Стефан Цанев: Надеждата е хората да станат човеци

Ако откъснем очи от земния бит, няма да живеем толкова глупаво. В този свят на все по-агресивна глобализация националният идеал става все по-излишен, казва писателят драматург Стефан Цанев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Г-н Цанев, в едно интервю от края на миналата година казвате, че живеем във време на свиреп комунистически капитализъм. Промени ли се житието ни оттогава до днес?

- "Свиреп комунистически капитализъм" - защото капиталисти у нас са бившите комунисти. Докато наивният народ викаше радостно по площадите "Да живей свободата и демокрацията!", комунистическата и комсомолската номенклатура и висшите офицери на Държавна сигурност успяха тихомълком да присвоят бившата социалистическа собственост и вместо да бъдат по-милостиви към любимия си някога пролетариат, днес те го експлоатират по-жестоко от старите капиталисти.

Драстичните разлики в заплатите тук и в нормалните европейски държави са известни на всички - но питате ли се на какво се дължат тези разлики? Любопитно е да се сравни какъв процент от приходите си нашите капиталисти отделят за фонд "Работна заплата" и какъв е този процент в нормалните европейски държави. И за да не може никой да ги пита и да им държи сметка, през настоящата тъжна 2023 година нашите комунистически капиталисти се устремиха към политическата власт.

Не че досега не влияеха на политиката чрез парите си, но играта на криеница им омръзна и те открито тръгнаха към властта. Да не мислите, че стремежът на Терзиев, потомъкът на петима висши офицери от Държавна сигурност, към кметския стол на столицата е лична негова прищявка или романтично желание да направи живота на столичани по-красив? Не, това е първата решителна крачка на комунистическите капиталисти към тоталното завладяване на висшата политическа власт.

- Кой и защо ни поставя в такива условия? И доколко вината е в самите нас?

- В съвременния свят диктатурите се установяват с демократични средства. Като видях тези дни какъв процент от избирателите в София са гласували за Терзиев, първата ми реакция беше: да избереш сам да те управлява Държавна сигурност - това е исторически позор за гражданите на столицата! Обаче, като професионален драматург знам, че за да разбереш добре постъпките на героите си, трябва да се поставиш на тяхното място. Кои са избирателите на Терзиев?

Младите хора, при всеки случай под 50 годишните. Тоест, родените след 1973-та година. През 1989-та са били 15-16 годишни ученици - какво знаят те за Държавна сигурност?

В социалните мрежи видях странно тълкувание на абревиатурата ДС - не е Държавна сигурност, а Добрите Сили. Какво повече мога да кажа?

- Ваши са думите: "Политиците и държавниците са актьори на огромна сцена, но те не виждат, че тя увеличава като лупа както доброто, така и лошото". В този смисъл какви тенденции се очертават на българската политическа сцена, предвид последните събития у нас?

- Съпротивата (доколкото я има) на партийните лидери срещу агресията на олигарсите се очертава да бъде увяхваща. По-интересно ще бъде да се следи какви ще са ходовете на другия претендент за всевластие - президентът.

- Има ли България лидери? Ако няма - защо е така?

- Нашите лидери се обезличават поради слугуването им на чужд диктат в тъй наречената глобална политика.

- А каква е днес ролята на медиите - повече информационна, или обратното - дезинформационна? Доколко тяхната свобода или слободия може да повлияе на обикновения потребител на информация в огромния поток от новини?

- За съжаление, медиите стават все по-зависими от господарите си. Почти не виждам наистина независими журналисти.

- Войните и мирът. Кой ще е победителят в тази адска надпревара за унищожаване на човешкия род, памет, език, история и традиции?

- Насекомите. Победители ще са насекомите. Те са по-разумни от хората.

- Бихте ли назовал още от пороците на така наречената демокрация у нас и по света?

- Демокрацията е диктатура на мнозинството. За съжаление, в много от случаите мнозинството е под средната линия на интелигентност и това профанира демокрацията.

- Кога България ще има национален идеал?

- В този свят на все по-агресивна глобализация националният идеал става все по-излишен, особено на малките народи. А това ги обезличава и ги осъжда на изчезване. Това е голямата опасност, която застрашава и нас.

- Във Вашата пиеса "Плач на ангел" - постановка на Народен театър "Иван Вазов" - един малък човек повдига големи въпроси, както твърди режисьорът Стоян Радев. Кога ненужните борби, алчността и жестокостта биха изчезнали от живота на човеците?

- Ако можем да откъснем очи от земния бит, ако все по-често се вглеждаме нощем в звездното мироздание и си задаваме въпроса: какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална галактика, забутана сред гъмжилото от милиарди галактики в черната утроба на Вселената, къде съм аз в този безкраен свят, защо съм? Тогава може би няма да живеем толкова глупаво...

- "Изкуството е съпротива срещу смъртта", казвате Вие в посланието си към поетичната си изповед в книгата "Небесна гледна точка". И все пак: имате ли надежда и коя е тя?

- Погледнато прагматично - изкуството е безполезно: то не се яде, не се пие, с него не се оре, не се убива. Изкуството учи човека да се съпротивлява против природата си, която е животинска, против инстинктите ни за алчност, самосъхранение и йерархия, изкуството се мъчи да издигне духа на човека над полезното и над необходимото, правейки го човек. Това е отчаяната надежда: хората да станат някога човеци.