Светла Иванова спряла да пее след смъртта на баща си

Най-добрият йога инструктор в БГ попа ще подгрее участниците в благотворителен маратон

Светла Иванова спряла да пее след смъртта на баща си | StandartNews.com

Песента й "Любов и кафе" е сред любимите саундтраци на събуждането ни. И до днес не се е появил по-смел български изпълнител, който да дръзне да прекрои класика като "Обичам те до тук" на ФСБ в денс хаус аранжимент. През последните години обаче Светла Иванова смени музикалните клубове със студиата по йога, където продължава да лекува духа на публиката си като инструктор. Желанието й да помага и да прави света около себе си по-добър, приветлив и приятен за живеене, я накара да се включи и в българското издание на Race for the Cure – най-голямото благотворително спортно събитие за жени с рак на гърдата в Европа. На 29 септември в Южен парк София Светла ще бяга заедно с представители на 20 столици от Стария континент, сред които Рим, Брюксел, Загреб и Атина. Сред желаещите да празнуват живота с 5 км бягане и 2 км ходене са куп български артисти, сред които Есил Дюран, Нели Рангелова, Свилен Ноев от „Остава“, Ерсин Мустафов и Ташо Колев от Jeremy?, маратонецът Краси Георгиев. Защо Светла Иванова реши да прегърне каузата на Race for the Cure и какво друго я вдъхновява и я кара да вижда доброто в розово? Певицата разказва за „Стандарт“ от първо лице.


Подкрепям Race for the Cure, защото  животът е най-ценното ни притежание. Да го празнуваме всеки ден, но и да знаем, че можем да го изгубим заради немарливост - а това случи ли се, не се ли грижим навреме за себе си, всички останали притежания и таланти са без стойност за нас.
Като човек с отговорност не само към себе си, а и към здравето на близките ми и хората, които посещават йога практиките ми, се радвам, че мога да допринеса за популяризирането на каузата в подкрепа на жени с рак на гърдата. Ще се включа и преди самия маратон като йога-инструктор, за да демонстрирам на всички как могат да подготвят тялото си за маратона с подходящи упражнения за дишане и за загряване взаимствани от системата йога – още един начин да се грижим за здравето си.
Приемам идеята на Race for the Cure за своя, защото баща ми почина от рак. За съжаление, не мога да ви разкажа за периода на адаптирането му, защото нямаше. Точно заради късната диагноза.

Загубих го преди повече от 10 години

Едва беше навършил 60. После и майка ми. Те не обичаха да ходят на прегледи. Трябваше да ги карам едва ли не на сила. Когато са се опасявали за рак при баща ми, решили да ми спестят съмнението си, защото съм била бременна за първи път. Щом родих, ми казаха. Преместих го в болница в София. Успя да види само първия си внук на около месец след раждането му. В болницата му направиха изследвания и признаха, че е прекалено късно за операция. Все пак я насрочиха след няколко дни, но не издържа до нея… Това е и една от причините да спра да се занимавам с музика за определен период от време, въпреки че в нея и писането намирах израз на емоциите ми и частично утеха.

Философия на оцеляването

Вярвам, че негативните емоции разболяват, защото унищожават имунната ни система и тя не може да се бори, да се защитава. Когато съпротивителните ни сили намалеят и се предадат на стреса, сме в опасност. Има изследвания, които показват, че много жени развиват рак на гърдата след тежък развод или друга загуба. Затова е важно да се научим да владеем емоциите си, да се научим да се освобождаваме от негативните, да релаксираме и отделяме време за себе си, да сме спокойни. Моят начин е медитацията и релаксацията, който става начин за справяне със стреса и на милиони хора по света.
Винаги намирам време да пиша. Това е още един начин за справяне със стреса - да правя нещата, които обичам. Пиша трета детска книжка, в която йога упражненията ще са по буквите на азбуката съчетани с песнички. Правя и трети детски албум с песнички за раздвижване и отпускане.

Дъщеря ми е най-младият писател у нас

Стела е нашето самостоятелно момиченце, но все повече виждам себе си в нея. Обича всичко, което и аз - да чете, да пише, да рисува, да ходи на йога, да пее, да свири - в момента ходи на уроци по флейта, изобщо нещо да твори. Тя официално е най-младият писател у нас - издаде първата си книжка „Животът на едно необикновено прасенце“ на 7 годинки.
Казва, че се е вдъхновила от моите книги за деца и художничката Мила Попнеделева-Генова, която ги илюстрира и за кратко й беше учителка по рисуване, но определено с най-голямо влияние от всички други. Просто един ден каза, че и тя ще напише книга и беше неуморна, докато не я завърши. Първо я нарисува, после започна да ми диктува самата приказка, докато подреждаше рисунките.
Синът ми Виктор е на 11 и е доста самостоятелен. Харесва му математиката и да бъде сред природата. Ходи на уроци по китара, но май няма желание да се занимава с музика. Като всяко дете се вълнува от компютърни игри, но ми харесва, че мисли логично и има собствено мнение за много неща вече.

Рискът поддържа вътрешната хармония

Това е първата година, в която няма да успеем да прекараме цял месец на планини заради ангажиментите ми със солните стаи и йога студио, което направихме с Антоанета Илиева. Но пък всеки ден си дишаме чист въздух в солните стаи и то в градска среда. Скоро си мислех коя почивка е съвършената – очакваната, тази, на която отиваш на познато място, както в случая на вилата ни, или на море, където собствениците на хотела са ти станали като приятели и знаеш, че готвачът е същият и е добър, където е любимия ти плаж и така нататък... Или новата – невидяното място, приключението, рискът. Имам една група по йога с дами над 55+ и ги питах кое биха избрали. Те ми казаха единодушно - второто. Посъветваха ме да видя колкото може повече места. Защото иначе няма да знаеш, че има по-хубаво място от това, с което си свикнал. И са прави. Но си направих извода, че не се налага вече да избираме между А и Б. Можем да изберем и двете при добра организация и да си разделим средствата, усилията и възможностите. Море и планина. Познато място и непознато. Музика и йога. Йога и писане. Работа и удоволствие. Динамичен живот и заслужена почивка. В момента, в който се лишим от едното, балансът се разрушава, а вътрешната хармония е най-важна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай