Има особена връзка между творчеството и странните характери. В световната литературна история почти няма автор, който да не страда от любопитни отклонения - при някои невинни, а при други най-сериозни. Странностите съпътстват въображението и няма активно функционираща фантазия, която да не се храни от всякакви тъмни обсесии или необясними привички.
Казват, че изкуството се ражда в особената пресечна точка между тоталния нарцисизъм и всеобхватното съмнение в себе си. В късните си години Лев Толстой например се отнасял пренебрежително към своите романи - дори към великата "Война и мир". В едно от писмата си той пише: "Колко съм щастлив, че повече никога няма да творя многословни глупости като "Войната"! А в записка от дневника му от 1908 г. той тъжно отбелязва: "Хората ме обичат заради алабализми като "Война и мир" и т.н., които им се струват много важни." Колкото и да бил педантичен към романите си (редактирал "Ана Каренина" 16 пъти), толкова незаинтересован бил към собствените си деца. Въпреки че имал цели 13, графът не се вълнувал особено от тях - съпругата му София неведнъж отбелязва в дневниците си, че единствено тя се занимавала с възпитанието на наследниците им.
Толстой проявил особения си нрав в най-важния момент: по време на първата брачна нощ със София (тогава той бил на 34 години, а тя на 18). Тогава писателят я накарал да прочете тези страници от дневниците му, където били подробно описани любовните му приключения с различни жени, част от които - крепостни селянки. Като цяло идеята била между него и съпругата му да няма никакви тайни, но вместо да придобие благороден привкус, той така ужасил София с похожденията си, че
до самия край на живота си тя останала травмирана от "жеста" на съпруга си
След написването на "Възкресение", на преклонна възраст, но и запазил буден ум, Толстой внезапно обявил, че ще лиши наследниците си от правата върху своето творчество и ще го предостави безвъзмездно на цялото човечество. Това хвърлило в ужас жена му София, която директно го заплашила със самоубийство - само тя си знаела как се гледат 13 деца и какво би означавало фамилията да остане без доходи.
Перфекционизмът на Франц Кафка стигал до изумително високи нива. Манията, че не е изпипал достатъчно добре текстовете си, ставала все по-сериозна с годините си (отразена най-добре в разказа му "Шампиона по гладуване"). Накрая на живота си, бидейки тежко болен, авторът на "Метаморфозата" помолил приятеля си Макс Брод да изгори след смъртта му всичките произведения, включително няколко незавършени романа. Брод не изпълнил молбата му, а напротив, направил всичко възможно те да бъдат публикувани. Благодарение на Макс голяма част от нещата на Кафка са изобщо запазени.
Един от най-влиятелните писатели на 19-и век Чарлз Дикенс страдал от всякакви обсесивни разстройства. Писателят имал голямо влечение към компасите и самият се държал като такъв. Винаги например спял с главата на север. И също, когато пишел, държал лицето му да е обърнато натам. Дикенс бил много придирчив по отношение на мебелите в кабинета и стаите си - всяка сутрин, преди да започне работа, ги размествал основно, докато се получи нещо, което му харесва.
Майсторът на басни Крилов пък бил най-големият чревоугодник сред писателите. Съвременниците му разказват, че имало две основни пози, в които го виждали: едната, приведен над бюрото, а другата - сложил на коленете си кърпа, хванал вилица и нож, и готов за опустошения.
Руският писател поглъщал промишлени количества храна
пиел кафе със сметана да се отрезви и после пак продължавал с яденето. Пушкин често разказвал за конкурента си, че бил страшен мързеливец. "У Крилов, над дивана, на който той обикновено почиваше, бе окачена голяма картина с тежка рамка. Някой му бе обърнал внимание, че гвоздеят, на който е закачена, не е добре забит и картината може да падне и да го пребие. "Не - мъдро отговарял Крилов, - ъгълът на рамката ще опише крива и ще мине встрани от главата ми."
Гогол пък със сигурност е един от най-странните хора на перото. Неговата голяма страст била крайно нетипична за писател - ръкоделието. Авторът на "Мъртви души" плетял шалове, кроял рокли на сестрите си, тъкал колани, а през лятото шиел за себе си фишута.
В края на живота си обаче изпада в особен мистицизъм. Започва да спазва налудничави аскетични практики. Изгаря вторият том на "Мъртви души", а после казва, че дяволът го е накарал да го направи. После пък спира да яде с дни, за да го прогони от себе си.
Байрон, авторът на "Дон Жуан", страдал от биполярно разстройство. Великият поет е бил куц, въздебел, но и невероятен любовник, който можел да се измерва само с Казанова.
Байрон имал лична колекция - той събирал къдрици от косите на любимите си жени.
Превърнал дома си в зоопарк - имал 8 кучета, 3 маймуни, 5 котки, орли, гарвани и соколи.
