Сво­бод­ни ар­тис­ти тре­ти ме­сец жи­ве­ят без до­хо­ди

Си­ме­он Вла­дов - един от най-из­вес­тни­те гла­со­ве в БГ ефи­ра, не­ед­нок­рат­но в со­ци­ал­ни­те мре­жи ти­ра­жи­ра гне­ва си за­ра­ди со­ци­ал­на­та ни­ще­та сред сво­бод­ни­те ар­тис­ти, про­во­ки­ра­на от зат­ва­ря­не­то на сце­ни­те - как­то и от пре­тен­ци­и­те на дър­жа­ва­та към те­зи от тях, ко­и­то по­да­до­ха мол­би за фи­нан­со­ва по­мощ. Ак­тьо­рът е убе­ден, че офи­ци­ал­ни­те ин­сти­ту­ции ня­мат пра­вил­но­то от­но­ше­ние към хо­ра­та на из­кус­тво­то.

• Хората излизат и изразяват недоволството си, когато не им отговарят или ги лъжат, казва Си­ме­он Вла­дов в специално интервю за ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"

- Гос­по­дин Вла­дов, Вие на­пи­сах­те дос­та ста­ту­си в со­ци­ал­ни­те мре­жи за то­ва как дър­жа­ва­та се от­не­се към хо­ра­та на из­кус­тво­то в пе­ри­о­да на из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние. Как се чув­стват Ва­ши­те ко­ле­ги?

- Дър­жа да под­чер­тая, че под ар­тис­ти се под­раз­би­рат всич­ки, ко­и­то се за­ни­ма­ват с из­кус­тво. Имен­но към тях дър­жа­ва­та се от­не­се ка­то ма­ще­ха. Осо­бе­но с ко­ле­ги­те на сво­бод­на прак­ти­ка - ко­и­то у нас ни­как не са мал­ко. Раз­би­рам, че има и дър­жав­ни те­ат­ри, в ко­и­то щат­ни­те по­лу­ча­ват ми­зер­ни­те ми­ни­мал­ни зап­ла­ти от 610 ле­ва, но все пак по­лу­ча­ват не­що. И ще го по­лу­ча­ват още три ме­се­ца, по­не до но­вия се­зон. 90 на сто от нас - сво­бод­ни­те ар­тис­ти - не по­лу­чи­ха ни­що, за­що­то то­зи про­ект за под­по­ма­га­не се ока­за с пре­ка­ле­но мно­го вклю­че­ни ус­ло­вия - ка­то то­ва за под 1000 ле­ва ме­се­чен до­ход. Ко­и­то сме има­ли по-го­лям до­ход, въ­об­ще не си нап­ра­вих­ме тру­да да по­да­ва­ме за­яв­ле­ния. Но от ко­ле­ги­те, ко­и­то са по­да­ли - над 1500 ду­ши, са­мо 300 са по­лу­чи­ли по­мо­щи.

- С ка­къв ар­гу­мент им е от­ка­за­но?

- Лип­сва­ли им внос­ки за со­ци­ал­ни и здрав­ни оси­гу­ров­ки. Дър­жа­ва­та ис­ка всич­ки да са из­ряд­ни, но не­ка да се за­мис­лим пър­во

да­ли дър­жа­ва­та е из­ряд­на

към всич­ки нас ка­то граж­да­ни. Ка­те­го­рич­но не. Виж­да­ме как при да­ла­ве­ри за ми­ли­о­ни и ми­ли­ар­ди ни­кой не е вля­зъл в зат­во­ра и не е осъ­ден, а се вглеж­дат в сво­бод­ни­те ар­тис­ти. По­ве­че­то хо­ра не са пла­ща­ли оси­гу­ров­ки­те си, за­що­то из­не­мог­ват за­ра­ди не­си­гур­ни до­хо­ди и не­въз­мож­ност да ги пла­тят.

- У нас то­ва ста­на с всич­ки мер­ки...

