Фондация Credo Bonum представя изложбата Continuum на шейх Рашид Ал Халифа. Най-известният художник в Бахрейн и един от най-забележителните автори на Близкия Изток, познати в света на съвременното изкуство, беше приятелски посрещнат от Цветелина Бориславова, основател на фондацията Credo Bonum, филантроп, меценат и председател на Надзорния съвет на „Българско-американска кредитна банка“.
Сред първите зрители на минималистичната му живопис, вдъхновена от оп арта и разкриваща изключителната креативност на маестрото в създаването на зрелищни арт обекти, излъчващи изящност и аристократизъм, бяха кметът Васил Терзиев, известният график Людмил Георгиев, скулпторът Пламен Деянов, видео артистът Калин Серапионов, шефката на СГХГ Аделина Филева и директорката на Националната галерия Яра Бубнова, адвокат Биляна Тончева, посланици, дипломати, бизнесмени...
Адвокат Биляна Тончева представи дъщеря си Биляна на известния художник, който веднага въвлече двете дами в разговор за изкуство
В експозицията са включени работи от поредиците „Спектър“, „Вълни“ и „Розите на Багател“. В „Спектър“ традиционните визуални принципи в естетиката на исляма се сливат изкусно с посланията на модерната арабска архитектура. „Вълни“-те отдават почит на морската история на Бахрейн, „Розите на Багател“ отвеждат публиката на деликатно пътешествие, вдъхновено от флората на Шато дьо Багател, и отразяващо съзерцанието на художника върху розата като природа и метафора.
Диана, дъщерята на Кирил и Кремена Домусчиеви, и художничката Мика пред платната на шейха
„Произведенията на шейх Рашид Ал Халифа носят присъщата му футуристична чувствителност – те напомнят за миналото, но паралелно с това отразяват бъдещето. Работите му често са изградени върху контрасти. Той трансформира светлината, цветовете и атмосферата на кралство Бахрейн във впечатляващи стенни скулптури и завладяващи инсталации“, казва международно известният куратор Стефан Стоянов, който представя шейха в България, Европа и Америка. Признат за най-големия покровител на музите в Кралство Бахрейн, Рашид Ал Халифа е председател на Националния съвет по изкуствата в родината си. Страстен колекционер и меценат, той създава фондация на свое име през 2020 година.
Изложбата Continium може да бъде разгледана до 24 октомври
Шейхът е от кралската династия в Бахрейн, роден е през 1952-а. През 1972-а заминава за Англия, за да учи в колежа за изкуства и технологии Хейстингс в Съсекс. Вдъхновен от импресионизма, след завръщането си в Бахрейн през 1978-а създава поредица от платна, показващи пустинята, морето и историческите места. „Експериментира с различни материали, като водещ между тях е алуминият. Изследва геометричните процеси, включени в определени аспекти на дизайна и архитектурата. На работите му след 2015 година е присъща известна дихотомия – те са мощни и доминиращи, но същевременно непринудени, деликатни и медитативни“, уточнява Стефан Стоянов.
Ето какво сподели Рашид Ал Халифа пред „Стандарт“.
- Какво казаха родителите ви, когато разбраха, че искате да бъдете художник, а не политик или индустриалец?
- В ранните ми ученически години нашите все още не бяха наясно с какво се занимавам - освен че мацам с някакви бои и цапам дрехите си с тях. Не знаеха какви са намеренията ми и какво ще последва. По-късно си мислеха, че докато съм Англия, изучавам архитектурен интериор, а всъщност бях студент по арт дизайн.
- Защо Лондон, а не Париж – столицата на изкуствата?
