Татяна Лолова довечера дирижира семейно парти за рождения си ден. Великата актриса хич не си пада по фойерверките, въпреки че самата тя е вулкан с фантазия, която не познава граници. За юбилея й преди три години на 10 февруари дори се скриха с мъжа си в хотел в планината – далеч от така наречената светска суматоха и от стотиците фенове, които постоянно искат да се снимат с Лолова, а тя се страхува да не крадат неволно от енергията й и затова често вместо като портокал, се държи като лимон. А точно сега няма и излишно време, тъй като стяга куфари за поредно арт приключение. Един от големите подаръци за ЧРД е пореден международен тур с "Дуенде" - уникалното зрелище, което от дълбините на сакралното мазе "199" зарежда с електричество цяла София вече повече от 10 сезона. След бурния успех в Берлин и Хамбург в края на 2016-а, сега Катя Костова, директор на Арт театър, е организирала представления на 13 и 14 февруари в Мюнхен. На връх Свети Валентин Лолова посвещава невероятното "Дуенде" на Светослав Светославов–Славето. Тя все още му се обяснява в любов – повече от 50 години след сватбата им, тъй като продължава да се чувства като младоженка. Славето този път няма да я придружи, но пък почетният консул на България в Мюнхен Антоанета Байчева ще открие изложба с негови картини – след експозициите му в столичната галерия "Финес", Рим и Лондон. На 2 март Татяна ще излезе в Кьолн – в един от най-старите европейски театри - паметници на културата. От 10 юни започва гастрола й из цяла Европа - Нюрнберг, Прага, Рим... "Готова съм да обиколя света! Толкова много енергия и желание за игра имам", не крие Лолова, обожавана от де що има баш театрали и кинаджии в родината и извън пределите й. Татяна обаче бавно, но сигурно се утвърждава и като автор, чиято автобиография е издадена точно 7 пъти. Нечувано и невиждано – особено за житие на звезда, па макар тя и от ранга на Лолова. Та тъкмо на това поредно и допълнено творение за битието си и новите си пътешествия Татяна ще дава автографи в Мюнхен, а след това и в другите градове. Така направи вече и в София – в понеделник, в камерната зала на Младежкия театър, където се случи премиерата на томчето със знака на "Изток-Запад". Аплодисментите, цветята и автографите бяха гарнирани с много любов. Лолова отвори завесата за няколо съвсем лични епизода. А в прекрасната й книга те нямат край.
Баща й искал тя стане лекар
"Нали знаете какво най-често пише в жълтите медии за мен: "Майка й украинка, баща й счетоводител", започна Лолова "уан лейди" шоуто в Младежкия. "И двамата бяха много красиви – то си личи по мен. Татко, който говореше четири езика, искаше да ме направи хармонична като него – вижда се, че успя", не спираше с лакърдиите жрицата на смеха и драмата. "Въпреки че беше украинка, майка ми говореше и пишеше перфектно на български – нямаше нито една граматическа грешка".
В книгата си Лолова разказва, че е искала да стане актриса от тригодишна. Доста е притеснителна, въпреки че не й личи. В детската градина играе балет – викат й "бис", а тя чува "пис" и тръгва да търси котенцето. Но и до ден днешен може да се извие в съвършена везна, а изящните й глезени продължават да впечатляват силния пол. Преди два сезона попада в Златоград, а същата вечер Стоянка Мутафова има гастрол там. След финала на представлението добрата й стара приятелка успява да я качи на сцената – двете правят везна и сградата за малко да се събори от овации. В прогимназията Лолова я викат да рецитира стихове, но нейната естественост не се нрави – търси се патос и маниерност. Все пак й викат "артистката". Нейната учителка Анастасия Балабанова й казва: "И най-тъжният текст, който произнасяш, трябва да те остави със сухи очи. Важното е да разплачеш публиката". Баща й обаче иска тя да стане лекар – д-р Лолова. Внушава й, че няма качества за сцената. Майка й пък постоянно си търси поводи за пердах. "Но ме биеше с обич. С каквото й попадне.
