Пророци от пясък
Стефан Чурчулиев представя прекрасни творения от пастел, масло и пясък в "Нюанс". Сред натюрмортите и интериорите, които известният художник показва в елитната столична галерия, се открояват пет уникални платна с изображения на пророци и библейски персонажи.
"Идеята за тази експозиция дойде, след като прочетох книгата на пророк Йона. Тя разкаХузва историята на старозаветния избраник. Бог иска от Йона да предупреди жителите на Ниневия, че живеят в грях. Но Йона чисто по човешки се изплашва от мисията си. И вместо да изпълни Божия промисъл, се опитва да избяга от Бога и от волята Му. Така се превръща в обобщен образ на отдалечаващия се от своя Господ човек. Всеки от нас има дадена му от Бога мисия, която трябва да изпълни - тук, сега, в своето време. Осъзнавайки отговорността си, се опитваме да обърнем гръб. Опитът да се скрием от предопределената ни задача води до безброй проблеми и страдания. Нарушава хармонията. Но когато в крайна сметка проумеем мисията си и изпълним Божията воля, животът ни се подрежда. И това ни носи спасение. А понякога - и нови въпроси и съмнения", коментира Стефан. Той наслагва различни по вид и цвят пясъци, събирани през пътуванията му. Защото художникът тълкува пясъка като елемент на сътворението - с негова помощ той отново пресъздава света, припомняйки за епохата на своите герои.
Освен философията и посланията, работите на Чурчулиев излъчват изтънчена естетика. Неслучайно академик Светлин Русев казва: "Стилно определена и пластически изискана, живописта на Стефан като че ли идва от света на сънищата и мечтите като безмълвен вик срещу шума и суетата на болното време".
Доцент Ивайло Найденов откри изложбата в "Нюанс".
"... Без да са икони, нито богословски и исторически коректно дефинирани, Пророците на Стефан са онези различни хора, обдарени повече или по малко от Бога, разбрани или не, толкова странни и далечни, и същевременно едни от нас - послушни или не, бягащи или да. С наведени от тежестта на мисията си рамене и имена, които Бог им е дал, за да осъзнаят още по-ясно своята мисия, за да се легитимират пред другите. Жени, мъже, стари и млади - времето няма власт над тях, защото са на Онзи, който е извън времето.
Мариам, сестра на великите Мойсей и Аарон, възпяла в най-красивата песен чудото на спасението в бягството от Египет. Бягащият, сърдит и недоволен Йона, спасител на грешната Ниневия. Божият Предтеча Йоан, който не бе достоен да развърже връзките на обувките на Спасителя, но промени човека и света с покаянието си. Младенецът, който толкова порасна, че освен майка си, понесе целия свят на плещите си. Старецът монах, към когото се стича народът за молитва и съвет. Харизматикът, гледащ към Бога през прозореца на килията си. Или просто една жена, застанала пред спомена си в равносметка на отминалото...
... След като ни сътвори Бог и ни даде свободата, ние решихме да избягаме от Него. Тогава Той добронамерено ни попита: "Адаме, къде си?!" Нима не знаеше?! Той - да. Но ние, човеците, нашият Адам - не. Бягайки от Бога, Адам се загуби. Човекът се обърка, загуби пътя си, изтърва мисията и изпусна предназначението си... Спасителя казва: "... Комуто е много дадено, много и ще се иска". Кое му е хубавото да си различен, да си обдарен, да си пророк - особено ако не си разбран от околните си, не си приет в родината си? Може би онзи момент на прозрение, че вършиш мисията си - и то така, че да се спреш в бягството си, да се обърнеш към Бога и уверено и смело да му отговориш: "Ето ме, Господи!". Мисля си, че Пророците, харизматичните образи, представени ни от Стефан, са стигнали до там - и си заслужава да се запознаем с тях."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
