Задават се нови клади за богомилите, казва големият художник, който откри уникална изложба в "Сезони"
Константин Павлов: Картините му презират самовлюбените монолози
Какво ми говорят картините на Светлин Русев? Преди всичко ме убеждават, че "в хаоса на всяко настоящо време плават частици от Вечното - прашинки от глината, с която Бог е заченал човека." Казват ми: "Върви, докато хоризонтът престане да се движи. Крайната спирка на себепознанието е чистосърдечният отказ от себе си. Това не е смърт, а отправна точка към по-далечно пътуване."
Но също така: "Бъди верен на себе си. Носи честно кръста си. Само така кръстът ще се превърне в кръстопът, където личната съдба ще се слее със съдбите на милионите." И още: "Само изкуството може да превърне личната ти трагедия в съблазън за другите, в страстно желание да притежават частица от твоята болка." И най-чудесното е, че картините на Светлин Русев презират самовлюбените монолози. Диалогът е тяхната сила. Но проговарят само ако бъдат попитани. Утешителни, а не пророкуващи клоуни. Завиждам на всички, които ще чуят повече, отколкото аз заслужавам да чуя".
Светлин Русев отново събра възторга и респекта на София - този път в "Сезони". Академикът до вторник вечер подреждаше все още мокрите и изключително впечатляващи платна, рисувани специално за елитната столична галерия, която беше обновена в чест на уникалната му експозиция, наречена "Късчета памет и пейзажи от Охрид". "От години сме добри приятели, но Светлин за първи път прави самостоятелна изложба при нас. Обаче участва в благотворителните ни акции. На една от тях изкупи почти всички платна на колегите си - тогава събирахме пари за четиримата сираци на млад художник, асистент на Георги Чапкънов", споделя Маргарита Видралска, мениджър на "Сезони".
- Господин Русев, може би "Вярата" е най-могъщото ви платно в експозицията за "Сезони" - това новият Христос ли е?
- Това е вярата, която не искам да тълкувам в конкретика. Особено сега, когато искат да палят нови огньове за богомилите. На къде отиваме? Католиците имат Инквизицията, а ние? Напоследък пак подхванаха Дънов и Ванга. Да си спомним какво казва Айнщайн: "Целият свят се възхищава от мен, аз се възхищавам от Дънов".
- Имаме ли нужда от актуален Исус?
- Имаме нужда от хора, които са готови да се жертват за идеите. Живеем сред огромна необходимост от подобни личности - с кауза, а не с интереси. Пръкват се тук-там - най-вече в изкуството. За жалост - повечето в предишни генерации. Ако някога е имало истински дисидент, то това беше Коста Павлов. Поколението на Тончо Жечев, което носеше България в себе си по дълбок и съкровен начин, си отиде. Радичков, Генчо Стоев, Иван Радоев вече ги няма.
- Затова ли оставаме без памет?
- Паметта в България е нещо много особено. Затова мотото на изложбата е към всички, които обичат да забравят - личностите и традицията.
- Защо ни харесва да забравяме?
- Готвя много различно издание - ще се нарича "Отговорите". Получавал съм ги на мои писма по различни поводи и до различни институции. Примерно до Павел Матев, който като министър на културата спря изложба на Веса Василева. Беше през 60-те. Или пък, когато от ЦК спънаха предложението на СБХ Георги Баев да стане "народен художник". С тези четива ще покажа, че времето ни не беше лесно. Хората и събитията не бяха черно-бели. Някои неща трябва да се помнят, за да се знаят. Ако се пуснат само стенограмите от дебатите за Русенския комитет, доста неща ще се изяснят. Но никой не иска да ги чете - защото много хора си написаха нови биографии.
- Какво трябва да помним?
- Че светът нито е започнал с нас, нито ще свърши с нас. Че няма защо толкова да се натягаме на Европа, която вее знамената - ние сме били много преди нея.
- Усеща ли се български дух в Охрид?
- Там друг няма. Бяхме седнали в кръчма, където пееха "Миле Попйорданов", и звъннах на Иван Попйорданов, за да чуе на живо.
- Има ли, според вас, истински патриоти сред политиците ни?
- Страхувам се, че националната кауза обслужва интереси, които нямат много общо с нея. Дискредитират я все повече. За нас, за моето поколение, историята беше над всичко - но като познание. Подтичването - дали след предишния или след сегашния Голям брат - е силно комично. По цял ден говорим за бежанците - но кога най-после ще заговорим за стратегията на Америка, чиято цел е да дестабилизира Европа? От другата страна на океана не желаят ние тук да сме обединени и силни. В Ирак нещата не били такива, каквито изглеждали, Либия била голяма грешка. Политическите приятелства са сложна работа. Не мога да си обясня как един президент на България може да премълчи приноса на руските войски за освобождението ни от турско робство. Аз съм от Плевен - лозето ни беше край Мъртвата долина, където стотици хора са загинали за страната ни.
- С кого си пиете кафето или виното?
- Моите приятели си заминаха. Общувам си с по-младите. Макар че студентите ми от първия випуск в Академията вече са пенсионери - Ивайло Мирчев, Владо Пенев...
- Какво ще правите сега? Ще отдъхнете или отново започвате да работите?
- Не съм почивал, когато имах време за това, та сега ли, когато времето лети...
- Имате ли тема за следващия си картини?
- Изумен съм от мерака да се слагат нови съчки в кладите на богомилите. При това - по най-грубия попски начин. Къде са историците ни? Огънят, край който се пържим сега, и този, който беше поддържан на времето, като че ли се оказва един и същи.
- Явно не сте оптимист...
- Поне не в класическия вариант. Но вярвам, че сме обречени да свършим нещо. Иначе за какво сме дошли? Още рисувам - значи намирам причина. Не само за себе си. Слава Богу, все още има хора, които се вълнуват от изкуството. Нося вярата и надеждата си. В смисъла на това, за което съм се пръкнал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
