Намира се между Карандила и Даулите, изворът се казвал "Св. Петър"
Димитър шампион написал музиката на салфетка, която се пази в Държавния архив
Неделчо Домусчиев
Атанас Гелев
Неделчо Домусчиев и Атанас Гелев са сливналии с педагогическо образование, които от дълги години се занимават активно с музика. Отнасят се с любов към местното културно музикално наследство, поради което предприемат проучване за живота и творчеството на сливенския композитор Димитър Шампион.
Всеки град има свои символи и герои, утвърдили се във времето като негови емблеми и белези за разпознаване. Стане ли дума за Стоте войводи и Хаджи Димитър, или Добри Чинтулов и неговите песни, единственото подходящо място, с което ги свързваме, е родният Балкан и Сливен със Сините камъни, извисили се над него. Конникът с тръбата, който зове своите братя с наслов "Всички на оръжие!" - това е също наш символ, както и Добри Желязков - Фабрикаджията, превърнал града ни в първия индустриален център на Балканите.
През последните години все по-често ни се налага да се хвалим с минали успехи и постижения, затова когато неоправдано ни се отнемат някои от тях, ревниво ги защитаваме. В случая става дума за много популярната песен "Драгиева чешма" - вече много пъти се обявява чрез медиите, че тя е творение на големия наш композитор Йосиф Цанков. Това твърдение вероятно се поражда от написаното по този повод в ценния сборник на Николай Кауфман "Стари градски песни". Големият наш музиколог допуска, че през "ориенталския" период на композитора, когато е написал "Кервана", е създал и "Драгиевата чешма". От предположението на Кауфман произтичат погрешни коментари, свързани с авторството на песента и посещението на композитора Цанков на самия извор сред гората в ресторант (какъвто никога не е имало там), където той написва "Драгиевата чешма".
Самата Драгиева чешма се намира в Сливенския балкан по пътя от Карандила за Даулите и връх Българка, между Лясков рът и Прозореца. Минава се и край Меча поляна и Харамията. Само при споменаването на тези названия, сърцето на всеки сливналия трепва от възторг и гордост. Самата чешма е в дълбок дол между вековни буки. Водата е и студена, и сладка. Най-напред изворът се е наричал "Св. Петър". През 1932 година,
под командването на полковник Петър Драгиев
строителни войски прокарват коларски път от Сливен до Карандила през връх Българка. Драгията бил много добър човек и командир. Като шеф на Трета трудова дружина полагал големи грижи за командния си и войнишки състав. Подчинените му за благодарност построили и каптирали извора в негова чест. Оттогава това място става любимо за природолюбителите и носи името на Драгията. На това дивно кътче от Балкана, където няма никакъв ресторант, а само един заслон, стават най-големите празненства и сливенски моабети и се запява за пръв път песента "Драгиева чешма". Как е създадена тя и от кого? В центъра на Сливен прочутият някога ресторант "Старият бряст" често се посещавал от елита на града. Намирал се е точно срещу хилядолетния стар бряст, обявен от Брюксел за "Дърво на Европа" през 2014-та година. Там се срещнали Георги Гюлмязов, запален природолюбител, и музикантът Димитър Шампион. Гюлмязов прочита стихове, посветени на Драгиевата чешма и на Драгията. От Николай Султанов, скулптор и общественик, добре познаващ историята на града, достига до нас информацията, че стиховете са написани от трудовия фелдфебел Петър Бояджиев, а Гюлмязов ги е дообработил. Музикантът Шампион, впечатлен от текста, веднага нотирал на салфетка хрумналия му мотив за мелодия. Прибрал се вкъщи и разработил цялата песен. Сливналии са музикален народ - мелодията и текстът им допаднали и така от 1934 година до днес песента става любима и на тях, и на много хора от цялата страна. Салфетката и началният текст са предадени в Държавен архив от семейство Качарови като скъпа реликва заедно с други нотирани песни и лични документи на автора.
Малко е достигнало до наши дни от музикалното творчество на знаменития ни съгражданин Димитър Шампион. Той проявил рано музикалните си и композиторски способности, но не получил съгласието на баща си да учи музика. Намира съдействието и помощта на известните музиканти в града - Йосиф Каломати и Мишо Тодоров, от които взима първите си уроци. По-късно се мести в София единствено заради музиката, но не попада в дружелюбна среда и никой не му подава ръка за съдействие. Написаните от него оперети се посрещат и играят по софийските сцени с успех, но пробиват трудно. Написва операта "Майстори" по произведението на Рачо Стоянов, която след дълги премеждия и пречки излиза на голямата сцена. Пише и симфонична музика - сюитата му
"Хан Аспарух" прозвучава по радиото в Рим
Париж и у нас. На сватбата на цар Борис с Йоанна в Асизи, Италия, свирят негови произведения, както и на Добри Христов. Води тежка борба за своето признание, но среща упоритата съпротива на изучилите се в чужбина след Освобождението първи български диригенти и критици. Съдбата му нанася непоправима загуба - след англо-американските бомбардировки над София през 1944 година в напълно разрушената му къща изгаря цялото му творчество, създавано дълги години. Последната му оперета "Шибил", по "Старопланински легенди" от Йовков, бе играна в Сливен с голям успех през сезон 1957/1958 година. Партитурата й случайно бе запазена от диригента Динко Карагьозов. Имахме щастието да се запознаем с композитора и да разговаряме с него - ерудирана личност с чувство за хумор, обаяние и човечност. На срещата, която имахме с него, ни каза няколко думи, представляващи основа на творчеството му: "Красотата и истината са там, където звучи родна реч, където се пее родна песен и където светят родните багри, чукари и синьото наше небе".
В автобиографичната му книга "И аз в тази страна" има пасаж, в който се казва: "Написах песента "Драгиева чешма" като на шега и се радвам, че тя много допадна на сливенци. Досега сигурно
с нея са се изпили петдесет бъчви вино
През тридесетте години прави много грамофонни записи на свои песни, но до наши дни нищо не е съхранено.
Сливналии знаят и обичат не само песента "Драгиева чешма", но и историята за нейното създаване. Зачитането на авторството на Шампион е наш общ дълг. Обръщаме внимание на всички, които изкривяват истината за авторство, оригинален текст и мелодия. Недопустимо е текстът да се нагажда, а мелодията да се вулгаризира в чалга модел. Грижата за малката музикална форма - песента, е грижа за духовния уют и ежедневие на огромна част от народа ни. Тя е и път към голямата музика.
Градът под Сините камъни се подмладява и изправя ръст въпреки стопанските и политически вихрушки на новото хилядолетие. Обновените улици и красив център са оживени от хора, живеещи с надеждата, че идват по-хубави дни. Новите сгради все повече изместват старите схлупени кирпички и с красотата си от форми и багри прогонват обхваналия ни някога песимизъм. Времето, наложило водеща роля на предприемчивите и образованите, ражда нови герои, нови личности. Едни се възприемат с презрение заради неприкритата си алчност и липса на човеколюбие, но други бързо печелят общото доверие и уважение, показали с делата си отговорност към хората, града и природата.
Ще запеем ли с пълен глас отново любимата си най-сливенска песен "Драгиева чешма" зависи от всички нас, за които Сливен е роден и любим град.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
