Днес емблематичното предаване на БНР "Спорт и музика" отбелязва 50 години. Всичко започва през 1963-та. Тогава пред микрофона сядат основателят на спортната редакция Петър Петров, когото приятелите наричат Старото Петре, и Петър Милушев. Именно Милушев е човекът, когото можем да наречем "бащата" на "Спорт и музика". Три години по-рано той е командирован на Олимпиадата в Рим. Там посещава в едно от спортните студиа на RAI. Силно впечатление му прави темпераментен коментатор със слушалки, който седи пред пулт с двайсетина бутона и непрекъснато ги превключва. Става ясно, че той е в директна телефонна връзка със стадионите и залите, където се провеждат Игрите, и включва репортерите в най-интересните моменти. От време на време се пуска и музика. След завръщането си в България Милушев решава, че италианската идея може да бъде "открадната".
В началото на съществуването си "Спорт и музика" започва да включва по един-два мача от футболното ни първенство. В екипа са още Боби Симеонов, Любен Попов, които предават от софийските стадиони. По-късно се присъединяват Митко Чуков и Николай Галов от Пловдив. С годините екипът се разраства и постепенно в него влизат още незабравими гласове като Гено Бахчевански, Асен Минчев, настоящият шеф на радиото Радослав Янкулов и членът на УС Калин Катев, Димитър Кожухаров, Андрей Кожухаров, Боян Бонев, Емил Кожухаров, Борис Касабов.
"Когато постъпих през 1974 г., бях момче за всичко, най-меко казано. Освен преките предавания следяхме и "Б" група. Там, където нямахме екип, се обаждах по телефона на наши сътрудници по една архаична система, която вече съм забравил как функционира. Те ми казваха как върви мачът, а аз
диктувах резултатите на машинописката Станка
която беше невероятна жена, после късах листчето и отивах да го дам на водещите", спомня си началото на своята кариера Калин Катев. "Иначе за директните предавания ходехме по трима души, поръчвахме по три линии. Беше създадена уникална организация. Взимах пропуски от директорите на стадионите. От "Левски" например искахме по 16! Позволявам си да кажа, че ментехме, защото ни бяха необходими 6 или 8. Но те ни даваха, тогава бяхме само ние и телевизията, които пращаха такива екипи. Покривахме абсолютно всички срещи, които се играеха по едно и също време. Както го правим и до ден днешен. Знаете, че тази година закупихме правата на футболните срещи", разказва още Катев. "Постепенно влязоха и други спортове. Асен Минчев се включи с волейбола, Боян Бонев с баскетбола. И, разбира се, европейски, световни първенства, олимпиади", отбелязва той.
Емблематична за "Спорт и музика" е и въвеждащата мелодията на "магическия тромпет", която продължава да звучи и до днес.
За 50 години предаването е излъчвало от почти всяка точка на света. Бокс от Тайланд, тенис от Австралия, футбол от Йордания, Световното от ЮАР, пряко включване от базовия лагер на експедицията ни, покорила Еверест през 1984 г., когато загива Христо Проданов. И дори мач от Полярния кръг. През 1990 г. жребият за КЕШ праща ЦСКА в Исландия, Акурейре, на 80 км от Полярния кръг. "На стадиона от едната страна имаше трибуна с 300 места, а от другата два кола. Отиваме в деня на мача и се оказва, че тези
два кола играят ролята на входна врата
Всички минават от там и си показват билетите. А иначе може да се влезе от където си поискаш. Съпругите на футболистите и ръководството на местния отбор (б.р. "КА") пък бяха направили специални сандвичи за гостите", разказва Катев, който тогава предава мача.
Естествено, има и куриозни моменти, които са част от ежедневната къртовска работа на екипа. "Предавах от Италия мача "Парма" - ЦСКА (1:1). Започна в... и 15. Моят биологичен часовник обаче е свикнал тук в България всички срещи да са от точен час. Когато стана без 15, поглеждам часовника, съдията не дава край на полувремето. Минаха 1-2-3 минути, тогава не вдигаха табели с допълнително време. Аз логично започнах да негодувам. И така пет минути, докато не чух в слушалките дежурния редактор Иван Пашов: "Кальо, мачът започна в и 15 бе". Пауза, миг мълчание. Извиних се, но това не беше краят. Парушев вкара гола и аз започнах да говоря за продължения. Тогава пак в слушалките:
Абе, Кальо, това е гол на чужд терен
Пак се извиних, какво да правя", спомня си с усмивка днес Калин.
"Един колега отиде на "Торино" - ЦСКА. В радиото навремето имахме телевизионна линия, по която гледахме мачове, които не се излъчват в ефир. Тази среща също не я предаваха, но ние я гледахме. Слушам какво говори пратеникът ни и започвам да се блещя пред екрана, защото той коментира как ЦСКА непрекъснато напада. Веднага ми светна за какво става въпрос. "Торино" са в червено, ЦСКА в бяло. А той много високо на стадиона в Италия и се объркал. И отивам веднага в слушалките: "Ей, нашите са в бяло". Пауза 30 секунди. Добре че нямаше гол", разказва още Калин Катев.
Историите са безброй, но както са казали хората, който не работи, той не греши.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
