Актьорът, сценарист и режисьор изригна в протест срещу държавата, която обръща гръб на културата
"Вече 25 години държавата ни няма концепция какво да прави с изкуството и културата си. Тя ги завря в най-гадния ъгъл на задния двор. Какво друго значи бюджет от 0,5 процента?". С тези гневни думи Ивайло Христов отказа да приеме своя "Аскеер" за главна мъжка роля. Протестът му, както и образът на Коулмън Конър в "Самотният Запад" на Театър 199, за който бе отличен, са твърде стойностни, за да бъдат отминати с мълчание. Защото постъпката на Ивайло не беше спонтанен жест, а твърда позиция и постоянно отношение на свободна личност. ("Е, сега вече мога да спя спокойно - казах го на най-подходящото място в най-подходящото време"). И защото той е творец, който непрекъснато сменя различни роли, за да не си доскучае.
Наричат го актьора със стоте лица. Гласът и физиономията му се помнят от доста петилетки насам. Добър е на сцената и на екрана, като режисьор в театъра и киното. Студентите му в НАТФИЗ го слушат, защото той ги провокира да анализират.
"Този път ми прекипя, защото на 24 май обикновено се раздават дипломите в Академията. Виждам класа си година по-късно - всеки от тях се бори за оцеляване. От 20 души само трима-четирима са намерили реализация като актьори. И ми стана мъчно, че толкова енергия и талант се разпиляват поради безхаберие на държавата и липса на идея за развитие. Другите професии могат да си намерят работа и на друго място, а актьорът трябва да попадне в трупа с режисьор. Но нито провинциалните, нито софийските театри имат възможност да ги вземат. Защо няма закон за театъра? Правилата за меценатството са напълно неприложими. Културата и здравеопазването са извън икономиката, те са в Бялата книга на изчезващите видове", коментира Ивайло Христов пред bTV.
Като мислеща и чувствителна личност актьорът, който догодина става на 60, признава, че почти всеки ден нещо го ядосва. С удоволствие би набил някой скудоумец. Задоволява се и с това да гледа с ирония на тези, които го изправят на нокти. Сред най-ценните му качества е, че не е подвластен на рутината. Повече от 20 години с Дони и Коцето Калки пълнят салона в Армията с култовия спектакъл "Секс, наркотици и рокендрол"? За Ивайло рокендролът е философия, епоха, начин на живот и на мислене. Слуша и джаз, но винаги намира време за любимите си рок изпълнители. В Армията навремето играе във всяка втора постановка - "Нощно съжителство", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Носорози", "В очакване на Годо", "Гувернант", "Вишнева градина", "Женитба". Там режисира "Ножица трепач" - първото действително риалити в родното арт пространство, което препълва години наред театъра. "Херкулес и авгиевите обори" е най-новата му работа - в Народния. "Трябва да изчистим първо авгиевите обори в душите си", разтълкува посланието на спектакъла си някогашният шампион по водна топка, днес доцент и доктор. В киното ролите му също са от първа класа - "Мера според мера", "Бягащи кучета", "Парчета любов", "Бащата на яйцето", "Акатамус", "Нещо във въздуха", "Приятелите на Емилия", "Под прикритие".
Когато превъплъщенията в образи му станаха недостатъчни, се захвана сам да прави кино. Режисира "Емигранти" (заедно с Людмил Тодоров) и "Приятелите ме наричат Чичо" преди петнадесетина години. А после, през 2010-та, направи един от най-смислените и добри филми в последните години - "Стъпки в пясъка". Сам си написа сценария. Разказа човешки истинската история на български емигрант в Чикаго. Там има една реплика, че всеки трябва да изяде по една кофа лайна в живота си. Когато питат Ивайло неговата от големите или малките е, той отговаря: "Засега е с поносими размери, да не казвам голяма дума, че не знам какво ме чака оттук нататък."
Най-голямата му болка е, че проектът "Модерен театър" не успя. Преживява го не заради себе си - но след като напусна Театъра на армията, с него тръгнаха и някои от най-талантливите му млади и не само колеги. И до днес не обича да говори по темата. "Там търговците влязоха в храма и предпочетох да си тръгна, преди да си съсипя здравето. След като им направихме залата, собствениците решиха да изкарват от това пари, вместо да се използва по предназначението, за което бе създадена", е лаконичното обяснение на театрала.
Ивайло Христо е приел философията, че най-хубавото, което човек може да направи за себе си, е да забрави миналото си. Казва, че това е въпрос на характер и на начина, по който гледаш на света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
