Джордж Мартин, авторът на "Игра на тронове", е съставител на уникалния сборник "Разбойници" ("Сиела"). Публиката ще бъде очарована от 21 разказа в най-зрелищните жанрове - фентъзи, фантастика, криминале, трилър. В антологията участват Джилиан Флин, Джо Абъркромби, Нийл Геймън, Патрик Ротфус, Скот Линч, Даниел Ейбрахам и други майстори на перото. "Тук няма нито един слаб текст. Само поглед към съдържанието кара феновете да тръпнат от нетърпение", пише Library journal.
Лоши момчета и момичета. Негодяи, мошеници, измамници, нехранимайковци, крадци, изменници и вагабонти. Хитреци, съблазнители, изкусители, използвачи, фалшификатори, авантюристи. Те са познати с много имена и се появяват отново и отново във всякакви истории, в митове и легенди... Те са децата на Локи от скандинавските саги и братята на Койота от индианските приказки. Понякога са герои, друг път - злодеи. Но най-често са нещо по средата, в различни нюанси на сивото - много по-интересно от черното или бялото. Джордж Мартин е написал страхотно въведение, в което припомня, че всички обичат разбойниците, макар че понякога съжаляват за това.
"Предполагам, че винаги съм си падал по разбойниците. Когато бях малко момче през петдесетте, понякога ми се струваше, че половината предавания по телевизията са семейни комедии, а другата половина - уестърни. Баща ми обожаваше уестърни, така че съм ги гледал всичките - безкраен парад от пазители на закона и шерифи от Дивия запад, до един с квадратни челюсти, един от друг по-героични. Шериф Дилън беше като канара, Уайът Ърп беше смел, дързък и безстрашен, а колкото до Самотния рейнджър, Хопалонг Касиди, Джин Отри и Рой Роджърс, те бяха истински герои - благородни, достопочтени, идеални модели за подражание на всяко подрастващо момче... Но някак си нито един от тях не ми се струваше истински. Любимите ми герои от уестърните бяха двамата, които разчупваха този калъп: Паладин, който се обличаше в черно (като злодей), когато беше на мисия в прерията, и като женствено конте, когато беше в Сан Франциско". Мартин е убеден, че от дистанцията на времето сериалите "Маверик" и "Револвер под наем" изглеждат много по-адекватно от повечето традиционни уестърни, създадени по същото време.
"Клинт Истууд стана звезда, защото играеше Лошия Йейтс, Мръсния Хари и Мъжа без име - до един разбойници. Ако вместо това му бяха дали ролите на Добрия Йейтс, Чистия Били и Мъжа, който си носи два различни вида документи за самоличност, никой никога нямаше да е чувал за него. Вярно е, че в колежа се запознах с момиче, което предпочиташе Ашли Уилкс с неговото благородство и саможертва пред онзи негодник Рет Бътлър, комарджията и контрабандиста... Но май нямаше никоя като нея. Всяка друга жена, с която съм се запознавал през живота си, дори няма да се замисли, преди да избере Рет Бътлър пред Ашли, да не говорим за Франк Кенеди или Чарлз Уилкс. Харисън Форд го играе малко разбойник във всеки филм, в който участва, но естествено, всичко започна с Хан Соло и Индиана Джоунс. Има ли някой, който наистна да харесва Люк Скайуокър повече от Хан Соло? Вярно, че Хан участва в приключението само заради парите, той си го казва в самото начало... Но точно затова е толкова вълнуващо, когато все пак се връща на финала на "Междузвездни войни", за да пусне онази ракета в задника на Дарт Вейдър. (О, и между другото, той стреля ПРЪВ в бара на контрабандистите в Мос Айсли, колкото и да се опитва да го промени Джордж Лукас в новите версии.) А колкото до Инди... Инди е класически разбойник. Изобщо не беше честно как извади пистолета си, за да застреля онзи тип с ятагана... Но пък беше страхотно, нали?"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
