Опасно е да подменяме ценностите, казва Александра Гюзелева
Александра Гюзелева, една от четиримата водещи на "Денят започва с култура" по БНТ1, отново е на екрана. Очарователната актриса, която преди години избра ефира на "Сан Стефано" пред сцените по "Раковска", през последните няколко седмици е обект на често нездраво любопитство. "Светски" хроникьори я заподозряха, че прекалява с кулинарните удоволствия. "Не съм надебеляла. Не съм бременна. Лекуват ме с кортикостероиди от автоимунно заболяване, което се отключи вероятно от вирусна инфекция. Та затова лицето ми е подуто - това е външният ефект от медикаментите. Който е наясно, знае. А и камерата "слага" още отгоре. Не минава за ден-два, трябва търпение. Да се надяваме, че няма да има рецидиви. Когато човек - който и да е той - има здравословен проблем, би трябвало да получи подкрепа, а не атака. Ако на някой му прави впечатление, нека да пита. Добре е публичните личности да споделят какво им се случва, но никак не е задължително да тиражират диагнозите си.
По-важно е какво прави човек, а не как изглежда
Не мисля, че съм много известна, но след като чак толкова се коментира, съм готова да обясня", каза пред "Стандарт" Шани. Тя е безкрайно благодарна на професор д-р Коста Костов, шеф на "Пулмологията" във ВМА. "Той се оказа моят д-р Хаус, който постави точната диагноза. Преди това се колебаеха какво става, а през това време бях в плен на треската", споделя дъщерята на голямата актриса Жоржета Чакърова.
"Не бива показният интерес да измества фокуса от действителните трудности, от автентичните вълнения. Хората нямат пари да платят парното си - едва ли им е страшно интересно кой от артистите е бил на шопинг. Появи ли се някакъв проблем при публичен човек,
започва ровичкане в живота му
преиначаване на факти от кариерата му. Защо занимаваме публиката с всичко това? Хубаво е да има любопитство, но то не стига. Би трябвало да говорим за ценностите, за опасността от тяхната подмяна. А не да се занимаваме с фалшиви скандали, с фалшиви добродетели, да отвличаме вниманието от всичко онова, което го заслужава. Иначе как ще променим каквото и да било? Важно е да не се забаламосваме с глупости. Естествено, че всеки има нужда от време на време да прочете или да чуе нещо разтоварващо, за да излезе от всекидневието си. Но не повече от десетина минути - ако по цял ден се вторачва в небивалиците, няма как да се ориентира в потока от информация, който ни залива постоянно и е страховито натоварващ?".
Сега Шани пак е във вихъра на тв ангажиментите си - с кеф, с хъс, с традиционната си усмивка, в екранен дует с Ники Колев. На 6 март й предстои трети и финален ефир на "Лачените обувки на българското документално кино": 10 филма преди 1989-а и още толкова след това. Ще го води от Първо студио в компанията на професор Божидар Манов. "Много емоционален проект. При игралните филми имаше състезателен момент за зрителите. А лентите в класацията на 11-те критици са по-малко познати на публиката - изключителни, истински, злободневни. Много от тях са показвани по един-два пъти и са прибирани в чекмеджето. Цяло чудо е, че "Дом номер 8" на Николай Волев въобще е стигнал до екрана. Ами "Коми и хората" на Петър Попзлатев - толкова е актуален с темата за икономическите емигранти. Все едно че е сниман днес. Наскоро БНТ излъчи "Благополучен случай" - история за корупцията и мафията от края на соца. Джеки, Джони и Чарли пък разказват за живота в бобовдолския затвор и за съдбата на хората зад решетките. Прекрасни. Също като сниманите след 10 ноември "Разкази за убийства" на Иглика Трифонова, "Чия е тази песен" на Адела Пеева, "Коридор номер 8" на Борис Десподов... Много са."
Шани обаче не се чувства като на сцена, докато е пред камерите. "Това е друга професия. Но в ефира винаги има адреналин, който може да се сравни с излизане пред публика. Сигурно в началото съм имала предпремиерна треска. Винаги предпочитам на живо, едно към едно - разговорът очи в очи, диалога". Тя има две сигурни зрителки и почитателки - майка й и свекърва й. Те й казват всичко, споделят впечатления - от гости, от дебати. Жоржета, която открай време е известна с прямотата си, не пести нищо дори на дъщеря си. "Направо е строга, сбъркам ли нещо в езика - пламенен подръжник е на професор Владко Мурдаров", казва си Шани. Мъжът й, прочутият и в Европа майстор на съвършените илюстрации Ясен Гюзелев, и дъщеря им Алиса също я "следят" - когато могат, имат свободно време и темите им са интересни. Шани внимава при коментарите на деветокласничката - нали е новото поколение, новият ритъм. "Тя сама си изгражда вкус. Намира и слуша интересни групи - английски и американски, които не са от мейнстрийма и надали ще станат световни, но са много качествени". Внучката на великия бас Никола Гюзелев, който е дипломиран художник, засега рисува само като любител. "Оставили сме я да избира, без да я притискаме - накъдето поеме", категорична е Шани.
И си спомня с обич и респект за свекър си
"Усмихнат, топъл, мил, ведър. Много обичаше живота - в най-човешкия му вид. Да седне на приказки с близки, да си пийне винце, да си запали цигарка. Знам от децата му, че винаги е бил бонвиван - доколкото, разбира се, му е позволявала безкрайно трудната професия. Работил е страшно много - да го изпее, да го изиграе, да бъде на върха. Казваше: "На толкова сцени съм бил, толкова съм пътувал - сега ми е приятно да си седя на двора, да се наслаждавам на природата и да си почивам". След като се оттегли от операта, се вълнуваше от всичко - гледаше новини, следеше събитията. Не беше капсулиран. Но не обичаше да дава интервюта".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
