Изисква се повече от остър ум, за да отговориш на въпроси като "Кое е реално?", "Как знам онова, което знам?", "Каква е природата на човека?", "Кое е добро?". Днес решенията на подобни загадки предизвикват удивлението ни пред философската мисъл. Има обаче и друга причина за тяхната чудата проницателност. Различни фиксации, страхове и илюзии са стояли върху раменете на философите и са ги съпътствали през целия им живот. Те са диктували голяма част от разсъжденията им и са ги водели към всевъзможни острови на въображението. Ето кои са най-остроумните им обсесии.
Сократ се жени за Ксантипа, за да спорят
Известна е максимата на Сократ: "Ако си вземеш добра жена, ще бъдеш щастлив. Ако пък си вземеш лоша, ще станеш философ". И понеже Сократ знаел, че иска да бъде добър философ, си намерил най-сприхавата в града. Не че и той е бил мечтаната партия - нямал работа, обожавал да спори, често се напивал с философската си група, чието мото било "Забранено за жени", и бил влюбен в мъж. Да, Сократ е бил всичко, което една жена не иска да има до себе си. Ксантипа пък имала единствен недостатък, но той директно отказвал всеки нормален мъж от нея - била напълно нетърпима. Сократ обаче не бил нормален мъж. Ксантипа мразела най-откровено всички отвеяни занимания на съпруга си. Веднъж го чакала за чай, но той така и не се появил. След няколко часа тя взела кофата с горещата вода и го намерила на площада - както винаги, потънал в мъдруване. В целия си гняв се приближила към него и го заляла пред всички. Въпреки че излизала пара от него, Сократ бил напълно спокоен и продължил да си говори. Всички гърци съжалявали философа за нещастието да има подобна партньорка. Веднъж дори го запитали с какъв акъл я е взел. Той дал примера с добрия жокей. "Ако искаш да станеш експерт в ездата, няма да си вземеш муле. Ще си вземеш най-неукротимия кон, за да научиш как се прави всичко. Така беше и с Ксантипа - ако се науча да се оправям с нея, няма да има човек в Атина, с когото да не мога да разговарям".
Декарт се влюбва в разногледи девойки
Рене Декарт, бащата на съвременните философия и математика, имал различни разбирания за това що е естетика. Авторът на екзистенциалното възклицание "Мисля, значи съм", често бил привличан от жени с определен дефект. Въпреки че постоянно бил в компанията на висши дами като шведската кралица Кристина и английската принцеса Елизабет, те не били негов тип. Още от ранно детство харесвал само разногледи девойки. В писмо до кралица Кристина той споделя, че това най-вероятно се дължи на младежко увлечение. Просто бил убеден, че въпросното изживяване е оставило траен отпечатък в мозъка му, който натрапва дефекта като нещо красиво. Според него всичко било по-скоро подсъзнателно, отколкото рационално. Въпреки това вярвал, че с воля и мъдрост ще "излекува" тези наклонности. Но май не е успял, защото си остава ерген до края на живота си - само с незаконна дъщеря от слугинята си.
Кант прави едно и също всеки ден
Кант има слава на грандиозен хипохондрик, но тя бледнее в сравнение с "нормалното" му всекидневие. Той приема целия си живот като един и същи ден. Веднъж решава, че задължително трябва да си направи график - за да предвижва времето напред. Този график бил неотменим - изпълнявал го чак до смъртта си. Всеки ден правел следното: ставал точно в 5, пиел чай и изпушвал по една лула. След това сядал да работи по лекции и ръкописи до 7 - в толкова часа започвали часовете му със студентите. След тях Кант отново се връщал към писане до 13 - време за обяд. Независимо дали било облачно или слънчево, следобед винаги излизал на легендарната си едночасова разходка около Кьонигсберг. Тя била толкова последователна, че съседите сверявали часовниците си спрямо нея. По-късно разстоянието, което изминавал, било наречено "Пътят на философа", каквото е останало и до днес. След този час Кант понякога излизал с приятели, но не винаги - и това била единствената променлива. След срещата четял до 22 - когато, досещате се вече, си лягал всяка божа вечер.
Волтер пие до 40 кафета
Волтер е от най-фините майстори на философията, известен със своята сатира и легендарното си остроумие. Не е изключено обаче цялата му проницателност и рефлексия да се дължали на нечовешките количества кафе, които поглъщал всеки ден. Независимо дали е бил вкъщи или някъде навън с приятели, Волтер изпивал между 20 и 40 кафета. Личният му лекар бил шокиран от дозата, но Волтер му отговарял в типичния си духовит стил: "Прав сте, това е отрова. Особено щом я пия от 65 години". Впрочем живял до 83 - възраст, доста над средната за онези години, пък и днес.
