„Светът ми даде от най-доброто, което имаше – и малко от най-лошото. Щастието и нещастието връхлитат случайно като облаци през лятото. Независимо дали сме мъдреци или глупци, всички трябва да се борим с живота“, казва Чарлс Спенсър Чаплин. На 16 април светът отбелязва 130 години от рождението на най-голямата звезда в киното на всички времена, въпреки че Американският филмов институт „класира“ лондончанина едва на 10-а позиция.
Чарли за първи път излиза пред публика, когато е на 5 – в интерната, където попада с брат си Сид, след като майка им, певица от мюзик хол и с циганска кръв, е прибрана в клиника за душевно болни. Вече като юноша Чарли участва в различни групи, които най-вече танцуват. „Бях вестникарче, печатар, майстор на детски играчки, духач на стъкло, прислужник на лекар ... Но по време на всички тези „професионални отклонения“ нито за момент не забравих крайната си цел – да стана актьор“, пише той в "Моята автобиография".
През 1899 и 1900-а обикаля с колегите си английските музикални зали, но вече работи и по авторски етюди. На 13 зарязва окончателно училището, а на 14 се регистрира в театрална агенция в лондонския Уест енд. През юли на 1903-а дебютира на професионална сцена, но представлението е свалено след две седмици. Той обаче вече е забелязан от мениджърите. Така попада в „Шерлок Холмс“, а през 1906-а се включва в трупата на един от най-нашумелите циркове. Бурлеските му печелят все повече фенове. На 18 Чарли е на път да стане истинска знаменитост. Въпреки това, когато брат му Сидни го вика в престижната комедийна компания на Фред Карно, където е един от ключовите изпълнители, собственикът първоначално нарича Чарли
бледен, мърляв и мрачен
млад актьор, който изглежда твърде срамежлив, за да направи нещо добро в театъра“. Но той греши – през 1910-а Чаплин младши вече не само получава главни роли, но и привлича вниманието на пресата – дори наравно с великия Стан Лаурел. Двамата блестят в шоуто, с което театърът на Карно обикаля Северна Америка. По ирония на съдбата Чарли, син на алкохолик, е най-добър като пияница. По време на второто си турне в Щатите през 1912-а той решава да остане там. Само 6 месеца по-късно Чаплин е поканен да се присъедини към Нюйоркската филмова компания. Прочутият продуцент Мак Сенет го вкарва в проектите на „Кийстоун“ в Ел Ей. Първият договор на Чарли е за 150 долара на седмица, а годината е 1913-а. На 2 февруари 1914-а излиза дебютният му филм „Да заработваш прехраната си“. Но скитникът, с когото Чаплин изтръгва смях и сълзи от милиони, се появява във втория му филм - „Детски автомобилни състезания“. Към тясното сако, малката шапка, широките панталони и големите обувки Чарли прибавя мустаците, които след по-малко от 20 години ще бъдат изкопирани от родения 4 дни след него Адолф Хитлер. Като режисьор тръгва със „Застигнат от дъжда“ - на 4 май 1914-а. След това всяка седмица прави по една късометражна лента в „Кийстоун“. Но от „Есаней“ в Чикаго му предлагат по 1250 долара на седмица с бонус от 10 000 и той, естествено, приема офертата. В града на гангстерите среща Една Първайънс. Ангажира я заради красотата ѝ - в 35 филма за 8 години. Тя, разбира се, намира място и в леглото му. През 1915-а Чаплин се превръща в първата истинска култова фигура в киноиндустрията – с името му брандират стоки, карикатури и комикси, става герой и на песни. Следващият му договор е за 670 000 годишно. Така на 26 момчето, което е гладувало с дни край Темза, е сред най-добре заработващите хора в света.
„Не намерих нищо привлекателно, нищо полезно в бедността. Тя не ме научи на нищо. Само
изврати моята оценка
за стойностите. Накара ме да надценявам добродетелите и качествата на богатите. Тъкмо обратното – богатството и славата ме научиха да виждам света такъв, какъвто е. Научиха ме да се отнасям презрително към сабята, бастуна и камшика за езда като прояви на снобизъм, да видя колко е погрешно да се съди за достойнствата и интелигентността на човека по неговия университетски акцент. Аз съм това, което съм – уникален и различен индивид“, категоричен е Чаплин. Неслучайно публиката го обожава и винаги е готова да плати цената му. Той обаче коригира темпото – в „Мютюъл“, собственото му студио в Лос Анджелис, през 1917-а прави само четири филма - „Тихата улица“, „Лечението“, „Имигрантът“ и „Търсачът на приключения“, които историците на седмото изкуство смятат за най-добрата му продукция.