- Да, бър­ко­ти­я­та е ог­ром­на. По­ве­че­то от ак­тьо­ри­те из­не­мог­ват, за­що­то от три ме­се­ца ня­мат ни­как­ви до­хо­ди. Ня­кои от нас имат въз­мож­нос­ти да спе­че­лят из­вън те­а­тъ­ра - са­ми­ят аз по­ма­гам на мо­я­та при­я­тел­ка в гра­ди­нар­ския биз­нес. Имам дуб­ла­жи, ма­кар и не тол­ко­ва кол­ко­то пре­ди, за­що­то дой­до­ха но­ви се­зо­ни на ста­ри се­ри­а­ли. Но все пак се хва­щам за ня­как­ви слам­ки. А ко­ле­ги­те, ко­и­то с пар­тньо­ри­те си са на сво­бод­на прак­ти­ка - пла­щат на­е­ми, гле­дат де­ца. В Ки­пър пра­ви­тел­ство­то ве­че тре­ти ме­сец раз­да­ва на сво­бод­ни­те ар­тис­ти по 360 ев­ро, при то­ва без­въз­мез­дно. Не е мно­го за тех­ния стан­дарт, но все пак ние не по­лу­ча­ва­ме до­ри и един лев. Пре­по­ръч­ват ни да тег­лим без­лих­ве­ни за­е­ми, ма­кар че аз не поз­на­вам бъл­га­рин, кой­то да ня­ма по­не по един, а ня­кои и по два за­е­ма към ня­коя бан­ка. Се­га ни за­дъл­жа­ват ед­ва ли не да тег­лим по още един за­ем. То­ва е пъл­но не­за­чи­та­не на граж­да­ни­те на Бъл­га­рия.

- Има­ше пе­ти­ция, ко­я­то под­пи­са­ха над 2000 ар­тис­ти - има ли ре­ак­ция от стра­на на кул­тур­но­то ми­нис­тер­ство?

- Аз съ­що я под­пи­сах, ве­че сме над 2300. Но до мо­мен­та ня­ма ре­ак­ция. А как­ва пък би тряб­ва­ло да бъ­де на­ша­та ре­ак­ция - то­ва ко­мен­ти­рах в со­ци­ал­ни­те мре­жи, ако ин­сти­ту­ци­и­те не от­го­во­рят? Виж­да­те, че по све­та хо­ра­та из­ли­зат и из­ра­зя­ват не­до­вол­ство­то си, ко­га­то не им от­го­ва­рят или ги лъ­жат. Дос­та ко­ле­ги лайк­на­ха то­зи мой пост, дос­та не го лайк­на­ха, но проб­ле­мът е, че ня­кои си поз­во­ли­ха през то­ва вре­ме да

нас­трой­ват щат­ни­те сре­щу сво­бод­ни­те

ар­тис­ти. Има­ше по­доб­ни опи­ти в пуб­лич­но­то прос­тран­ство, ко­е­то е мно­го дол­но и срам­но. Ние всич­ки сме ар­тис­ти и ра­бо­тим за ед­на и съ­ща пуб­ли­ка. Все пак сме в XXI век, не жи­ве­ем в то­та­ли­тар­на дър­жа­ва, къ­де­то все­ки да е на щат. До­ри би тряб­ва­ло да има са­мо ня­кол­ко дър­жав­ни те­а­тъ­ра, а ос­та­на­ли­те да бъ­дат за про­ек­ти на сво­бод­ни ар­тис­ти. От 25 го­ди­ни съм на сво­бод­на прак­ти­ка. Един­стве­ни­те че­ти­ри се­зо­на, в ко­и­то съм бил на щат, бя­ха след за­вър­шва­не­то ми - в Пер­ниш­кия те­а­тър. Но твър­де ско­ро се опи­та­ха да го обър­нат на бар и нав­ся­къ­де ми­ри­ше­ше на ал­ко­хол и ман­джи, та­ка че пред­по­че­тох да на­пус­на. Ко­ле­ги­те то­га­ва до­ри ме пи­та­ха "В кой со­фий­ски те­а­тър си наз­на­чен?" и не мо­же­ха да по­вяр­ват, че на­пус­кам прос­то та­ка, по свое же­ла­ние. Имал съм въз­хо­ди и па­де­ния, но най-важ­но­то е, че съм ос­та­нал сво­бо­ден в из­бо­ра си. И мис­ля, че то­ва е, ко­е­то не би­ва да се от­не­ма на ар­тис­та - сво­бод­ният из­бор. Ко­га­то чо­век знае как­во мо­же, та­лан­тлив е, си­лен и е на­яс­но с це­на­та си, той ус­пя­ва. Та­ка е в це­лия свят.

