22-годишният Димитър Николов играе в три пиеси на СФУМАТО
Мариус Куркински, Шон Пен и Кевин Клайн вдъхновяват младия актьор
Димитър Николов е 22-годишен студент в НАТФИЗ, за когото тепърва ще започва да се говори. Още когато е на 12-13 г., той разбира, че иска да се занимава с кино и театър. Казва, че като дете е предпочитал да гледа филми и да се потапя в различни истории, вместо да излезе и да играе навън с приятели. Дори за родителите му е било странно, че се насочва към тази професия, тъй като в семейството му няма актьори.
Димитър завършва Първа английска гимназия, а когато е ученик в 9-и клас разбира за съществуването на актьорски школи МОНТФИЗ. Отива на кастинг и влиза в групата на актрисата Мария Сапунджиева, на която е изключително благодарен за наученото. До края на гимназията продължава да посещава школата и решава, че иска да учи актьорско майсторство в Англия. За съжаление, не го приемат. "Върнах се смачкан. Чувствах се ужасно, но не се отказах и пробвах в НАТФИЗ". Вече е "претръпнал" след кандидатстването в чужбина и отива на изпит, без особени очаквания или надежди, което много му помага. Повечето кандидатстващи са изнервени и притеснени, което може да изиграе лоша шега, дори на най-добрите. Както често се казва - "Всяко зло за добро" - Димитър
влиза първи по бал в НАТФИЗ
Кандидатства с различни материали - стихотворение на поета Гриша Трифонов, драматичният монолог, който представя е от пиеса на авторката от Уелс Аби Морган - "Малък динамит", а в раздел "Проза" избира откъс от книгата на Георги Господинов - "Естествен роман".
Сега е четвърти курс, в класа на проф. Иван Добчев. Първото му дипломно представление в академията е на един от любимите му романи "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, където играе главната роля - на тийнейджъра-бунтар Холдън Колфийлд. "Холдън в някакъв смисъл е идол, или по-скоро едно олицетворение на бунта за мен; на човека антиконформист в едно конформистко общество. Разбира се, той си има своите кусури. Определено намирам прилика между мен и него, която се изразява най-вече в разминаването със средата. Той се опитва всячески, но не намира начина, по който да общува с другите около него. И аз не съм най-социалният човек. Може би е от професията, когато работиш по 10-12 часа на ден, на сцена и то постоянно, без почивка, няма как да не се измориш. След един такъв дълъг ден нямаш желание да общуваш, с когото и да било, някак си се чувстваш изразходен, поне при мен е така", разказва талантливият актьор. Възхищава се на преподавателите си, затова че са толкова безкомпромисни и към себе си, и към студентите си. Смята, че едно от най-важните неща, на които са го научили е, че трябва, когато си на сцена, да си напълно отдаден, да оставиш нещата от бита и ежедневието навън и да си изцяло концентриран в ролята. "И аз често си задавам въпроса дали всичко, което се случи е за добро.
Не съжалявам, че останах в България
същевременно това не означава, че няма да замина някой ден. Не, че тук не ми харесва, просто вероятно бих отишъл на специализация в чужбина. Много е ценно да се срещаш с актьори и режисьори от други страни. През 2012 г., благодарение на проф. Добчев, ме изпратиха на един уъркшоп в Делфи, Гърция, организиран от съюза на европейските театри. Бях единственият българин, имаше актьори от Латвия, Германия, Португалия, Полша, 10 човека бяха от Гърция. Продължи две седмици, постоянно репетирахме, темата ни беше "Войната". Накрая направихме представление, което беше дълго почти два часа Там се срещнах със страхотни актьори, аз бях най-малкият, случи се в края на първи курс, а всички други тъкмо бяха завършили. Единият от режисьорите, които бяха там, преподаваше в Консерваторията в Париж. Има нужда от такива обмени на опит, беше невероятно преживяване", спомня си Димитър.
Освен в НАТФИЗ, може да го гледате и в три представления на театрална работилница СФУМАТО - "Медея-майка ми", спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев, "Военновременни видения" с режисьор Васил Дуев и "Портрет на една мадона"с режисьор Димитър Сарджев. 22-годишният актьор казва, че и трите представления са му еднакво любими. "Винаги трябва да си обичаш ролята и представлението. Това е много важно за един актьор", твърди Димитър. Изключително изненадан е, когато "Медея - майка ми" печели награда ИКАР за най-добро представление за 2013 г. "Знаехме, че постановката има номинация за музика на Асен Аврамов и поддържаща мъжка роля на Ивайло Драгиев. Аз отидох на награждаването, за да ги подкрепя. Номинациите за най-добро представление обаче никога не се обявяват, не знаехме, че сме избрани. В един момент обявиха победителя и всички бяхме супер изненадани. Аз бях някъде далече, на втори балкон в залата. Беше толкова неочаквано, никой не можеше да реагира - да излезе и да вземе наградата. Накрая излезе Ивайло Драгиев, защото беше седнал някъде по-напред, тъй като бе сред номинираните. Не можехме да повярваме, че сме спечелили", спомня си актьорът.
Казва, че
не може да избере между киното и театъра
и според него те трябва да се съчетават. Има опит с 2-3 късометражни филма, но скоро ще започва снимки за нов игрален български филм и ще бъде в главната роля. Снимките ще продължат към два месеца, а филмът вероятно ще излезе другата година.
"Вдъхновители са ми тези хора, които ми помогнаха най-много, за да развия таланта си - Мария Сапунджиева, Гергана Тодорова, Иван Добчев, Маргарита Младенова. Възхищавам се страшно много и на Мариус Куркински. Гледал съм на запис спектакълът, в който той участва - "Самият човек" и бях просто разтърсен. Изключително силно представление е. На световно ниво - Шон Пен и Кевин Клайн са сред любимите ми актьори. "Харесвам актьори, които са някакъв вид "аскети" - не наблягат на славата. Да си аскет в професия, в която доминират егото и позата, е много трудно" , споделя студентът от НАТФИЗ. Любимият му български филм пък е "Вчера" на режисьора Иван Андонов. "Ти моето вчера няма да го бараш" е репликата от този филм, която най-силно го е докоснала. "Никой няма право да ти се бърка в миналото. Финалната сцена на "Вчера" също е много силна - когато малкото дете пита Иван къде е отишъл приятелят му Ростислав (който всъщност загива при удавяне) и Иван отвръща
"Замина за Глостър, при д-р Фостър"
Това е нещо голямо и изключително смислено. Това бунтарство, което виждаме в този филм, според мен е нормално да развълнува всеки млад човек, независимо театрал, или не. Необходимо е тази борбеност да я има у всеки от нас", казва Димитър.
Актьорът има и друг талант - доста често пише стихове. Казва, че е много емоционален, което е едновременно най-големият му проблем, защото често могат да го разстроят и наранят малки неща, но и най-големият дар, защото оценява и най-дребните жестове. Не държи да става твърде популярен. Иска просто да се чувства удовлетворен от това, което върши и да продължава да работи със същите прекрасни хора, с които и сега работи. Една от големите му мечти е да изиграе и нещо по Шекспир.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
