Светът на киното чества 100 години от рождението на великия режисьор Федерико Фелини. „Неговият талант повлия невероятно и остави огромна следа в изкуството“, казва италианският министър на културата. Годишнината се отбелязва с изложби, ретроспективи и конференции в редица страни.
В Италия юбилеят започна още в края на 2019-а с изложба в родния град на режисьора Римини – „Фелини 100: Безсмъртният гений“, а тамошното Министерство на културата създаде специален комитет, който да координира инициативите – експозиции, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, създаването на комикси по негови произведения. Предвижда се и пълна дигитална реставрация на всичките му 20 филма и разпространението им на Ботуша и по света.
У нас маестрото ще бъде почетен с две прожекции във филмотечното кино „Одеон“ – на един от последните му филми „И корабът пътува“ (1983) и на един български принос към темата „Фелини“ – „Преводачката на черно-бели филми“, посветен от Теди Москов на починалата през 2019-а Нели Червенушева.
На предстоящия през март „София филм фест“ на голям екран ще бъде прожектиран шедьовъра на Фелини „Сладък живот“, в който Марчело Мастрояни и Анита Екберг се отдават на насладите и упадъка на римския бомонд.
Фелини е роден на 20 януари 1920-а в семейството на римлянка от буржоазията и селски пекар от Гамбетола.
През 1929-а постъпва в гимназията „Юлий Цезар“, където се сприятелява с Луиджи Бендзи, прототип на Тита от филма „Амаркорд“, който по-късно е известен адвокат в Римини. През 1933-а с родителите си за пръв път посещава Рим.
През 1937-а Фелини отваря заедно с художника Демос Бонини ателие за портрети в Римини. По това време в местния вестник „Доменика дел Кориере“ е публикувана първата му хумористична статия. Той започва да се занимава с карикатура и писане на скечове и през 1938-а заминава за Флоренция, където публикува първата си карикатура в седмичника „420“. През юли същата година завършва средното си образование след поправителен изпит по военно обучение.
През септември 1939-а Фелини се записва да учи право в Римския университет, но не е сигурно дали изобщо е посещавал занятията. Той живее в семеен пансион, където се запознава с друг свой приятел, художника Риналдо Геленг. Непрекъснато нуждаещи се от пари, двамата заедно рисуват портрети на клиентите в ресторанти и кафета. За известно време Фелини работи и като репортер в ежедневниците „Пиколо“ и „Пополо ди Рома“, но бързо напуска, отегчен от съдебните репортажи.
Четири месеца след като публикува първата си статия в „Марк'Аурелио“, влиятелно двуседмично хумористично списание, Фелини става член на редакционния му съвет, постигайки успех с постоянна рубрика, озаглавена „Ще слушате ли каквото имам да ви кажа?“. Това събитие е определяно като „решаващ момент в живота на Фелини“. От 1939-а до 1942-а той има постоянна работа в списанието и общува активно с писатели, автори на скечове и сценаристи, което му дава достъп до шоу бизнеса и киното. Сред неговите колеги в редакционния съвет на списанието са бъдещият режисьор Еторе Скола, сценаристът и теоретик на марксизма Чезаре Дзаватини и сценариста Бернардино Дзапони, с когото Фелини по-късно ще си сътрудничи често в своите филми.
През този период Фелини прави и интервюта за списанието „ЧинеМагадзино“, които също се оказват полезни за него. Дебютира в киното във филмите на Роберто Роселини – „Рим – открит град“ (като съсценарист със скечове и диалози) и „Пайза“ (като асистент-режисьор), които му носят първите две от многобройни номинации „Оскар“.
Четири от лентите му печелят академичната награда за най-добър чуждоезичен филм – „Пътят“, „Нощите на Кабирия“, „8 ½” и „Амаркорд“; 12 пъти е номиниран като сценарист, 4 – като режисьор, безпрецедентен списък с успехи за европейски творец. Но не стига до наградата нито веднъж - чак през 1992-а, година и половина преди смъртта си, е удостоен с „Оскар“ за цялостно творчество. Към отличията в колекцията му следва и прибавим и „Златна палма“ от Кан (за „Сладък живот“) и „Златен лъв“ от Венеция (за цялостен принос).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