- Все­ки бранш, кой­то пре­дя­ви пре­тен­ции към пра­ви­тел­ство­то, по­лу­ча­ва ох­лаб­ва­не на мер­ки­те. Как е при вас?

- Яв­но, че не сме на­диг­на­ли дос­та­тъч­но сил­но глас. И за­то­ва на­пи­сах "Ко­ле­ги, за­що мъл­чим? След ка­то мъл­чим, зна­чи се съг­ла­ся­ва­ме!" Да­но та­зи на­ша пе­ти­ция все пак да раз­дви­жи не­ща­та и в Ми­нис­тер­ство­то на кул­ту­ра­та раз­бе­рат, че всич­ки ар­тис­ти, ко­и­то в мо­мен­та не по своя ви­на не са на сце­на­та, имат пра­во да бъ­дат под­по­мог­на­ти. Ис­кам да бъ­да пра­вил­но раз­бран - не смя­там, че ак­тьо­ри­те на щат не тряб­ва да по­лу­ча­ват по­мо­щи, за­що­то ми­ни­мал­на­та зап­ла­та не им сти­га кой знае за как­во. Но не­ка пър­во да се под­по­мог­нат сво­бод­ни­те ар­тис­ти, ко­и­то ве­че тре­ти ме­сец ня­мат ни­как­ва ра­бо­та и ни­как­ви до­хо­ди.  

- След от­па­да­не­то на мер­ки­те ще тръг­нат ли те­ат­ри­те, спо­ред вас?

- При 50 про­цен­та за­е­тост в дър­жав­ни­те те­ат­ри -до­ня­къ­де. Те мо­гат да си го поз­во­лят. Но за час­тни­те ком­па­нии, ко­и­то на­е­мат и за­ли, е па­губ­но. В на­ша­та те­ат­рал­на фор­ма­ция "Кри­ле", ко­я­то обик­но­ве­но иг­рае в "Съл­за и смях", всич­ки ще бъ­дем с на­ма­ле­ни хо­но­ра­ри - то­ест

пак сме в не­из­год­на по­зи­ция

На­дя­ва­ме се до 1 юли то­ва да от­пад­не. В края на юни ве­че ще иг­ра­ем в Пан­ча­ре­во за­ед­но със Со­фийс­ка­та опе­ра пос­та­нов­ка­та на "Мам­ма миа". Мяр­ка­та е не­а­дек­ват­на, за­що­то хо­ра­та са по ули­ци­те, по за­ве­де­ни­я­та, във фит­нес за­ли­те, и из­вед­нъж те­ат­ри­те и кон­цер­тни­те за­ли ос­та­на­ха пос­лед­ни. За­що? Все­ки сред­но гра­мо­тен уче­ник ще ви от­го­во­ри - яв­но та­зи дър­жа­ва ня­ма нуж­да от кул­ту­ра. В це­лия ци­ви­ли­зо­ван свят кул­ту­ра­та се до­ти­ра - не е тър­гов­ско пред­при­я­тие, за­що­то тя е ли­це­то на на­ци­я­та. Тя е то­ва, ко­е­то ос­та­ва, а не по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии и тех­ни­те ли­ца, ко­и­то след ня­кол­ко го­ди­ни ни­кой ня­ма да пом­ни.

- Имах­те ли про­ек­ти, ко­и­то про­пад­на­ха за­ра­ди ко­ро­нак­ри­за­та?

- Да, в те­а­тър "Кри­ле" в на­ча­ло­то на ап­рил тряб­ва­ше да има­ме пре­ми­е­ра: най-но­ва­та пи­е­са на ре­жи­сьо­ра ни Алек­сей Ко­жу­ха­ров - "На един пръст от рая". В нея дейс­тви­е­то се раз­ви­ва в бол­ни­ца и ще­ше да бъ­де дос­та ак­ту­ал­но. Се­га се от­ла­га за есен­та. И в "Мим арт те­а­тър" пра­вех­ме най-но­ва­та пи­е­са на Сте­фан Сто­я­нов, кой­то е от сце­на­рис­ти­те на Ци­ти­ри­дис - "От ум­рял пис­мо".

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com