Една от най-колоритните фигури в света на писателите - Хемингуей, страдал от сериозни психични проблеми, особено в късните си години. Но това е и някак разбираемо - преживял пет войни, четири автомобилни, две въздушни катастрофи и една разтърсваща любов и четири брака.
Ърнест страдал от параноя и обяснявал на приятелите си как ФБР го следи. Всички му се присмивали, но след години се оказа, че от федералното бюро за разследвания били още по-големи параноици от него самия и действително го следели. Като бил съвсем малко дете,
майката на Ърнест пък го обличала постоянно като момиче
за да прилича на сестрите си. Което, според мнозина, довело до супер мачовския имидж на писателя в зрелите му години. Той дори заплашвал майка си Грейс да не разказва пред медиите за това как го е обличала като малък и й предлагал пари, само и само да си мълчи - това оставило сериозна травма в съзнанието му.
Стивън Кинг пък определено страда от графомания, с тази разлика, че все пак писането му се получава. В живота му идва момент, когато издателите му започват да отказват повече от една книга годишно, за да пренаситят пазара. Но Кинг решава, че не може да седи току-така, и започва да публикува книги под името Ричард Бакман (най-известната, от които "Град отчаяние"). Един продавач в книжарница забелязал приликата в стиловете на двамата автори и съобщил в Библиотеката на Конгреса, че Ричард Бакман безсъвестно използва творчеството на Кинг и пуска "авторски" книги, досущ като от майстора на трилъра. Кинг разбрал за случая и усетил, че тайната му скоро ще бъде разкрита. Той позвънил на продавача и му предложил да се направи разобличаваща статия, като даже бил готов да даде интервю. Така на бял свят се появил материал, в който пишело, че Ричард Бакман е починал от "рак на псевдонима".
Един от класиците на френския романтизъм - Жан-Жак Русо бил абсолютен невротик и страдал от купища обсесии. Безумно се страхувал да не се разболее и избягвал лекари, разговори за здравето и медицински книги. Било достатъчно само да прочете името на някаква болест и веднага започвал да си внушава, че страда от нея.
Труман Капоти пък винаги пише легнал, с чаша шери в едната ръка и молив в другата. За себе си авторът на "Хладнокръвно" казва: "Аз съм изцяло "хоризонтален" автор. Не мога да мисля, ако не съм се излегнал на легло или на канапе, с цигара и кафе. Трябва да пуша и да пия нещо. Кафето преминава в ментов чай, след това в шери и мартини. Не използвам пишеща машина, поне не в началото. Пиша първата чернова с молив. След това правя цялостна редакция, отново с молив", казва той. Другият "хоризонтален" писател е Джеймс Джойс, който обаче пишел по корем - предимно в тази поза създал прочутата "Одисей".
Оньоре дьо Балзак бил може би най-маниакално трудолюбивия автор. За да се държи буден той стигал до 50 чаши кафе в рамките на 24 часа и бил абсолютно пристрастен към напитката. С времето обаче това започнало да подрива здравето на автора на "Дядо Горьо".
В дълбоко депресивно състояние Вирджиния Улф казвала, че чува "гласовете на птиците, които пеят по маслиновите дървета в Гърция". Имала дълги периоди, в които не можела да работи заради безсъние и кошмари. От дете изпадала в суицидни кризи, които стигат своя пик в последните й години - авторката на "Мисис Далауей" завършва живота си със самоубийство.
А, очаквано, най-шантави били нещата при дадаистите. Първенец сред тях е авангардният поет Артур Краван, чиито живот е една голяма провокация. Живеел с фалшив паспорт, преструвал се на моряк, крадец, укротител на змии. Обожавал да шокира консервативното тогава общество. Веднъж провалил откриването на изложба, устройвайки шествие със стриптийз. Някои мистификации обаче му излезли твърде скъпо. Краван, който постоянно си измислял нова персоналност, решил, че е крайно време да бъде боксьор. Съответно
решил да предизвика на двубой тогавашния световен шампион в тежка категория Джак Джонсън
Краван разлепил плакати в града за битката между двамата. Джонсън, разбира се, го нокаутирал мигновено в първия рунд и му оставил контузии за цял живот.
Години по-късно Артур се влюбва в поетесата Мина Лой. Двамата се женят и заминават в Мексико. Когато Щатите влизат в Първата световна война, двойката решава да се качи на кораб към Аржентина. Имат пари обаче единствено за един билет. Мина, която тогава е бременна, се качва, надявайки се, че Артур ще намери начин да я намери по-късно. Той обаче се качва на малка лодка няколко дни по-късно и изчезва в морето - никой не го е виждал след това. От любовта им се ражда дъщеричка, която Мина кръщава Фабиен Краван Лойд - в чест на поета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
