Много съм щастлив, че ще свиря за първи път в България, казва световноизвестният пианист проф. Франсоа Шаплан
- Успехът е комбинация от работа, мечти, талант и самокритичност
- Венцислав Янков оказа огромно влияние върху мен по време на обучението ми в Парижката консерватория
- Различията могат да се празнуват, а не да се страхуваме от тях
Благотворителен рецитал и майсторски клас ще има на 17 май във Френския институт проф. Франсоя Шаплан. На 19 май в зала "България" в София световният музикант ще изнесе концерт в подкрепа на млади пианисти. Събитията са под патронажа на Министерство на културата, Френското посолство у нас, Френския институт и е с подкрепата на Столична община.
- Маестро Шаплан, благодаря че се съгласихте на този разговор за българската медия в. "Стандарт". В началото да Ви попитам: как изглежда светът днес в очите на световните музиканти, един от които безспорно сте Вие?
- Във вихъра на време, в което животът изглежда постоянно белязан от конфликти, заплаха от война и нестихващ натиск, музиката и изкуството се представят като оазиси на мир и утеха. Тяхната трансцендентна сила ни позволява не само да избягаме временно суматохата в света, но и да намерим начини да се свържем, да размишляваме и да успокоим вътрешната си същност.
- От една страна, музиката има уникалния дар да предизвиква дълбоки емоции. Тя може да ни пренесе в щастливи спомени или да ни предложи убежище в трудни моменти. В среда, изпълнена с негативизъм, музиката се превръща в ценен инструмент за пренасочване и намиране на спокойствие.
Изкуството, във всичките му форми, също играе основна роля в изграждането на мостове между културите и хората. То ни позволява да изразим това, което понякога е трудно да се изрази с думи, и създава пространства, където можем да размишляваме върху сложни идеи. Независимо дали става дума за живопис, скулптура, литература или филм, изкуството ни позволява да изследваме светове, различни от нашия, и да виждаме нещата от нов ъгъл. Във времена на разделение тази способност да внушава съпричастност и разбиране е безценна.
Нещо повече, музиката и изкуството имат силата да обединяват общностите. Концертите, художествените изложби, фестивалите и театралните представления създават пространства, където хората могат да се срещат, да споделят опит и да празнуват разнообразието. В свят, който често е разделен, тези срещи напомнят, че единството е възможно и че различията могат да се празнуват, а не да се страхуваме от тях.
И накрая, творчеството, което се поражда от музиката и изкуството, може да вдъхнови промяна. Художниците и музикантите често са били в челните редици на социални движения, като са използвали работата си, за да повишат осведомеността по важни въпроси и да насърчат диалога. Следователно, силата на музиката и изкуството се крие не само в способността им да ни успокояват, но и в потенциала им да предизвикват промени и да изграждат по-справедливо бъдеще.
Във време, когато конфликтите и заплахите са сякаш навсякъде, музиката и изкуството предлагат незаменимо убежище. Те ни напомнят, че въпреки хаоса има източници на красота, връзка и надежда. Те ни насърчават да мечтаем за един по-добър свят и да работим заедно за създаването му.
- Казват, че по време на кризи, изкуството е в разцвет. Доколко и как музиката може да повлияе на процесите? Това би ли било възможно да бъде отчетено днес или отговорът ще е за бъдещите поколения?
- Артистите от бъдещите поколения имат решаваща роля в изграждането на един по-мирен и хармоничен свят. Чрез своите творби те могат да вдъхновяват, образоват и обединяват хора с различен произход, като спомагат за намаляване на глобалното напрежение.
Но една от опасностите в днешния свят е индивидуализмът. Вярно е, че той често се възприема като ценност на независимостта, личната свобода и индивидуалната реализация и може да изглежда привлекателна философия в един модерен свят, фокусиран върху прогреса и иновациите.
За съжаление обаче, изостреният индивидуализъм насърчава хората да се съсредоточават повече върху собствените си нужди и желания, често в ущърб на социалните отношения. Тази тенденция да се дава приоритет на личния успех за сметка на общността може да доведе до усещане за изолация, самота и отчуждение. Връзките със семейството, приятелите и общността отслабват, което създава по-малко устойчива и по-малко подкрепяща социална среда.
- Получавате обучението си от френско-българския пианист Венцислав Янков в Националната висша консерватория за музика и танци в Париж ("CNSM"), както и в класа по акомпанимент и камерна музика с Жаклин Робин. Идват и първите Ви награди за пиано. Печелите "Моцарт" и "Робърт Касадесус" на Международния конкурс в Кливланд през 1989 г. А тези отличия бележат началото на една активна и блестяща международна кариера. Канен сте като солист в цял свят (Токио, Берлин, Москва, Санкт Петербург, Рига, Париж, Алмати, МексикоЕ) и от много оркестри, като Националния оркестър на Лил, Филхармоничния оркестър на Санкт Петербург , Японския филхармоничен оркестър, Парижкия оркестър, Националния оркестър на Лотарингия и др. Редовно участвате в много престижни фестивали като La Roque-dТAntheron, Международния фестивал на Сервантино в Мексико, Международния фестивал в Йокохама в Япония, La Folle Journee de Nantes, Международния фестивал Nohant-Chopin, Mozart in Sau и др. Гостувате и в Уигмор Хол в Лондон, Theatre des Champs-Elysees в Париж, Санкт Петербургската филхармония, Художествената галерия във Вашингтон. Има ли формула на успеха и ако отговорът Ви е "Да", коя е тя?
- Успехът във всяка сфера, и особено в изкуството, е сложна комбинация от упорита работа, мечти (!), природен талант и решителност, но и самокритичност. За да може един артист да се развива и да се отличава, той трябва първо да приеме идеята, че пътят към успеха често е осеян с препятствия. Той изисква готовност да се упорства, дори когато нещата стават трудни, да се усъвършенства и да не спира да се учи.
Упоритата работа е в основата на всеки артистичен успех. Дори и най-талантливите художници признават, че уменията им са развити с часове на практика, повторение и поставяне на въпроси. Именно тази дисциплина им позволява да преодоляват бариерите и да напредват.
Само упоритата работа обаче не е достатъчна. Талантът играе решаваща роля за успеха в изкуството. Това е онази вродена искра, онази уникална дарба, която отличава един творец от останалите.
- На 17 май във Френския институт в София ще имате майсторски клас. Най-добрият от курсистите, определен от Вас, ще получи възможността да свири на фестивала в Pontlevoy, Франция, 15-31.07.2024 г., чийто арт-директор сте Вие. Споделете, моля Ви, подробности за престижното състезание?
- Много се радвам, че мога да дойда и да предоставя майсторски клас на едни от най-добрите български ученици. Винаги е огромна радост да откривам талантите на бъдещето и да им давам възможност да дойдат и да свирят на този прекрасен фестивал в красивия регион Лоар и скъп на сърцето на Понтлевоа и с чудесната подкрепа на Фондация "Фонд-Гурдон" ("Fonds-Gourdon")
- Като студент в Парижката висша консерватория получавате своите ценни уроци от изключителния български пианист Венцислав Янков. Бихте ли споделил лични спомени и послания от него?
- Венцислав Янков беше изключителен учител, който оказа огромно влияние върху мен по време на обучението ми в Парижката консерватория. Той беше забележителен изпълнител, великолепен преподавател и прекрасен човек. Без никога да ни налага интерпретация, дълбоко в себе си знаех, че е прав и че трябва да следвам съветите му. Той беше ненадминат изпълнител на Бетховен и Шуман. Беше традиционалист, в благородния смисъл на думата, и аз бързо разбрах, че няма 100 начина да се изсвири Бетховен, Хайдн, Шопен и Шуман. Разбира се, между всеки изпълнител има съществени разлики, но знаехме, че за Венцислав Янков уважението към текста е от първостепенно значение преди всичко. А звукът... звук, който трябва да се носи, дори и най-малкото пианисимо (много тих звук в музиката) трябва да може да се проектира до последния слушател в залата. От Венцислав Янков разбрах как се извайва звук и той често казваше, че красивият звук прави изпълнителя.
- На 19 май от 19.00 ч. в голямата зала "България" с прекрасната музика на Хайдн, Шопен и Дебюси ще се включите в благородното начинание в полза на таланта, трудолюбието и вдъхновението на нашите млади пианисти. Бихте ли споделили как се развиват отношенията Ви с Фондация "Венцислав Янков" в международен аспект, чийто основател е племенницата на големия музикант г-жа Надежда Тодоровска?
- За първи път се запознах с Надежда Тодоровска миналата година, когато тя се свърза с мен за участие в журито на Фондация "Венцислав Янков". Надежда вече беше дошла да ме чуе в Salle Gaveau в Париж през март 2023 г., където изнасях рецитал, и веднага се разпознахме, защото споделяме едни и същи ценности. Човечност, която ни насърчава да протегнем ръка на другия, да се изслушваме и да се учим един от друг. Затова не се поколебах и за миг, когато тя ме помоли да участвам в журито на нейната фондация миналата година. Чудесно е, че мога да помагам на тези млади, перспективни пианисти, а проф. Янков ми разказваше за отличното ниво в България. Затова честта е на Надежда Тодоровска, че създаде тази фондация, която аз ще подкрепям през следващите години, като идвам редовно на този конкурс.
- И накрая: каква е Вашата мисия в личен и в обществен план?
- Много съм щастлив, че ще свиря за първи път в България, в София, в тази великолепна концертна зала, с доста разнообразна програма, която е близка до сърцето ми и по част от която работих с проф. Янков. Той често ми е говорил за родната си страна, така че за мен е ценен момент да му отдам почит, свирейки тук.
За мен един концерт има уникалната сила да успокоява душата и да изгражда мостове между хората.
Това е момент за всички, момент на общуване, в който бариерите се разрушават, а музиката се превръща в наш общ език. В известен смисъл тя е универсална религия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