Не виждам вреда от това, станах човек", не страда Татяна и до днес. "А аз никога не съм била детето си – ето го, на първия ред, Савата. Обожавам го. Не съм го пипнала с пръст. Веднъж, още беше в количката, докато го разхождах по "Витошка", нещо ме ядоса и му размахах пръст. Една жена изсъска зад гърба ми: "Как можете да пребивате детето, другарко". Така че не бийте децата си. Обичайте ги. Ако нямате собствени, обичайте тези на съседите и на приятелите си. Хората са зли, много лоши, отмъстителни. Но трябва да ги търпите. Заслужава си да обичаме. Въпреки че живеем в пълен абсурд".
Шапките са нейното второ "аз"
Световноизвестният пластичен хирург д-р Дарина Кръстинова-Лолов е снаха на Татяна – съпруга е на любимия й брат Димо. Но звездата не иска и да чуе за лифтинг. Убедена е, че и така си е красива. Обича да играе в черно – за да изпъкнат лицето и душата й. Кипри се от тийнейджърка. Веднъж отишли с майка й при шивачка. Жената се обърнала към Татяна и рекла: "Госпожо, вижте се: това дълбоко деколте, което искате, на вас няма да ви отива. Госпожицата – и посочила майка й - би могла да си го позоли". "Та майка ми, украинката, като грабна плата и шивачката остана без работа. Не съм против руснаците, имам и малко руска кръв. Но руснаците и украинците нещо не се разбраха". Лолова обожава шапките и аксесоарите, които твори прочутата дизайнерка Ирина Сардарева – украинка от сой. С нейните творения направи страхотна фотосесия. С тях дефилира по червения килим на кинофестивала във Венеция, където се завъртя "Сбогом, мамо" - филмът на Мишел Бонев, в който Лолова направи поредната си перфектна роля. Тогава чужденците се чудеха коя ли е тази фурия.
Художникът и неговата муза
"Кой друг ще ме погледне като Славе? Кой друг ще ми даде това настроение?", казва Татяна. А мъжът й споделя: "Никога не съм се чувствал в сянката й. Тя е част от мен, аз съм част от нея". Славе отдавна не е само "съпругът на Лолова". В Младежкия Татяна разкри забавен епизод около неговата метафоморфоза в художник. "Започнахме да носим картините му в ателие за рамки, където работят двама много приятни хора – Краси и Катя. Те му предложиха: "Славе, идват професионалисти, много харесват картините ти. Хайде да направим изложба". А той: "Не! Не продавам, не показвам, не представям, не се излагам". Значи аз цял живот мога да се излагам, а ти не можеш, така ли", подхвана го Лолова от сцената. И продължи: "Обаче Жоро Тошев въобще не се заинтересува от това, че Славе не желае да се "излага". Жоро и Ема Константинова направиха филм за мен - "Портрет на една дама". Отидохме да го представяме в Лондон – в нашия културен център. И какво се оказа – че голямата изненада за хората, дошли чак от София и от цяла Англия да гледат Лолова, е изложбата на художника Светослав Димитров-Славето. Като Павле-то, като Джо-то, като Тинторе-то – така и Славе-то. Та мъжът ми обра овациите на ценителките. Не щеш ли, отиваме в прекрасната галерия "Финес" – близо до онази банка, за която мечтая да се наредя на опашка и да плача. По едно време чувам, че Славе си урежда изложба. А все си мислех, че аз съм интересната – майка й украинка, баща й счетоводител, а тя – играла, играла, няма ли вече да се спре... Та Славето направи страхотна изложба – сам си я беше уредил".
Има и циганска кръв
Веднъж получава кръвоизлив от язва. "Много е страшно. Доктор Таджер, тогава в "Пирогов", каза: "Докато съм жив, ще се грижа за нея". А можеше да каже: "Докато е жива, ще я гледам". Та той тогава пожела: "Да идват артистите от Сатирата и да дават кръв: Мутафова, Калоянчев, всички наред". Викам му: "Моля ви, недейте, тяхната кръв е слаба – едвам кретат". "Тогава й прелейте яка, мъжка, циганска кръв", разпореди се д-р Таджер.
