Големият актьор мрази церемонии и отрича носталгията, но все пак ще почерпи за рожден ден
Който не познава Руси Чанев, той не знае що е ирония, що е сарказъм. Прочутият актьор и писмовник, който днес празнува позакръглен рожден ден, е от баш говорещите и жилещите със слово и остроумие в занаята. Винаги умее така да завърти майчиния си език, че да му се получи - за кеф или за смут на околните.
Неслучайно Георги Дюлгеров, Александър Морфов и Валентин Ганев пишат сценарии с него. Руси няма милост - особено към себе си и към митологията, тиражирана с годините около култовите му образи в киното. "Надали някой изпитва носталгия по "Мера според мера" - като го покажат няколко пъти по телевизията, ти писва. Но все пак винаги нещо ти трепва в душата", твърди Чанев.
Запитат ли го за храбрия войник Швейк, на когото посвети детайлен и тежък моноспектакъл, обилно полят с бира, казва: "Той е гениален - ние само се мъчим да му приличаме. Когато героят е идиот, въздейства и на актьора, който влиза в кожата му. После въпросният идиот се сдружава с други идиоти - краставите магарета се надушват отдалеч". Бургазлиите - също. С Мария Статулова почти се сбиват, докато снимат "Авантаж". Екипът е строен в арменска къща - без декори, всичко е натурално. Трябва да организират сцена в леглото.
Това обаче звучи доста брутално на все още невръстната кинаджийка и тя се разревава. А Руси се разкрещява. "Тая лигла още ли ще я търпим", нахвърля се той върху нея - но не за да я целува по сценарий, а за да я шамароса. На диванчето са тримата - Мария, Руси и Светослав Спасов с камерата. Георги Дюлгеров гледа отстрани и изчаква да премине бурята в чаша вода. "А аз треперех от главата до петите.
Жоро не ме предупреди, че ще ме съблича по комбинезон - памучен в кюлотен цвят - и се заинатих. И когато Руси демонстрира мъжкото си презрение, скочих като ужилена. И взех да нареждам през сълзи на Жоро: "Аз си отивам. Имам приятелка - много е симпатична, вземете нея", връща лентата Мария.
Дюлгеров в онзи момент направо пощурял от диалога между Статулова и Чанев, който откровено си пада по командеренето. Режисьорът обявява почивка и хуква за банички - да хапнат, вместо да изпушат лулата на мира. "Руси продължи да ме тормози през целия филм, страшно нахъсан за ролята си. Но смятам, че е било за добро. Той е най-прекрасният и божествен актьор, роден за кино. Бургазлия, какво да го правиш?!", реди с умиление Мария Статулова.
Когато на 21 май Руси получи своя донякъде "юбилеен" "Златен век" от Вежди Рашидов, рече: "Човек не е сам на света - отделен. Той е създаден, оплоден от останалите, с които е бил във връзка. Той не може да се забележи и определи, ако няма други. Умните казват, че мисията на всеки от нас е да внесе яснота на тази земя. Животът - хаотичен, мъглив и проблематичен - иска да бъде осветен, изяснен и подреден. За това пеем "Напред, науката е слънце". Цялата работа на културата е интерпретация, изясняване, улеснение, тълкуване. Творението подрежда хаоса на живота".
Чанев никога не е крил, че обича да слага ред и да тълкува - за да му е точно и спокойно. И затова толкова прецизно гради своя Дилбер Танас в "Мера според мера" - иска му се и успява да покаже как се променя личността в търсене на изгубеното българско време в македонските епопеи. Но понеже Руси си е мъдър от най-ранна младенческа възраст, е наясно, че човек винаги остава един и същ. Особено пък ако е роден на Балканите - и най-вече в китната ни родина. Затова и неговият Петел в "Авантаж" все се мъчи да влезе в лоното на правата социалистическа вяра, но все не успява.