Още от самото начало на кариерата си Чаплин е сред знаменитостите, които често-често попадат в канонадата на медиите. Вестниците в родината му го упрекват, че не участва в Първата световна война. Въпреки всичко почитателите му от двете страни на океана стават все повече. През 1917-а Дружеството за психични изследвания в Бостън го обявява за гений на комедията. Същата година той подписва договор с First National за 8 филма срещу 1 милион долара. Строи собствено кино владение върху пет акра земя на булевард „Сънсет“. Първият хит е „Животът на едно куче“, окачествен от критиците като „първото цялостно произведение на изкуството в киното“. През 1919-а Чаплин основава компанията „United аrtists“ заедно с Мери Пикфорд, Дъглас Феърбанкс и Дейвид Грифит. Споразумението е революционно във филмовата индустрия, тъй като позволява на четиримата партньори – до един мега творци, да финансират лично своите снимки и да имат пълен контрол над тях.
„Не мисля, че човек може да се научи да играе. Виждал съм интелигентни хора да се провалят и простаци да се справят доста добре. За актьорското майсторство преди всичко е необходимо чувство. Само интелект и никакви емоции – това е характерно за съвършения престъпник. Само страсти и никакъв интелект – това е образецът на безвредния луд. Но когато интелектът и чувствата са идеално уравновесени, се получава отличният актьор. Изпитвам ужас от драматичните школи, които прибягват до самоанализ, за да предизвикат вярното чувство у актьора. Самият факт, че ученикът трябва да бъде подлаган на душевна операция, е достатъчно доказателство, че е добре той да се откаже от актьорството“, казва Чарли за професията.
През 1918-а Чаплин се жени за първи път - за 16-годишната Милдред Харис, която твърди, че очаква дете от него. След фалшивата новина тя наистина забременява. На 7 юли 1919-а ражда Норман Спенсър Чаплин, който умира 3 дни по-късно. Бракът е разтрогнат през април на 1920-а. „Никога не можах да стигна до душата й“, лаконичен е артистът. Историците в жанра смятат, че именно загубата на бебето е провокирала Чаплин в следващите си ленти да превърне своя бродяга в покровител на момчето. Първата от тях е „Хлапето“ с 4-годишния Джеки Куган. Миксът между комедията и драмата е гледан в над 50 държави. В „Треска за злато“, вдъхновен от фотос в Клондайк, неговият скитник е самотен професор, който се бори с несгодите и търси любов. Продукцията струва почти милион долара, защото снимките са в естествените локации в планините Тръки, а ефектите наистина са специални. Чаплин е убеден, че това е най-добрият му филм и квинтесенция на творчеството му.
Докато работи по „Треска за злато“, Чаплин се жени за втори път.
Лита Грей също го изнудва
с новината, че е бременна. Тя е 16, той – на 35. И без проблем би могъл да бъде обвинен в изнасилване според законите в щата Калифорния. Според Джойс Билтън, биографът на Чаплин, Набоков е вдъхновен за своята Лолита именно от тази история. Бракосъчетанието между Чарли и старлетката е тайно - на 25 ноември 1924-а в Мексико. Първият им син, Чарлз Спенсър Чаплин, е роден на 5 май 1925-а. Вторият, Сидни Ърл Чаплин, се появява на бял свят на 30 март 1926-а. Не след дълго Лита Грей иска развод – заради изневяра, насилие и извратени сексуални желания. Чарли отново е върху първите страници. Бабите на активистките от Me too призовават филмите на гения да бъдат забранени. За да стопират разрастването на скандала, адвокатите му подписват споразумение – за 825 000 долара. Сензацията е тотална – това е най-голямата сума, определена от американските съдилища в онази епоха.
