Че ексцентричността сполетява най-често творците, е несъмнено. Най-висок връх обаче тя постига при художниците. Странностите им трудно могат да се поберат в обикновена психическа диагноза, тъй като събират в себе си безброй проявления: гениалност, невротичност, фобии, бляскави идеи, всички увлечени в един творчески поток, от който се раждат страхотни творби, куриозни истории, а понякога и провалени животи. Ето кои са най-известните примери.
Да Винчи пишел с едната ръка, докато рисува с другата
Леонардо да Винчи е бил какво ли не - учен, художник, иноватор. Целият му живот е отдаден на създаването на нови неща, а творчеството му е едно от най-разнообразните и изненадващите в арт историята. Освен прочутите му картини, Леонардо е отговорил на въпроси, които дори и днес са прекалено объркващи. Като например защо небето е синьо? Още не знаете? Заради начина, по-който светлината разпръсква слънчевите лъчи. Художникът се интересувал от най-сложните теории за човечеството, а е бил напълно самоук. Нямал нито един ден в класната стая. Можел да пише с едната си ръка, докато рисувал с другата. Купувал живи птици от месарницата, за да ги пуска на свобода. Експериментирал със сексуалността си - нещо, което никак не било на мода. Дори бил съден за содомия - така наричали хомосексуалността по онова време. Въпреки гения си обаче, той много лесно се разсейвал. Бил толкова бавен, че оставил повечето си картини недовършени, както и много от изобретенията си. Днес са известни само 15 от произведенията му. Той обаче стои зад проектирането на бронираната кола, колесницата за полеви атаки, багера, крилатия планер, тройната цев за пушки, първия хеликоптер - разбира се, техни "прародители", които обаче използват сходен механизъм със съвременните.
Дали водел котката си на ресторант
Макар да е разпознаваем най-вече с мустаците и сюрреалистичните си картини, Салвадор Дали бил не по-малко причудлив от собствените си произведения. Той например отказвал да плаща на своите секретарки. Вместо пари им давал комисиони. Те, разбира се, били обидени, защото подобна отплата не ти е от полза с наема. Но познайте - комисионата е най-доброто, което можете да получите от велик художник. След известно време всички секретарки се оказали милионерки. Салвадор не го целял, случило се без да иска.
Още в академията той показвал своя темперамент и не бил обикновен студент. Прекъснал точно преди защитата на дипломната си работа с думите: "Никой професор тук не е достоен да ме оценява, затова напускам". Дали бил вдъхновен от научни теории през целия си живот и практика. През 1958 навсякъде разказвал, че се интересува от работата на физика д-р Вернер Хайзенберг. Нещо повече - той бил неговото алтер-его.
Да, това е същия Хайзенберг, чието "алтер-его" използва героя Уолтър Уайт в сериала "Breaking Bad" за производство на амфетамин. Салвадор написал следното: "Аз, който преди боготворях само Дали, от сега нататък боготворя и Хайзенберг, който прилича на мен".
През 60-те сюрреалистът си взел оцелот за домашен любимец. Голямата тигрова котка била водена навсякъде под каишка, включително в най-известните ресторанти на Манхатън. Веднъж един човек от съседната маса забелязал дивото животно и се разкрещял от уплаха, а художникът спокойно му обяснил, че Бабу (както се казвал любимецът) е нормална котка, която просто е оцветена в артистични цветове. Всички знаели, че Салвадор няма против да бъде комерсиален, стига да бъде добре платен. Затова през 1955 английският режисьор Александър Корда поръчал на сюрреалиста да направи портрет за филмов постер на Ричард Трети. Той не отхвърлил предложението, но отказал да рисува в Англия, която нарекъл "най-неприятното място на света". Дали се прибрал в Испания и там довършил работата си. На летището в Барселона обаче отказали да качат картината, защото била прекалено ценна и съответно - поръчката се провалила. Корда бил буквално бесен, но след време актьорът Лорънс Оливие получил рисунката като подарък.
Пикасо горял картини, за да се топли
Където говорим за странности, да започнем с името. Цялото е Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мариа де ла Ремедиос Чиприано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрисио Клито Руиз и Пикасо. 23 имена, 103 букви, взети от различни роднини и светии. Художникът си взел името на майка му - Пикасо, и оставил другите за историята. Обаче много имена - хилаво бебе. Когато майка му го родила, сестрата била сигурна, че е мъртвороден. Чичото бил докторът, който го съживил по малко странен начин. Художникът разказва случката: "Докторите по това време пушеха цигари и моят чичо не беше изключение. Когато ме видял полуумрял на масата, издухал цигарения си дим в тялото ми. Това накарало безжизненото ми лице да направи ужасна гримаса, придружена с рев на ярост". По-късно първата му дума ще бъде "молив".