- Не аз избрах Лондон. Получих стипендия и бързах да напусна Бахрейн - като истински тийнейджър исках да избягам от родителската опека и да видя света. Единствената възможност, която получих, беше стипендията за Англия и се възползвах от нея, нямах друг избор. Когато за първи път отидох в Париж и денонощно обикалях и опознавах галериите и музеите, осъзнах, че е трябвало да започна от там. По това време все още нямаше интернет и социални медии и живият директен досег с голямото изкуство – и в Англия, и във Франция, наистина отвори очите ми за старите майстори и за съвременните артисти. Картините на Уилям Търнър ми станаха толкова любими, че се стремях да подражавам на стила му. Въпреки че дъждовната и мъглива Европа в платната му нямаше как да има общо с пейзажите в Бахрейн, където бурите са само от пясъка в пустинята. Две напълно различни действителности. Но вярвам, че от където и да започнеш, най-важното е да го направиш със страст, да продължиш да работиш и да се усъвършенстваш.
- Колкото и да е невероятно, вие отдавна сте някак свързан с България.
- В началото на 70-те с брат ми и двама наши братовчеди минахме с автомобил през Европа, пътувайки към Турция. Когато стигнахме до София, вече бяхме много гладни, а имахме само сирене, кафе и чай. Потърсихме пресен хляб. Видяхме пекарна, но не ни се чакаше на голяма опашка и продължихме да търсим. Когато попаднахме в някакви тесни улици, усетихме удари по колата ни. Решихме, че някой ни напада, явно се бяхме озовали в неподходящ квартал. Дадохме газ и бързо се изнесохме от София. Вече някъде извън града най-после намерихме прекрасни свежи и вкусни питки.
- Разказахте още една интересна история - най-малката ви дъщеря също рисува чудесно, но не е тръгнала по вашия път.
- Да, тя си остава бебето в моето сърце. Рисуваше много много добре, но не се упражняваше достатъчно. А като порасна, избра кариера, следвайки стъпките на двамата си братя – във Военната академия. Сега е военен пилот, напълно е отдадена на професията си – в шест часа сутринта вече е във въздуха. Показва ми клипове на маневрите си в небето, които са малко плашещи, но съм много горд с нея.
- Спомените не са ви попречили да работите с българи – от вашия куратор за Европа и Америка Стефан Стоянов до личната ви фотографка Светлана Проданова.
- Заобиколен съм от българи, от всеки храст около мен изкача по един. Още тогава, мисля, че беше през 70-та, разбрах, че българите са добри и мили хора. Отлично се разбирам с тях, много лоялни и работливи са, повечето от години живеят в Бахрейн. Щастлив съм, че общуваме, гордея се с постиженията им. А Стефан Стоянов е много искрен и истински, лесно е човек да се разбере с него. Голям професионалист, знае много за изкуството. Още от първата ни среща почувствах пълен комфорт в отношенията ни, въпреки че понякога говори прекалено много.
- След толкова години в изкуството, открихте ли смисъла?
- Рисувам за удоволствие. Правя го за себе си, обичам да го правя, изпитвам удовлетворение, когато творя. Хората, които гледат картините ми, могат да кажат в какво е смисълът им. Обичам предизвикателствата, харесва ми да свърша нещо правилно – особено когато успявам, примерно, на третия път. Не се ограничавам в жанрове и материали, експериментирам с огромна радост, използвам различни бои, пробвам с алуминий, с дизайн, създавам концептуални проекти във вътрешната архитектура. Обичам да се набърквам във всичко по малко. Не знам дали е за добро или за лошо, но продължавам.
- Ще се подадете ли на модата, диктувана от хай технологиите?
- Разбираш какво ти харесва, дали е за теб или не, едва когато започнеш да експериментираш. Но високите технологии определено не са за моето изкуство. Още по-малко изкуственият интелект. Сигурен съм, че това е бъдещето в много жанрове, но аз нямам път в тази посока. Обичам да държа молив, само така усещам, че идва отвътре. Не казвам, че технологиите са лоши, дори е обратното. Който работи с тях, нека продължава, сигурен съм, че ще постигне фантастични неща. Светът се променя, изкуството покрай него. Без нови идеи и пространства няма да има развитие. Но аз обичам да творя с ръцете си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
