Тамплиерска награда за Бойко Кръстанов

Младият талант получи отличието "Андрей Баташов" за християнски добродетели

Тамплиерска награда за актьорско майсторство и християнски ценности получи любимият на цяла България млад талант Бойко Кръстанов. Престижното отличие на името на Андрей Баташов му бе връчено от Великия приор на Велик приорат България ген. /о.р./ Румен Ралчев/. На стилната церемония в Клуб 2008 на рицарите и дамите присъстваха само част от великите офицери на ордена, за да бъдат спазени всички противоепидемиологични мерки.
Комисията по избора на тазгодишния лауреат на наградата "Андрей Баташов" била единодушна в решението си да отличи Кръстанов, съобщи за "Стандарт" ген. Ралчев. И разказа, че познава талантливия актьор повече от 6 години. Той е млад човек, който показва своите способности не арогантно, а достойно, има ясни цели и послания, коментира Великият приор. Той съобщи нещо, което малко хора у нас знаят. Бойко Кръстанов помага сърцато на домове за деца и възрастни хора.
Освен това той, заедно с още двама души, спаси преди време удавник. Тези негови качества го правят достоен носител на наградата, каза ген. Ралчев и изтъкна, че при връчването й водещи са именно християнските добродетели на отличения. Тамплиерите у нас връчват престижната статуетка за трета поредна година. Досега лауреати на наградата са били Владимир Зомбори и Йордан Ръсин.
Бойко Кръстанов е познат на зрителите от сериали като "Стъклен дом", "Под прикритие" и "Съни бийч", но и от страхотни пиеси като "Пияните", "Възвишение", "Празникът", "Петел", "Всички страхотни неща". За това какво е да получиш награда на името на Андрей Баташов, какво е да не играеш по време на пандемия и да те изкуши писането, "Стандарт" разговаря с него.

Вечните неща не са материални

Започнахме подготовка на "Хамлет" с Теди Москов, но ни спря пандемията, казва актьорът