Пабло бил ужасен ученик. Въпреки че артистично превъзхождал останалите (които били с по 5-6 години по-големи от него), много често бил наказван само защото не обичал да му казват какво да прави. Изпращали го на заточение в "затвора" - гола клетка с варосани стени и една пейка, на която непослушковците изчаквали присъдата. Учителите обаче не знаели, че това било любимото място на малкия гений - там той рисувал дълго и необезпокоявано.
Заплахата от истинския затвор дошла по-късно. Пикасо бил обвинен за кражбата на "Мона Лиза". Когато картината била открадната през 1911, бил задържан неговият приятел, поетът Гийом Аполинер. Аполинер пък посочил Пабло за виновен, което веднага изпратило полицаите за нов арест. Малко по-късно и двамата били освободени и работата се разминала.
Пикасо става известен с огромния брой жени в живота му, но не и с поезията и драматургията, която дълги години пишел. След първия си развод, художникът се потапя в думите и подготвил цял сборник със стихове и две сюрреалистични пиеси. Той дълго време смятал, че ще бъде запомнен именно с тях вместо с картините. И имал основание - изпадал в толкова големи финансови кризи от рисуването си, че се налагало да изгаря платна, за да се топли.
Ван Гог рисувал със светеща шапка
Приживе Винсент ван Гог никога няма да узнае, че ще остане безсмъртен с творбите си. Холандския художник умира на 37 с мисълта, че животът му е бил напълно провален. Всъщност не е имал причина да смята друго - успял е да продаде една-единствена картина. Започва да рисува на 27 години, след неуспешни опити да се занимава с други, по-доходоносни професии. Годините му преминават в неувереност, осакатени от многобройните му поведенчески депресии и отклонения. Най-известните си рисунки Гог направил в Сен-Реми, болницата в която се лекувал. Всички те били изпратени до брат му, който напразно опитвал да продаде нещо. В бележките към тях, художникът определил "Звездна нощ" за най-лошата.
Думите му били: "тази не значи нищо за мен". Иронично, днес това е най-признатата и популярна картина на постимпресиониста. Тя сама по себе си издава няколко ключови неща за своя автор, но основното е любовта му към нощните пейзажи.
Според слуховете, художникът носел сламена шапка със закачени свещи върху нея, за да рисува по тъмно. Пак в писмо до брат си, той пише: "Често ми се струва, че нощта е
много по-жива и цветна от деня". Ван Гог прекарал само 10 години в рисуване, но за тях оставил около 900 картини и повече от 1100 скици. Работохолик? Да, но освен това е страдал от епилепсия и поведенчески проблем, наречен хиперграфия, който обикновено създава у болния интензивна нужда от писане. В случая на Ван Гог - рисуване.
Уорхол пращал свой двойник на скучни партита
Уорхол може би събира всички най-противоположни мнения около себе си, като и двата лагера си приличат по своята крайна категоричност. Едните го обявяват за абсолютен гений, а другите за абсолютен бездарник. Все пак нямаше голяма изненада, когато една от картините му се продаде за 71.7 милиона долара. Но освен цялата звездност, харизма и модерност, Анди е един от най-комплексните творци, известен със своя мистериозен характер и огромен набор от тайни.
Знаем как е умножавал реалността по стотици пъти като принтирал едно изображение отново и отново - създавал по няколко десетки Елвиса или Мерилин Монрота. Идеята му била да покаже как медиите ни тероризират по стотици пъти на ден с едни и същи образи и истории. Но художникът толкова се запалил по повторенията, че започнал да ги прилага и в личния си живот. Бил обсебен от идеята да присъства на няколко места едновременно, затова наел човек, който обличал точно като себе си и го пращал на партитата, на които нямало как да отиде.
Може да сте сигурни, че е успял да се клонира успешно и никой не е разбрал за измамата. Освен това винаги си носел диктофон, с който записвал всичките си разговори, а по-късно ги използвал в своите арт-проекти. Много често правил изявления, че вече не иска да бъде считан за художник, защото се отказва от това изкуство. И наистина спирал да рисува и почвал да се занимава с музика, литература, кино. В общи линии това е и самата идея на попарта - да не се вземаш много на сериозно. Някои от филмите му излизали по десетина часа, като идеята била не да забавлява зрителя, а по-скоро да го предизвика по необичаен начин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
