Световна премиера на "1989" с едновременна прожекция в 26 града

Изповедта на един държавен глава на 5 ноември – директно от Копенхаген в Дома на киното, начало 20:30 часа

София. 25 години след падането на Берлинската стена, новият филм на номинирания за Оскар датски режисьор Андерс Остергардс и Елизабет Рач ще има своята световна премиера в Копенхаген в сряда, 5 ноември, и ще бъде прожектиран едновременно в 26 града из цяла Европа в общо 59 киносалона, като в София прожекцията ще бъде единствена.

Филмът ще бъде излъчен едновременно в Атина, Белград, Братислава, Брюксел, Букурещ, Дъблин, Единбург, Гьотеборг, Хелзинки, Льоварден, Лондон, Киев, Кристиансан, Москва, Осло, Порто, Прага, Реус, Рига, Салерно, Сараево, София, Санкт Петербург, Хага, Владивосток и Загреб.

Филмът „1989" предлага поглед към високо-рисковата политическа игра, която доведе до падането на Желязната завеса и Берлинската стена и отразява цената, която човечеството плати вследствие на предприетите политически действия.
На 8 ноември филмът ще бъде показан в Берлин като част от официалното честване на годишнината от разрушаването на стената.

Филмът ще бъде представен на живо от Копенхаген от икономическия и политически съветник Джеръми Рифкин (САЩ) и журналистът и политически анализатор от Италия Лорета Наполеони, които заедно ще предложат своя поглед към обединена Европа, които представят гледните точки на наблюдател отвън и на жител на континента. След прожекцията на филма главният герой Миклош Немет ще бъде на сцената за дискусия по повод историческите събития, описани във филма. В дебата ще се включат Лорета Наполеони, бившият датски премиер Пол Нируп Расмусен и Лука Фрийс, ректор на Университета на Копенхаген и бивш министър на климата и енергетиката, които ще обсъдят състоянието на Европа днес, 25 години след падането на стената.

„1989" е политическа драма за рухването на Желязната завеса, разделяща Изтока от Запада. В края на 80-те години в Унгария тя вече е започнала да се разпада. Бодливата тел ръждясва, а електронната система, била някога гордостта на граничните войски, става напълно ненадеждна. Няколко пъти на ден, стотици войници се втурват с камионите си, когато алармата се включва, само за да разберат, че заек или глиган е пресякъл границата. Електронната ограда може да бъде поддържана само със скъпи резервни части от Запада, купени с твърда валута, което задушава крехката икономика на страната. Това е абсурдна ситуация, а в Будапеща един млад, новоназначен премиер решава, че това трябва да спре.

За да спаси затъващата икономика на страната, Миклош Немет решава да премахне от държавния бюджет разходите за скъпата гранично-контролна апаратура. Скоро той разбира, че това негово решение го поставя срещу комунистическите лидери. В същото време, една млада двойка от Източна Германия е окуражена от слуховете, че на 19 август унгарската граница до Австрия ще бъде отворена за няколко часа. Подобно на други хиляди източно-германци, те решават да отидат на станалия прочут след години Паневропейски пикник – демонстрация на мира на границата край град Шопрон, но неволно са въвлечени в политическата игра на властта, която се играе на закрити врати в „източния" блок. Младият мъж е застрелян на границата, а това трагично събитие парадоксално ускорява окончателно решение на Немет границите да бъдат отворени. Няколко месеца по-късно пада и Берлинската стена. Преди това обаче, една отчаяна игра на власт е изиграна между ключови правителствени лидери. Някои от тях продължават да се борят за мирна Европа без потисничество и ядрена заплаха, а други не могат да приемат, че всичко, в което някога са вярвали, е разрушено и именно за тях битката на живот и смърт продължава.

Премиерът скоро научава, че е изправен срещу страховити опоненти, които не са само недоволни представители от собствената му партия: срещу себе си има двама диктатори – румънския Николае Чаушеску и Ерих Хонекер в ГДР. В своите затворени кръгове те не крият яростта си и падгатвят заговор срещу „предателите" на социалистическата кауза. Филмът показва какво се случва зад затворените врати на конферентните зали и също така показва бунта на унгарците.

В документалния филм режисьорите пресъздават събитията от 1989 година и приканват публиката към срещи с миналото, предлагайки мозайка от признания и реконструирани диалози, създадени по достоверни архивни материали, с участието на реални политически ключови герои. Филмът достига рязката граница на документалното пресъздаване, като двамата централни свидетели са бившият унгарски премиер Миклош Немет и Грундула – жената, която заедно с любимия си фатално се опитва да пресече източногерманската граница през 1989. Сцените във филма са базирани на сложна възстановка на заседателни протоколи, подробни показания и свидетелски разкази. Режисьорът използва творчески подход, за да пресъздаде реалните събития с личности, които са били действителни участници в събитията, запазвайки автентичността и духа на времето.