Името Стив Макъри едва ли говори нещо на мнозина у нас, но може би всеки се сеща за прочутата снимка на афганистанското момиче със зелените очи (една от най-силните корици на сп. National Geographic от юни, 1985 г.), превърнало се в синоним на ужаса на войната и на трагедията да бъдеш бежанец. Неин автор е именно Стив Макъри, който е известен по-света повече с изображенията си, отколкото с името си. И така му харесва, колкото и да не се вярва на по-суетните творци. А може би е нормално да държиш личността си в сянка, когато чрез работата си представяш ужаса на войната, човешката трагедия и всичко в света, което изчезва безвъзвратно под лекомислените ни действия и безчувствения ни поглед. Пред силните кадри на Макъри човек наистина може само да замълчи, забравил суетата си, да разбере за драмата на другия и да изпита състрадание.
Част от изключителните фотографии и документални кадри от портфолиото на фотографа могат да се видят в София до 17 юни. Те са наредени в столичната галерия "VIVACOM Art Hall на ул. "Гурко" 4. Входът е свободен.
Стив, който предпочита да снима с лентов фотоапарат, прави незабравими фотоси по време пътуванията му на шестте континента. Неговата работа обхваща всичко - военни конфликти в Иран, Ирак, Ливан, Камбоджа, Филипините, изчезващи култури, древни традиции. Но Макъри се съсредоточава винаги върху човешкия фактор, заради и което образите му са толкова трогателни. Той е разказвач на истории при това с ограничени изразни средства - само с обектив и едно статично изображение.
Макъри придобива международна слава през 1979 г., когато,
преоблечен като муджахидин, изнася контрабандно първите снимки от окупиран Афганистан
Незаконно и влиза - дегизиран, пресича незабелязано пакистанската граница. Озовал се в Афганистан малко преди нахлуването на руснаците. Тази кадри са публикувани в списание "Тайм" и му носят Златен медал на Робърт Капа - фотографска награда, присъждана за извънреден кураж и начинание.
Няколко години по-късно в бежански лагер в Пакистан, той прави най-известната си снимка - фотография на афганистанско зеленооко момиче Шарбат Гула от етническата група на пущуните, която впоследствие се превръща в икона. Това става най-разпознаваемата снимка на списанието.
Момичето остава анонимно в продължение на 17 години, когато през януари 2002 г. Макъри и екип на "National Geographic" заминават за Афганистан за да намери и узнае повече за жената от снимката. След упорито неколкомесечно търсене те я откриват вече омъжена, на 30 години и с 3 дъщери. Екипът успява да убеди религиозната жена да свали бурката си и да застане отново пред обектива. Знаейки, че няма право да я снима, Стийв Маккъри изпраща своя колежка, която е инструктирана да заснеме нов портрет. С най-скъпа технология - чрез анализ на ириса в университета "Кеймбридж" и по дигиталния метод на ФБР за идентифициране на състарено лице, специалистите са потвърдили без капка съмнение, че Шарбат Гула е момичето от прочутия портрет. След това Макъри казва:
"Кожата й е загрубяла, има вече бръчки, но тя е все така поразителна, както преди години"
През 2016 г. той беше обвинен, че използва фотошоп във фотографиите си, макар след повече от четири десетилетия в бранша да си беше заслужил респект, а негови снимки да се продаваха за хиляди долари по аукционите. Обвиненията бяха, че е обработвал цвета и е местил елементи по снимките си. В пресжурналистиката тези манипулации се считат за края на кариерата на един фотограф. "Асошиейтед прес" например уволниха свой служител, защото бил изтрил обект от своя снимка. Отговорът на Макъри беше: "Винаги съм оставял снимките си сами да говорят, но сега разбирам, че хората искат от мен да определя сферата, в която работя - за това ще кажа: Аз съм визуален разказвач." Пред сп. "Тайм" той още заяви, че с изключение на кратък период, през който е снимал за местен вестник в Пенсилвания, никога не е бил наеман от медия. Винаги е работил самостоятелно. От списание "National Geographic" тогава заявиха, че политиката на изданието по отношение на обработването на фотографиите е изключително стриктна и че те имат солиден екип, който внимателно следи за корекции по снимките. Но обвиненията не стихнаха и Макъри заяви, че използва програмата в минимални количества дори за кадри от лични пътувания. "Въпреки че, вярвах, че мога да правя каквото си поискам с моите снимки в естетически и композиционен смисъл, сега разбирам колко объркващо е това за хората, които ме мислят за фотожурналист", добави той.
ВИЗИТКА
Роден на 23 април, 1950 г. във Филаделфия, Пенсилвания.
Завършва театрално изкуство в държавния университет на Пенсилвания.
Той е удостоен с някои от най-престижните награди, включително Златен медал Robert Capa, наградата National Press Photographers и безпрецедентните първи четири награди от конкурса World Press Photo.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