- Господин Кръстанов, Вие получихте наградата "Андрей Баташов" от страна на Ордена на тамплиерите. Какво означава тя за Вас и по принцип как се отнасяте към призовете?
- Винаги е хубаво човек да получава някакво признание. На мен нито една награда не ми е фикс-идея, но се радвам, когато получа подобна оценка. Конкретно тази награда е и за по-скоро социални ангажименти, а не само за актьорско майсторство. Аз съм участвал в някои социални проекти на УНИЦЕФ, водил съм и благотворителни кампании за събиране на средства за деца в неравностойно положение. Но също така ми връчиха наградата, защото преди около две години с двама приятели спасихме човек от удавяне.
- В момента театрите играят почти без публика. Вас лично кое най-много Ви зарежда било в киното, било в театъра?
- В момента май по-скоро би трябвало да Ви отговоря какво ме зарежда извън театъра, защото самият аз нямам никакви представления сега. Нашият театър няма да има никаква продукция горе-долу до Нова година, което за мен е правилното решение. Мисля, че театрите не са нещо по-различно от всички други места, които са затворени и затова смятам за много отговорно решението, което взе нашият директор на Малък градски театър зад канала Бина Харалампиева. Ние не събираме хора и самите ние на сцената няма как да сме с маски и няма как да се пазим.
- А в такъв случай какво Ви зарежда извън професията, която не можете да упражнявате в момента?
- Точно сега се зареждам с една много интересна книга, която чета - "Себичният ген" на Ричард Докинс. Това се смята за най-известната му и най-добрата му книга. Играя на плейстейшъна, седя си вкъщи и, както всеки друг, гледам да уплътнявам времето си с интересни неща, които е най-добре да могат да са ми и полезни.
- Липсва ли Ви контактът с публиката?
- Разбира се. Много добре тръгна моето представление "Всички страхотни неща", което направих с Владо Пенев като режисьор. То тъкмо навлезе в някакъв коловоз, но отдавна не съм го играл. И това най-вече ми липсва. Там ние предизвикваме хора от публиката да влязат в ролята на актьори. Най-вече ми липсва този контакт, защото той е абсолютно директен. Поради тази причина всяко представление става различно и това винаги ми е било много интересно.
- Кое Ви е било най-любопитно от участието на зрителите?
- О, имало е всякакви неща и винаги е било любопитно. Разбира се, аз не карам никой човек от публиката да бъде поставен в някаква неудобна ситуация. По-скоро, ако влязат в ролята, ако пътуват заедно с мене в текста, винаги реагират много адекватно. Понякога даже е имало хора, които са ме засенчвали. Имало е двама-трима души, които се справяха наистина блестящо.
- Трябва ли да импровизират, или им подавате текст?
- Има и импровизация, но има и зададена задача, която ги поставя в някакви рамки.
- Донякъде това е текст, който говори и за справянето с депресията. Вие кое негово послание смятате за най-силно, особено в настоящата ситуация, когато депресията става една по-болезнена тема?
- Да, това със сигурност е така. Според мен, най-хубавото нещо на този текст е, че събужда диалог за неща, за които ние не обичаме да говорим. Едно от посланията е, че да потърсиш професионална помощ срещу депресията не е нещо страшно, че това е абсолютно нормално. Това ми се струва най-същественото - да се каже, че такива проблеми съществуват и е нормално да говорим за тях. Хубавото на този текст е, че без да е дидактичен, без да сочи с пръст, без да е нещо тежко и кахърно, той говори с лекота по толкова различни теми.
- Знам, че конкретно този текст Ви го е показал преводачът, а Вие сте потърсили Владимир Пенев за режисьор. Как предпочитате - темите да Ви намират сами, или да получавате разпределена роля от режисьора?
- В момента вече искам да поема малко повече тези процеси в свои ръце, а не да седя и да чакам на някого да ми даде "моята мечтана роля". Гледам да търся някакви добри проекти, този ми го показа преводачът, който е мой много добър приятел. Много сме говорили за изкуство и имаме сходни вкусове. Но гледам малко по малко да вземам нещата в свои ръце.
- А да сте мислили за режисура, както доста от Вашите колеги?
- Засега не, мисля, че трябва повече време, трябва да натрупам повече роли. А и сякаш нямам амбиции в тази посока, по-скоро искам нещо да напиша. Да започна с нещо дребно, от сорта на сценарий за късометражен филм, преди да се впусна в по-дълбоки води. Но писането ми е интересно.
- В края на спектакъла "Всички страхотни неща" карате зрителите да напишат списък със своите страхотни неща. Кои най-много са Ви впечатлили?
- Те са много, аз събрах една гигантска папка. Има прекрасни неща, като едно от най-любопитните бе написано от едно дете. То пише "Страхотно нещо е да гледам зелена поляна и да си представям, че почти целият свят изглежда като нея".
- А кои са Вашите страхотни неща?
- Моите страхотни неща се променят ежедневно. Това са простите неща. В текста всъщност това е най-силното - героят казва, че се е постарал да не вкарва в своя списък много материални неща. И наистина, вечните неща, които остават, не са материални, а именно простите - да си в природата, да споделяш времето си с хубава книга, с добър приятел, с приятелка.
- Има ли актьор или режисьор, с който бихте искали да работите, а още не сте се срещнали на сцена или в киното?
- С повечето, с които исках, вече съм работил. Не съм работил с Александър Морфов. Не бях работил и с Теди Москов, сега започнахме, но спряхме заради пандемията. Но проектът не е отпаднал.
- А какво ще бъде?
- С Теди Москов е по "Хамлет".
- Хамлет ли сте?
- Когато става дума за Теди Москов, не си представяйте конвенционалния "Хамлет". Това е една компилация - има една пиеса "Хамлет" от село Долно Туткаво", където хората от едно село решават да поставят "Хамлет". Когато ни прекъсна пандемията, бяхме още в началото на репетициите и още няма разпределение на ролите, така че не знам какво ще играя.
- В периода на извънредното положение много от Вашите колеги, които не са на щат, останаха без помощ в периода на извънредното положение. И въобще целият сектор като че ли беше без помощ. Как ще коментирате това?
- Темата е сложна, защото все пак част от колегите ни тук, за разлика от Англия, има колеги, които са на щат. Затова и казусът е толкова сложен и аз нямам решение за него. Отделно от това театрите започнаха да работят с много намалена публика, с намален бюджет и това не може да им донесе приходи. Но тази ситуация разедини гилдията.