Докато пишат сценария за "Мера според мера" с Георги Дюлгеров, преживяват сума ти приключения: не като за войводи, но все пак като за борци - срещу чиновници и скудоумни безхаберници. Първо не ги пускат в централния архив, където биха могли да изровят истории за сюжета си. Проектът получава зелена улица в навечерието на 1300-годишнината на държавата, но това съвсем не означава, че на авторите му автоматично им е разрешено да поднасят исторически истини и интелектуални послания. Руси се озовава в читалнята на Партийния дом, като преди това преминава през специален инструктаж - ще пише с единствена химикалка в одобрена единствена тетрадка.
Никакви касетофони, никакви фотоапарати, никаква стенография. Но това далеч не е всичко - дейността се извършва под зоркото око на местна надзирателка, която в края на деня прочита записките на Руси, за да е наясно какво инфо изнася. И ако нещо не й хареса, като строга другарка и класна го задрасква с червен молив. Но Чанев приема всичко това с отличното си чувство за черен хумор. То направо си блика от неговите образи - гледайки и слушайки ги, се чудиш дали да се смееш или да плачеш.
Същото се чудел и Тодор Живков - поне според градските легенди, мултиплицирани с настървение и апломб от кинодейците в някогашната им кръчма на "Екзарх Йосиф". Но веднага съобразил, че филмът - макар и да противоречи на някои постулати в учебниците по история и Руси говори вардарско-струмишки диалект - е харесван както от народа, така и от интелектуалците.
А Чанев се изпедепцва в говора с помощта на майката на Дюлгеров, чиито корени са от онези наши някогашни земи. Тук трябва да припомним, че актьорът се забърква в общуване и с обитатели на ловешкия затвор, докато се готви за "Авантаж". Руси притежава още едно много ценно качество - той е екипен състезател. Събирач на личности с характер и сатира в интерпретацията на живота и изкуствата. Неговите хора са Вальо Ганев, Младен Младенов, Морфов, Жоро Дюлгеров, Светослав Спасов, Светослав Овчаров... И най-вече - Невена Мандаджиева.
Изключителната актриса, която периодично лишава публиката и сцените от дарбите си, е негова съпруга и майка на децата му. И тя като Руси е радикален максималист, което винаги и логично обяснява доброволните й отсъствия от компромисния арт афиш на многострадалния ни "Бродуей", да не говорим за седмото ни изкуство, което не може да се съвземе от хватката на любимата ни доморасла демокрация.
Когато Леон Даниел умира, Мандаджиева казва, че "тяхното" време е свършило.
Руси и Невена са страхотна двойка. Нито той, нито тя цепят басма на когото и да било. Не крият, че споровете им понякога преминават в кресчендо. Играят заедно рядко, много рядко. Когато се случва, всички в театъра стъпват на пръсти. Всеки от двамата има право и не го отстъпва на другия. Ужасяващи перфекционисти и махнаджии. Невена е сърбала много горчиви попари през живота си - въпреки че е дъщеря на професор Желчо Мандаджиев. Всъщност тя успява не благодарение на фамилията на режисьора, а въпреки нея.
Пише дописки в "Народна младеж"
Роденият преди 70 години в Бургас Руси завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. Първо играе в Пловдив, после в столицата - в Младежкия, в театър "София", където през 1990-а е в основата на малка революция, която води до създаването на "Зад канала". Там всички правят всичко. И понеже той е роден за лидер, в продължение на два сезона е дори директор на трупата. Въпреки че напуска Народния тъкмо заради несъгласие с едновремешния си шеф там Васил Стефанов.
През цялото това време писателства. Всъщност той започва още като юноша. Първите му текстове излизат в списание "Родна реч" - твърде полезно в годините, когато грамотността имаше значение и всъщност беше почти винаги единственият критерий за качество. Руси пише и за вестниците "Студентска трибуна" и "Народна младеж". В съавторство пуска драматизации по белетристики. В киното подписва в дует "Авантаж", "Мера според мера", "Зад кадър". През 1966-а с художника Младен Младенов издават първата си книга - "Три неснимани филма" и романа-касета "Битак", за който получават литературната награда "Огнище".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
