Париж отбелязва 30 години от своеобразната премиера на стъклената пирамида пред Лувъра. Когато Жан Дютур, член на престижната Френска академия, чува плановете за изграждане на стъкленото съоръжение пред великия музей, коментира лаконично: „Горката Франция“. Но през март на 1989-а китайско-американският архитект Яу Мин Пей застава до президента Франсоа Митеран, за да открият официално новия вход - след години на яростни спорове, сравними единствено със скандалите при появата на „безполезната и чудовищна“ Айфелова кула. Идеята на архитекта предизвиква разгорещена дискусия, вдъхва нов живот на музея и провокира промени в тематичните концепции по света.
В мемоарите си директорът на кураторския екип на проекта Мишел Лаклот подчертава, че политическите лостове са ключът към успеха. „Дизайнът на Пей бе избран лично от Митеран. Той отказа международни конкурси и игнорира протестите на архитектите на кралския дворец. Всяка съпротива и всички възражения бяха загърбени”, потвърждава Жан-Рене Габори, ръководител на отдела за скулптури на Лувъра от 1980 до 2004-а. Въпреки всичко съпротивата е ожесточена. В пресата Дютур призова за „въстание". Вестник „Фигаро“ нарича пирамидата „новата дрънкулка“. Появява се книга от трима анонимни критици, в която „голямата измама на великия Лувър“ е страстно разобличена. Пей признава, че никога преди не е бил толкова грубо атакуван. Габори припомня, че когато Пей е представил проекта на националната комисия по историческите паметници, преводачът му специално е пропуснал някои коментари – а след това се е разплакал. Самият Яу Ми Пей реагира на хладния прием с разбирането: "Това не е Далас!" В една от вестникарските статии от това време се казва, че за да се измият 70-те триъгълни и 603-те ромбоидни стъклени панели на пирамидата, ще бъдат необходими „акробатичните умения на индианско племе, специално ангажирано от Канада“. И че „масонският“ социалистически президент Митеран е изчислил всичко – пирамидата има 666 части, за да се отдаде почит на дявола.
Всъщност стъкленото съоръжение с височина 22 метра се измива и почиства от алпинисти. Пирамидата, която се намира върху площ от 35 квадратни метра, се поддържа от 200-тонна стоманена и алуминиева конструкция, обградена от триъгълни басейни и три други малки пирамиди. Архитектът е обсебен от светлината, така че основната му цел е да намери стъкло, което да взаимодейства с небето и околната среда, без да нарушава гледката към двора на музея. „Бяхме много впечатлени от новите пространства. Тълпата, която веднага се втурна към галериите, ми подсказа, че сме спечелили тази битка”, спомня си денят на официалното откриване на новия вход Лаклот. "Сега, когато пирамидата е завършена, отбелязва тогава "Ню Йорк таймс", изглежда, че дори и най-непримиримите критици на проекта са останали без думи. Още повече че във френската столица е модерно да изразите искрен ентусиазъм към стъкленото чудо." Успешното изпълнение на проекта води до раждането на водещата днес концепция - първото произведение на изкуството във всеки музей трябва да бъде неговата архитектура.
Сегашният директор на Лувъра Жан-Люк Мартинес все така е убеден, че творението на Яу Мин Пей дава неоценим тласък в историята на музея. Повече от 10 милиона души (в сравнение с 3,5 милиона през 1989-а) са минали през стъклените врати през 2018-а. “Пирамидата е разпознаваем символ, който незабавно отвежда посетителя в самото сърце на музея”, казва Мартинес. Обновяването на Лувъра осигурява 230 хиляди квадратни метра пространство, което позволява на изложбената площ да се удвои до 50 хиляди квадратни метра, припомня Artprice.bg. Средствата са частично осигурени от френското министерство на финансите, за да направят Лувъра "най-големият музей в света". Общата стойност на проекта в крайна сметка се увеличава до 7 милиарда франка – по днешни изчисления това са 1,5 милиарда евро. "Митеран тогава решава, че културата трябва да бъде на първо място", коментира Мартинес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