Шопенхауер си говори с кучета
Въпреки че е роден в заможно семейство, Артур Шопенхауер е бездомник през целия си живот. Като достолепен интелектуалец, той взел решение никога да не позволява да се почувства обвързан - с човек или място. Дори родният му град Данциг не значел нищо за него - семейството му се изнася оттам при Пруската инвазия, когато той е само на 5. След това Артур отказва да почувства което и да е място като свое. Баща му умира, когато бъдещият учен е тийнейджър и това го отчуждило от всички, включително от майка му. Тази студенина е главен мотив в цялата му философия. Ето например следното съждение: "Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват." Но отвъд цялата си негативност, Шопенхауер също имал нужда от компания - затова прехвърлил цялата си човечност върху животните. Още от ученик та чак до смъртта си винаги е заобиколен от дузина пудели. Всички носели едно и също име - Атма, тоест "духовен сродник".
Ницше изяждал по 3 кила плодове на ден
На 24 Фридрих Ницше е назначен за председател на Факултета по класическа филология към университета в Базел. Пише изобилно и това му носи огромна почит. Въпреки всички професионални успехи обаче животът му е здравословно непоносим. За да се отърве от хроничното си главоболие, повръщане и тежки разстройства, философът изпробва какви ли не медицински рецепти и диети. При него обаче в пълна сила важи поговорката "Много хубаво не е на хубаво". Храносмилателните му проблеми се оказват резултат от престараване по "хубавото". И ако един нормален човек едва се навива да изяде по два плода на ден, то Ницше ги гълта с килограми за същото време. Консумира ги така, както пушачът дими по 30 цигари на ден. На италианския пазар станал известен като "онзи, който ще изкупи всичко". Но и това количество не му стигало. Налагало се приятели да му изпращат кошници с плодове. Изяждал над три килограма на ден.
Карл Маркс тъне в безпорядък
Въпреки че е прередил политиките на много европейски държави, личният живот на комунистическия гуру Карл Маркс е пълен с хаос и безредие. Това се случва отчасти заради ужасното му финансово състояние - по вина на политическите му публикации, заради които гонят семейството му от Франция. Основният проблем обаче идва от характера му. Маркс работел интензивно само в изблик на изключителна продуктивност, но тя веднага бивала измествана от изтощение, болести, прекратяване на работата и изпускане на срокове. За да бъде верен на "стила" си, той редовно започвал нещо и го зарязвал в следващия половин час, за да се захване с нещо друго. Вътрешните му противоречия личат и в маниера му на работа. Той нахвърлял някоя идейка на листа, след това започвал да обикаля около бюрото, премисляйки върху нея. Когато нещо го спохождало, моментално сядал и записвал. След това отново ставал и се разхождал. Припадъците след дълъг и изморителен ден били нещо обичайно за Маркс.
Албер Камю чака смъртта с писмо в джоба
Френският писател и философ Албер Камю расте в сиромашка къща без електричество и вода. Влиза в гимназия единствено благодарение на стипендията, която печели. На 17 обаче се разболява от тежка туберкулоза и се налага да прекъсне за година. Оцелява, връща се в училище и дори става популярен сред писателските среди, още преди да влезе в университет. Болестта обаче отключила в съзнанието му мрачна обсесия. Мислел си, че ще умре във всеки момент. Веднъж казал на приятелката си, че усеща как "злото плава във въздуха".
Писателят започнал детайлно да се интересува от смъртта. В джоба си винаги носел самоубийствена бележка. Освен това помолил своя приятелка от Америка да му изпрати всички копия на списание "Балсаматорите на месеца". Изпълнен с песимизъм и гонен от страх, Камю бил убеден, че трябва да завърши ръкописите си възможно по-бързо преди да умре. Когато спечелил Нобеловата награда, бил адски притеснен. Мислел си, че това е лошо поличба за един автор и кариерата му ще приключи оттук насетне. Напрежението нараствало с всяка изминала година. Дали защото Бог решил да го отърве от мъките или пък за да оправдае страховете му - писателят починал едва на 46 в автомобилна катастрофа.
Морски чудовища тормозят Сартр
Жан-Пол Сартр, авторът на "Погнусата", също като своя колега Камю получава Нобеловата си награда без грам ентусиазъм. Дори отказал статуетката и паричното възнаграждение. Направил го в хармония с личната си философия - изкуствено създадените институции като тази само принизявали достойнството на човека и му отнемали правото да бъде свободен. Въпреки интелектуалното си самочувствие обаче Сартр имал постоянна слабост: изпитвал панически ужас от членестоноги животни, най-вече от ракообразни. Кошмарът започнал още в детството. И по-точно - от една картина. На нея било изобразено как огромни пипала излизат от морето и се опитват да сграбчат човек. Тази визия обсебва писателя завинаги. Страхът му бил толкова силен, че при влизане в море получавал панически атаки. Във всеки момент си представял как гигантски октопод ще изскочи оттам, за да го повлече към най-тъмните дълбини на водата. Тази фобия може да се забележи и при избора му на изображения за корици на книги ("Осъдените от Алтона", "Стената", "Погнусата").
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
