Ерик Еманюел Шмит идва за юбилея на Мариус Донкин на 13 февруари в Народния театър. Световноизвестният драматург ще излезе заедно с големия актьор в „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ на голямата сцена. Двамата ще изиграят някои от най-забележителните моменти от пиесата, чиито автор е Шмит. Изключителното събитие е посветено на юбилея на шефа на академичната трупа. Моноспектакълът на Мариус Донкин е хит в БГ афиша и днес - 16 години след премиерата на 16 декември 2004-а. Постановката на професор Снежина Танковска има серия от престижни награди от родни и международни форуми, а билетите за него свършват с месеци напред. „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ е незабравим разказ от първо лице на еврейското момче Моисей - за страданието и просветлението, за най-важните уроци за живота и смъртта, които научаваме, когато най-малко очакваме. Във време, когато светът е разтърсван от мрачни предчувствия и религиите са грабнали оръжията, великолепната история на Ерик-Еманюел Шмит и толкова искреното представление във формата на приказка помирява човека със самия него. „Дълго търсих текст, който да ми отговори на въпроса защо живеем лошо в този свят. Минах през всички притчи в Библията като синтезирани послания. После през много пиеси на известни драматурзи, които не успяха да задоволят изискванията и представата ми за подобен текст. След 10 години блъскане Господ ме дари с произведението на един от любимите ми съвременни автори – ,,Господин Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит. Именно заради синтезираните, прекарани през искрената емоция и основани на истинска човешка история послания, моноспектакълът вече толкова години пълни залите и дори мои приятели остават без билети. За огромно съжаление днес темите в този текст стават все по-актуални. Като че ли човечеството не помъдрява през годините“, казва Мариус Донкин. Преводът е на Снежина Русинова-Здравкова, сценографията и костюмите – на Тони Кондев, музиката – на Сашо Младенов, а художник на плаката е Стефан Десподов. „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ има отличие за най-добра адаптация на литературно произведение от втория международен фестивал на постановки с един актьор „Албамоно`2007“ в Корча, Албания. Притежава гран при и златен плакет от форума на монодрамата в Битоля, Македония, както и голямата награда на ,,Монодрама”-та в Габрово и от Фуджейра, Обединени арабски емирства.
Ерик Еманюел Шмит първо става известен като театрален автор. Дебютната му пиеса „Жените срещу Дон Жуан“ е играна в периода 1991-1992-а . във Франция и чужбина. Пробивът идва с втората му пиеса „Посетителят“, за която получава през 1994 г. три от наградите „Нощта на Молиер“. Това го мотивира да напусне работата си на преподавател и да се посвети на писателската си кариера. Следват „Golden Joe“ (1995), „Енигматични вариации“ (1996), „Развратникът“ (1997), „Миларепа“ (1997), „Фредерик или Булевардът на престъпниците“ (1998), „Хотел между тоя и оня свят“ (1999) и „Господин Ибрахим и Цветята на Корана“ (1999). „Golden Joe“ е поглед към циничните нагласи за живота на тези, които участват във високото финансиране. В „Енигматични вариации“ двама много различни мъже обсъждат своите собствени философии на живота и любовта, но както се оказва, и двамата са били влюбени в една и съща жена. „Развратникът“ е историческа драма за живота на философа Дени Дидро. През 2001-а Шмит е удостоен с гран при за театър на Френската академия. Той има и успешни романи – „Сектата на егоистите“ от 1994-а е награден за най-добър дебют от университета „Д`Артоа“. Световните религии играят важна роля в произведенията на писателя. В поредицата си „Невидимия“ се опитва да намери хармонията на религии и култури. В първата книга от нея – „Миларепа“ е изобразен тибетският будизъм. Вторият том „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ е посветен на суфизма, течение на исляма, като също се свързва и с юдаизма. Третата книга „Оскар и розовата дама“ е за християнството. „Детето на Ной“ - сравнение между юдаизма и християнството - е кулминацията на поредицата. Произведенията на Шмит са преведени на повече от 40 езика и са публикувани или играни в повече от 50 страни по света. Той живее от 2002 г. в Брюксел и от 2008-а е натурализиран белгийски гражданин. От януари 2012-а заедно с актьора Бруно Мецгер и режисьора Франсис Ломбре ръководи театър „Рив Гош“ в Париж. От 9 юни 2012-а е академик в Кралската академия за френски език и литература на Белгия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
