Конструкция
Николай Петков гастролира в столичната галерия „Аросита“ с експозицията си „Славянска сюита“, за да напомни, че славяните владеят и други танци, освен марша и че Чайковски е не по-малко славянин от Бжежински. Акварелите носят концептуални заглавия, но са заредени и с много емоции, дисциплина /така се нарича един от тях/, импровизация и „духовете на предците“.
„Надявам се изложбата да укрепи у тези, които не са парализирани от страх, усещането, че не са сами. Да потвърди убеждението ни, че човек е повече от (потенциален) вирусоносител. Възможно е някои от включените акварели - като „Движения“ и „Прегръдка“ - да придобият непредвидено героично звучене. Бих могъл да предложа достатъчно материалистическо обяснение за славянското в названието на изложбата – всички акварели в нея са рисувани на руска и чешка хартия. Но това едва ли би отменило предизвикателното звучене: най-малко руското присъствие го активира - и към момента на създаване на работите (2016 – 2017), и днес. Любопитното е, че сега дори напомнянето, че хартията е изобретена в Китай, може да се възприеме като предизвикателство. Освен динамиката на фобиите и стереотипите в обществата ни, това бележи и характерна черта на изкуството – способността му да отправя нови предизвикателства в различен контекст. С тези условности предвид аз оставам модернист, макар късен и усъмнен, и не се отказвам от копнежа по универсалност“, коментира Николай Петков пред професор Ирина Генова.
Aurora
„Бих се радвал, ако работите ми предизвикват и по специфичен начин удържат открити въпроси – така биха вършили работата си на съвременно изкуство. При условията на възприемането им едва ли може да се избегне семантично наситената градска среда, както и общото ни потапяне в блещукащата вселена на дигитално възпроизведени образи – процъфтяващи и нетрайни. Надявам се все пак в изложбата да бъдат видими и някои аналогови позовавания – така, както древните са призовавали преди битка духовете на предците. Тук бих споменал живописта на Василий Кандински, Пит Мондриан и Александър Родченко, на Барнет Нюман, Агнес Мартин и Робърт Райман, на Герхард Рихтер, Жан Деготе и Бернар Фриз“, добавя авторът, който води и курсове в Художествената академия. „Възможността да дишаш един въздух с човека, с когото разговаряш, да си в едно физическо пространство с картината, която гледаш, продължава да е привилегирована позиция. Аурата остава ценност, Валтер Бенямин и Теодор Адорно са прави“, анализира Николай Петков дистанционното преподаване.
Blueprint
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