Известна компенсация за негативните събития е специалната награда „За гъвкавост и гениалност в актьорството, писането, режисирането и продуцирането“, която Чаплин получава на първата церемония на Оскарите през 1929-а. Той я прибира за „Циркът“, където неговият скитник се вихри по манежа. Чаплин завършва „Светлините на града“ през декември на 1930-а, когато немите продукции вече са анахронизъм. Но въпреки това драмата без изговорени реплики печели 3 милиона долара. Чаплин отново открива страстта, когато среща 21-годишната Полет Годар през юли на 1932-а. Малко след премиерата на следващия му филм, „Модерни времена“, двамата заминават за Далечния изток. Много по-късно Чаплин уточнява, че са сключили брак в Гуанджоу. Но подписът не спасява чувствата им – те са крайно амбициозни, което пък води до отчуждение. Развеждат се в Мексико, но Чарли цени Полет и тя влиза с водеща роля и в следващия проект на световноизвестния комик -„Великият диктатор“. Тъкмо в него той за първи път пуска звук. Комедията за Хитлер провокира противоречиви реакции, които Чарли може да понесе, защото отдавна е икономически независим от конюнктурата. Той се вълнува единствено от мнението на публиката и респективно от бокс офиса. Във „Великият диктатор“ вместо скитникът се появява еврейски бръснар. Чаплин играе Хинкел - пародия на Хитлер. Интересът е огромен – лентата е от най-печелившите на епохата. Чаплин завършва филма с петминутна реч срещу войната и фашизма. „Великият диктатор“ получава 5 номинации за „Оскар“, включително най-добър филм, най-добър оригинален сценарий и най-добър актьор. След като Чаплин и Полет се разделят през 1940-а, тя се омъжва за друг велик мъж – Ерих Мария Ремарк.
Чаплин, за когото вестниците в началото на миналия век пишат, че
има повече жени, отколкото роли
признава за единствена голяма любов в живота си – Уна О’Нийл. Всичко започва, когато холивудското импресарио Мина Уолис звъни на Чарли, за да му предложи своя клиентка от Ню Йорк за главната роля в „Сянка и материя“. Той си представя дъщерята на прочутия драматург Юджин О’Нийл като мрачна госпожица. Девойката има минимален опит на сцената, но нищо повече. „Обратно на впечатлението, което предварително си бях създал, намерих се в присъствието на лъчезарна красота, на едно малко сдържано обаяние и нежност, които бяха извънредно привлекателни“, пише Чарли в „Моята автобиография“. И добавя, че най-щастливото събитие в живота му се случва непосредствено след отвратителния епизод с Джоана Бари – поредната луда, която се кълне, че е бременна от него. „Но сенките изчезват в нощта, а от зората изгрява слънцето. Колкото повече я опознавах, толкова повече се изненадвах от нейното чувство за хумор и от търпимостта й – тя винаги можеше да разбере другия. Поради тази и много други причини се влюбих в нея. Уна току-що беше навършила 18, но бях сигурен, че характерните за тази възраст капризи не са й присъщи. Уна правеше изключение, макар че в началото се страхувах от разликата в годините. Тя обаче беше решена, сякаш току-що беше открила някаква истина“, връща лентата Чарли. „Той ме превърна в зряла личност, а аз поддържах младостта у него“, обяснява любовта красавицата, която е с 36 години по-млада от гения на комедията. Тя вдъхновява Труман Капоти за Холи от „Закуска в Тифани“, а
Селинджър не може да я разлюби
до края на живота си.
Чаплин и Уна се женят в селце до Санта Барбара. Чиновникът в общината в последния момент успява да даде знак на репортерите, с чиито коли започва гонитба на живот и смърт през пустите в ранната утрин улици, но младоженците все пак успяват да се измъкнат. Според Чаплин жена му има блестящ комедиен талант и понякога се чуди дали да не съжалява, че не го е използвал във филмите си. Уна наистина е изключително атрактивна. Освен всичко друго, посреща хладнокръвно проблемите на мъжа си.
През 40-те шефът на Федералното бюро за разследване Дж. Е. Хувър, който отдавна е вдигнал мерника на Чаплин, представя четири обвинения, свързани с делото „Бери“. Най-сериозно от тях е предполагаемо нарушение на Mann Act, който забранява транспортирането на жени през държавните граници за сексуални цели. Историкът Ото Фридрих нарича това „абсурдно преследване“ на „древен статут“. Въпреки това, ако комикът бъде признат за виновен, той е изправен пред възможността
да лежи 23 години в затвор
Чаплин е оправдан две седмици по-късно. Въпреки това той плаща издръжка на детето, родено през 1944-а, докато навърши 21.
Доказателствата от кръвните проби, които потвърждават, че той няма нищо общо с момиченцето, са отхвърлени от магистратите. Световният писател Лион Фойхтвангер казва на Чаплин: „Вие сте единственият драматичен актьор, който ще влезе в американската история като човек, предизвикал политическия антагонизъм на цяла нация“. „Приятели са ме питали с какво съм успял да си навлека целия този антагонизъм на американците. Големият ми грях беше, че бях и оставам човек, който не плува по течението. Макар и да не съм комунист, отказвах да следвам „официалната линия“ и да мразя комунистите. Противопоставях се на комисията за антиамериканска дейност. Никога не се опитах да стана гражданин на САЩ“, отговаря Чарли. Човекът, който насъсква гилдията срещу него, е Роналд Рейгън – бъдещият президент на САЩ е тартор на съсловната организация в Холивуд.
