Живеем в пълен абсурд, коментира сериозно изключителната комедиантка
Но не съм се целувала нито на сцената, нито пред камерите, казва великата актриса на "Златната липа"
Истински филм с кадри от екранни хитове на Татяна Лолова се завъртя в Операта в Стара Загора, където феноменалната актриса получи в събота вечер "Златната липа" за цялостно творчество на едноименния фестивал за ново европейско кино. "Аз съм връстница на братята Люмиер и когато те поставяха началото на седмото изкуство, ми казаха: "Татяна, започвай с нас, защото през 2016-а ще се сдобиеш със статуетка в Стара Загора." Щастлива съм, че съм в града, където са се родили велики творци - Гео Милев, Веселин Ханчев, който беше от първите драматурзи в Сатирата... Сега обаче, докато гледах тези откъси, се оказа, че аз съм основоположник на сексуалната революция в българското кино", започна речта си страхотната дама и публиката изригна в овации.
После тя беше удостоена с гран при от създателя и художествен директор на елитния форум Магдалена Ралчева, а зам.-кметът Иванка Сотирова й връчи почетния знак на Стара Загора. В благодарствената си реч Лолова се върна към 1959-а, когато стартира програмата на БНТ. "Всичко беше на живо и се гледаше от целия народ. Хората в трамваите ни казваха какво да изречем на микрофона, че правителството да си вземе бележка". Лолова, чиято взривоопасна енергия няма почивен час, демонстрира, че владее тялото си, със сложно гимнастическо упражнение. "Ами нали всички зърнахте на екрана красивите ми крака - все още мога да ги използвам. Въпреки че моят ортопед ме предупреди, че това няма да продължи дълго, ако действам по този начин".
В събота на обед Татяна Лолова засади своята липа в Алеята на славата пред Операта - до дръвчетата на досегашните носители на голямата награда Мария Статулова, Джанкарло Джанини и Васил Михайлов. Преди това тя направи поредния си бляскав моноспектакъл - пред медиите.
****
"Нали всички вече разбраха, че аз съм в основата на сексуалната революция - че съм измислила дори и чалгата, че всъщност съм секссимволът на българското кино. Как досега никой не го осъзна - имам толкова талантливи приятели режисьори? Добре, че Маги Ралчева го откри - в този микс от мои сексуални изстъпления. Но с нито един мъж в киното и в театъра не съм се целувала през цялата си кариера. Така се случи. Докато снимахме "Топло", Лъчо Стоянов, светла му памет, трябваше да ме награби. И така ме джусна по предния зъб, че побеснях. Че като му се развиках: "Само да си отчупил и парченце, ще разбия цялата ти челюст! Ще те убия - като не умееш да се целуваш, не го прави!". Според мен обаче секссимволът на света е Маргьорит Дюрас, която на 80 е имала любовник на 30. Сега с Цветана Манева, Петя Силянова и Пламена Гетова играем в НДК "Корабът Нощ" с текстове на Дюрас. Четем ги - това е задължителното условие на авторката. Театърът е по-трудното изкуство. То е и много тъжно - даваш цялото си сърце и душа за всяко представление, а то умира след финала. За снимки може да извикаш човек от улицата с хубаво и изразително лице - и при подходящ монтаж да развълнува публиката. А ако на сцената си нула, си оставаш до края. Понякога съм давала всичко от себе си, но не е ставало. Но никога няма да кажа кои роли не са ми любими. Докато моноспектакъла ми "Дуенде" го играя от 13 години и имам чувството, че премиерата му беше вчера. Всичко тръгна оттук - от Стара Загора. Румяна Апостолова, светла й памет, беше драматург на Операта. Обади ми се й каза: "Госпожо Лолова, написала съм нещо за вас - бихте ли го прочела". Първата ми реакция беше: "Много е хубаво, но не е за мен. Никога няма да го направя". И оттогава - 13 сезона в "199" и по света. Омъжена съм за Славе от 50 години и все имам чувството, че съм младоженка.
***
Първо бях много слабо дете, а после станах едро момиче. Когато двете с Гинчето Станчева кандидатствахме заедно в Академията, ни срещна неин познат, писателят Славчо Красински, и рече: "Ти добре - Гинчето беше фина и елегантна - но ТУЙ какво ще играе?". Прекрасната Сия Балабанова, моята учителка от 7-мо училище, ме изпрати при Стефан Сърчаджиев, за да ме чуе дали ставам. Той тогава взимаше клас, но аз не знаех. Казах му: "Ицко Финци и Коста Цонев са гениални - могат да се разплачат по всяко време, та до мен ли ще опрете? Сигурна съм, че няма да вляза". Но бай Тоше, портиерът на ВИТИЗ, ме успокои: "Готова си за актриса - я каква си хубавка, я каква си голяма. Тук идват едни фъндъци..."
