Шибари е еротично японско изкуство, което използва партньорството и доверието между двама души, най-често мъж и жена, за да създаде от техните фигури своеобразна статуя, излъчваща нежност, чувственост и безпомощност. Отдавайки доброволно контрола над тялото си, партньорите се наслаждават на усещанията и емоциите. В буквален превод шибари значи "връзвам". Модерното значение на думата описва древното японско изкуство за връзване с въжета, познато още и като "кинбаку".Корените могат да се проследят до Япония през XV век и бойното изкуство ходжоджуцу (Hojo-jutsu). Самураите и пазителите на реда са използвали техниката на плетката като средство за обездвижване на престъпници. Затова тя е била мерило за честта на самурая. Две от правилата на ходжоджуцу касаят дизайна и загадката на плетката и респективно на използваната техника. Така престъпниците са били повторно връзвани при всяко предаване между клановете. И до ден днешен силите на реда в Япония носят въже като част от екипировката си.
С годините обществото в Япония се променя и традиционните практики на ходжоджуцу стават ненужни. В края на периода Едо, началото на XIX век, когато Япония отваря вратите си за света, ходжоджуцу се превръща в отживелица и се забелязва трансформацията му в еротичната практика Кинбаку. Тя е подхранена от влиянието на западните идеи, които навлизат в острова. В средата на XX век набира огромна популярност в Япония, а през 90-те и в Запада, но като шибари.
Модерното приложение на въжени оплетки не е жестоко и мъчително, не се прилага като мярка за неотклонение. Практикува се във формата на изкуство, като тялото на модела се превръща в изящна скулптура. Това е и основната разлика между Запада и Изтока - първите наблягат на изобразяването на връзвания като жертва, примерно, девица в опасност, а вторите възприемат полагането на възли по тялото като движението на четка върху платно. Излишно е да се споменава, че и двете школи акцентират върху безопасността и всичко се случва със съгласието на всички участващи.
В световен план изкуството шибари намира все повече последователи. Умеещи да връзват, които са получили знанията си от истински майстори в Япония, ги пренасят на Запада. Там вече има и школи за обучение. През 2004-та се провежда интернационална конференция, наречена ShibariCon. Въпреки това, връзването с въжета като концепция все още е нестандартно и неразбрано от обществата. В България хората, които се занимават с него, са малко - в единствена школа. Освен предаване на знания и развитие на изкуството, тя залага на нови начини за забавление.
Фенове на пикник в София
За повечето хора неделя, 28 юни, е най-обикновена дата. Късно ставане, среща с приятели, разходка в парка. Някои обаче днес са решили да направят нещо различно - да отидат на пикник. С връзване и въжета. Мнозина биха повдигнали вежди учудено, но за запознатите това е начин да отбележат световния ден на връзването с демонстрации на шибари и кинбаку.
Всичко започва през 2009 година, когато група експериментатори от Испания се събират в Барселона и организират първия пикник с връзване (Bondage picnic). Вдъхновени от резултата, групата се свързва с хора и организации от други градове с идеята да проведат едновременно на няколко места подобни пикници в природна среда и под открито небе. Няколко испански града откликват и участват. Второто издание се случва през 2012 г., като вече е на световно ниво - участват градове в Щатите, Колумбия, Испания, Мексико. Тази година е петото издание, като се включват вече и Канада, Германия, Италия, Париж и за първи път - България. Идеята е да популяризира изкуството на връзването, да се обменят идеи, техники, истории, както и да се нормализира възприемането му като практика от обществото. "Все по-често срещаме разбиране, че практикуваме изкуство, че създаваме нещо красиво", споделят занимаващи се. Желанието им е да разсеят първосигналната асоциация при все още твърде много хора за пошлост, перверзност, грях. "Човешкото тяло е нашето платно, а въжетата са боите ни. С тях може да се медитира, дори да се лекува", разказват още участниците. Те са отворени да обменят опит както с напълно начинаещи, така и с напреднали. Единственото условие от заинтересованите е да носят добро настроение и усмивки. Пикникът, организиран от shibari.bg, е на "Христо Смирненски" 1 от 11 часа.
Стефан Солаков: Древната естетика e уникална
- Господин Солаков, вие сте фотограф, иноватор и единствен шибари майстор у нас - как започна всичко?
- Интересът ми се прояви, когато видях как японски техники за връзване се прилагат между двама партньори с голяма доза еротичен заряд. Намерих го за красиво. Започнах да търся повече информация и открих, че по цял свят това изкуство се развива. Срещнах качествени хора, с които споделяхме еднакво отношение към него. С тях създадохме сайт.
- Променя ли се мнението на хората, след като им обясните, че в същността на тази практика има и момент на удоволствие?
- Не казвам, че връзвам хора за удоволствие. Така елементарно поставено звучи антисоциално. Всъщност практикувам японското еротично изкуство шибари, което се основава на многовековни традиции и се превръща в популярна форма на развлечение. Развивам се като професионалист в нещо, което отваря съзнанието, стимулира креативността и те мотивира да даваш на своя партньор повече, отколкото очакваш да получиш. Най-честите реакции са ентусиазиран интерес или неутрално-позитивно отношение в стил "Добре. Не е моето нещо, но виждам смисъла". Като цяло хората се държат с уважение.
- Като ръководител на единствената шибари школа в България намирате ли лесно последователи?
- Знам, че в България има хора, които се интересуват от шибари, но не се познават и нямат достъп до много от ресурсите на глобалната общност. Все повече между тях прилагат техниките от шибари в своя личен живот и търсят повече информация за безопасност, разнообразие и пълноценност.
- Как виждате бъдещото развитие на тази практика у нас?
- Вярвам, че ще се развива качествено в естетическо отношение и със стойностни изпълнители. С това ще покажем пред световната общност, че ние, българите, се учим бързо и имаме какво да дадем от нас. Мечта ми е създателите на филми, музикални видеоклипове и други форми на развлечение да се обръщат към шибари изпълнители от България, когато влагат в своя продукт артистични сцени с въже. Засега най-често в такива продукции взимат участие японци, англичани и американци.
- Какви хора се интересуват от изкуството ви?
- Предимно с отворено съзнание - търсещи новото и различното - като допълнителна култура, възможности за развлечение, начини да изразят себе си, варианти да обогатят изживяванията си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