През 1946-а Чаплин снима „Мосю Верду“ - черна комедия за френски банков чиновник, който губи работата си и започва да се жени за богати вдовици, за да издържа семейството си – съпруга в инвалидна количка и малък син. Той купува за 5000 долара историята на Орсън Уелс, който някога е предсказал на Уна, че ще се омъжи за Чарли. Това е филмът, в който Чаплин прокламира идеята, че светът насърчава масовите убийства чрез оръжията. Освиркват го на премиерата, но той е убеден, че е направил най-блестящата си творба. През Втората световна война Чаплин призовава за откриването на втори фронт. Кинаджията обаче не е комунист – просто открито протестира срещу съдебните дела против членове на Комунистическата партия и срещу мерките на Комитета по разследване на антиамериканска дейност.
Кликата около Роналд Рейгън
отново настоява Чарли да бъде депортиран, а филмите му да бъдат забранени, тъй като са „непристойни“ за очите на американските младежи.
Чаплин качва семейството си на „Куин Елизабет“ посока Лондон, където ще бъде честван с премиерата на „Господин Верду“. На следващия ден главният прокурор Джеймс П. Макграрий отменя разрешението му за влизането на артиста в Щатите. Чаплин обаче е оставил цялото си имущество в Страната на неограничените възможности. Затова дискретно изпраща Уна. Според градските легенди, тя изнася един милион долара – банкнотите са били зашити в хастара на палтото й от норки. Преди това са били в сейф, закопан в градината на семейното имение, обявено за продан. Чарли никога не забравя ужасяващата бедност през детството си и винаги е готов с финикийски знаци в резерв. През 1953-а се установяват край Женевското езеро - в Корзие-сюр Вевей. В интервю, дадено през 1959-а, когато Чаплин навършва 70, той споделя: „Все още има място за Малкия човек в атомната епоха“. През 1962-а „Ню Йорк таймс“ пуска редакционна статия, в която се казва: „Ние не вярваме, че Републиката ще бъде в опасност, ако на вчерашния незабравим малък скитник бъде позволено да се спусне по парапета на параход или самолет в американско пристанище“. През същия месец му е дадена почетна докторска степен от университетите в Оксфорд и Дърам. През 1963-а театър „Плаза“ в Ню Йорк върти филми на Чаплин, сред които са „Мосю Верду“ и „Светините на рампата“. Американските критици са във възторг. През септември на 1964-а излиза „Моята автобиография“ - 500 страници от ранните години и личния живот на артиста. През 1967-а снима „Графинята от Хонконг“ - романтична комедия по сценарий, който е написал за Полет Годар през 30-те години на миналия век. Любовната история се развива на голям кораб – между Марлон Брандо и София Лорен. През 1971-а Чаплин е обявен за командир на Националния орден на почетния легион на филмовия фестивал в Кан. Получава и почетен „Златен лъв“ във Венеция. Последните му проекти са картинна автобиография - „Моят живот в снимки“ и модернизирана версия на „Парижанка“. През 1972-а Чаплин е на 82, когато приема почетния „Оскар“ за „безценния си принос в превръщането на кинематографа в изкуство“. 20 минути аплодират на крака великия артист, снимал 82 филма. Появява се в документалния „Джентълментът скитник“ (1975), режисиран от Ричард Патерсън. Навръх Коледа на 1975-а е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II, но след серия от микроинсулти е на инвалидна количка и затова приема сабята седнал.
През 2012-а бомбето и бастунът на Чарли са продадени за 63 000 долара на търг на Bonhams в Ел Ей. Според организаторите на аукциона именно тези аксесоари е използвал кинаджията в „Модерни времена“ и „Светлините на големия град“.
Преди да умре в коледната нощ на 1977-а Чаплин пише писмо до дъщеря си Жералдин. Предсмъртните думи на великия скитник отдавна са класика в епистоларната литература.
Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая. Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук – на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан-з-елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща. Аз съм твоят баща, Жералдин! Аз съм Чарли, Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?” Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата. Иди! Иди и там!
Но се връщай на земята
И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после … събираше милостиня… Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.
По-добре да говорим за теб! След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена… И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!… Там ще видиш танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена…
Аз ще умра, но ти ще живееш… Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи… Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат…
Не продавай сърцето си
за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!
И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това… Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист… Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите! Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мен, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа. Чарли вече е остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото - там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти. Целувам те, Чарли.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