***
В сладкарницата на театър "София" към мен се задава професор Атанас Натев - нисичък, симпатичен, много приятен, светла му памет. И казва: "Татяна, нещо много хубаво сме замислили с жена ми за вас". Помислих си: "Ако и този академичен човек ме кани за естрада, вече не знам къде да се дяна". А той: "Превеждаме "Щастливи дни" на Бекет". Докато това се случваше, три актриси изиграха ролята на Уини. А аз чакам ли, чакам. Накрая я направих с любимия ми Гриша Островски. Той тъкмо се връщаше от Париж. Обади ми се, че ми носи кафе и трябва да се видим. Запитах го: "Какво работиш в момента?" А той: "Сега съм свободен". Бях категорична: "Ти си". Толкова бях нахална, че отидох при директора на Сатирата Пламен Марков и му казах: "Започваме с Гриша". После всички питаха Островски: "Защо си взел Лолова за Бекет?", а той им обясняваше: "Тя ме взе". 60 пъти играх Уини. 60 пълни салона. Един от тях беше във Виена. Там австрийците се пукат от яд, че са ни продали Дом "Витгенщайн". Голяма работа е да дадат на актриса, която минава за смешна, да играе Бекет. Той бил абсурдист?! Ами че кой може да си представя света по-абсурдно от българина? Ние живеем в пълен абсурд - но сме живи. Дай Боже, и да сме здрави. А сегашния наш живот го видяхме във "Варшава през нощта" - младите седят с гръб един към друг и цъкат с джиесемите. Нямат връзка един с друг.
***
Мъжът ми Славе ми е забранил да гледам турски сериали. Но гледах уникалния филм "Някъде в Анадола" - неописуем е. Искам да играя в продукция като на Джейлан. Не съм туркофил - обичам прекрасните хора във всички народи. В Истанбул ходих на превъзходен театър.
***
Калата беше като бурлак - теглеше целия спектакъл. Изумителен - извън скечовете и хумореските. Обичайте актьорите, докато са при вас - прощавайте им някои грехове. Те се отдават с цялото си същество и тяло на публиката с много обич.
****
Изпратиха мои снимки за филма "Гоя" на немския евреин Конрад Волф, който трябваше да снима в Москва по сценарий на българския евреин Анжел Вагенщайн. От нашата страна бяха още Петър Слабаков и художникът Павлето. Трябваше да играя Мария Луиза Бурбонска. От "Мосфильм" бяха отговорили на Анжел: "Търсим чудовище, но не чак такова". В началото не ме приеха, защото изрецитирах текста си на руски - нали имам руска кръв. Волф обаче ме запита: "Можете ли да повторите всичко това на български?". Анжел ме ощипа: "Дивако, започвай". И като започнах, очите на Конрад и на Донатас Банионис светнаха. Волф ми даде паричка за талисман и станах Мария Луиза Бурбонска. После мъжът ми пръв видя портрета й в мадридския музей "Прадо" и ме извика: "Танче, ела да се видиш". Същият този Славе, с когото и до днес се чувствам младоженка.
***
Пътувахме за Кипър за премиера на "Константин Философ" - през 70-те там беше рай. Трябваше да сменим самолета в Атина. Венчето Коканова, светла й памет, каза: "Любчо ми даде едни пари, които да изхарча за кеф с приятели - да вървим на Акропола". Да вървим, да вървим, ама нямаме право да напускаме летището. Тогава - аз съм много освободена пред хора, които и хабер нямат коя съм - отидох при един от митничарите и му заговорих на гръцки. Защото на 8 март Рашко Младенов беше направил шоу в театър "София" и ме беше накарал да пея "Не, не си отивай" точно на този език. Та въпросният митничар се шашна и се разпореди: "Пуснете ги за 8 часа - те ще се върнат". Отправихме се към посолството, където ни нахраниха и ни дадоха кола. Оттам - право на Акропола. И пак изпях "Не, не си отивай".
***
Не правя коментари за политика. Не деля публиката. Искам всички партии да ме гледат в очите, за да им обясня някои работи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