Заради "Кой кой е" признава, че е омъжена втори път
Преди години Лолова получава писмо от лондонското издание на изключително престижния справочник „Кой кой е". Искат да я включат. Сега тя е в него - след Джина Лолобриджида. "Родена е преди мен, но и не помисля за остаряване и затова е толкова млада", казва Татяна. После я номинират за „Жена на годината". "Помня, че първият у нас, когото номинираха за „Мъж на годината", беше много горд и си го каза по телевизията, но другите после си премълчаха. Защото у нас не можеш да учудиш никого с нищо. Няма авторитети, няма признание, готови сме за подигравка с
всичко живо на този свят. И може би това ни държи нащрек да не се взимаме прекалено насериозно".
Та заради справочника Лолова признава, че е омъжена втори път – видяла, че Шърли Темпъл и други известни актриси също бяха признали. Просто имало графи: „първи съпруг", "втори съпруг." Много хора в България остават дълбоко учудени – като че ли това е нещо изключително и никога не срещано до развода на Лолова. "Чувала съм, че някои хора от публиката мислят, че аз и един път не съм женена, че нямам деца, че съм ето така някъде между живота и сцената,
неясно къде. Други пък си мислят, че кой знае колко пъти съм се женила. А аз съм женена само два пъти. За първи път през 1958 година, след завръщането от Русенската ми епопея. Бяхме голяма група момчета и няколко момичета от „махалата". Нашите момчета следваха главно инженерство. Прекарахме много години заедно и сигурно са се оформяли любовни двойки. Може би най-доброто момче от тази група, което бе и най-скромното, беше много способен и приятен човек – Евелин Монев. Така се случи, че без много да съм очаквала, отидохме два пъти на кино, съвсем по приятелски, другите ги нямаше и полека-лека почнахме да ходим двамата на кино. Евелин беше хидроинженер, сръчен в ръцете и буден в ума. Когато започвахме с първата наша млада сатирична група - Кольо Анастасов, Петьо Пейков, Хиндо Касимов..., той ни написа две-три сценки с много чувство за хумор, без въобще да се е занимавал преди това с писане. И досега при мен стоят някои негови сценки и все се питам дали не би искал да си ги има в архива. Дано не са се изгубили при някое чистене, защото моите близки много помагат да ми изчезват някои неща, които според тях аз няма да ползвам вече. Когато се оженихме, отидохме с мотор на морето. Стана чудесно пътешествие. Бяхме си купили една „Вятка". Мой колега чул, че сме си купили „Фиатка" и рекъл: "Мама му стара, кога пък събраха пари за „Фиатка"! С „Вятката" обиколихме цяла България и на връщане минахме през Севлиево. От там е неговият род и след морето отидохме да ме покаже. Смешното или хубавото бе, че вторият брак пък на майка ми също беше с човек, чийто род е от Севлиево. Така че ние с нея бяхме известно време севлиевски снахи. Бащата на Евелин почина преди нашата сватба. Той беше съдия, много приятен човек. Майка му също работеше в съда. Една от големите ми радости в брака беше тя, аз я уважавах и обичах много и затова се чудя защо се казва, че свекървата е лошо нещо. Тя беше много сдържана жена и отстрани сигурно е било странно да се гледа такава шантава снаха с такава сдържана и достолепна свекърва. Мисля, че колкото и да е бил свестен Евелин, ние щяхме да се разделим по-бързо, ако не беше тя. И че много трудно щяхме да се разделим, ако не бе починала. Тя беше нещо много важно в нашето семейство. Разведохме се кротко".
Същият този Евелин Монев, един луд хидроинженер, както се нарича самият той, е написал чудесният предговор "За половината на неизмеримото" на седмото издание на "1/2 живот" и ефектна рецензия за картините на Славе. Той често оставя пликове с есета на входа на Театър "199".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
