София. Победителят е творение на Бога. Боян Радев е роден победител. С каквото и да се захване, той е на върха на почетната стълбица. Две олимпийски, световна и още много титли са несбъднат сън за милиони спортисти. Великият класик ги спечели с усърдието, таланта и лекотата, с която някога е карал каруцата в родното Мошино.
Тези дни на гърдите на Боян Радев блесна поредният медал. Той е от област, диаметрално противоположна на спорта. Министерството на културата го удостои с най-високото си отличие - "Златен век", за заслуги в колекционерството. Националната художествена галерия пък му отреди постоянна изложбена зала, чест каквато никой събирач на изкуство досега е нямал. Олимпиецът веднага окачи в престижното пространство картините на своя приятел, незабравимия Атанас Яранов-Шаро.
Не колекционирам бройки, а истинско изкуство, казва Боян на онези, които се опитват да изчислят размера на сбирката му. Този принцип той спазва вече четиридесет години. Началото е колкото любопитно, толкова и закономерно. Човек не може да избяга от съдбата си, дори да е на космическо разстояние от нея. Докато чака пред поредната общинска врата за жилище, спортистът се заприказва с дребничкия мъж до себе си. Стоян Илиев се оказва художник, ученик на корифея Дечко Узунов. Тогава защо не ми подариш една картина, пита борецът. Това е началото. Само след дни Радев вече е в ателието на професора, а платната стават две. Бацилът е заразил олимпиеца. Много скоро той се радва на петнадесетина платна от най-големите за времето си наши художници и може да се нарече колекционер. След години много от откриваните, платени и притежавани от него шедьоври ще сменят собственика. Боян Радев подарява на Националния исторически музей, където има зала на негово име, много от своите любими антики: Време е да ги гледа цяла България казва.
В името на "този странен занаят" според квалификацията на Богомил Райнов великият шампион е продал мерцедеса си, за да купи поредния шедьовър, в който се е влюбил. Неговият лукс са неговите картини. Обича да ги гледа изискано облечен. Разказва, че за едно платно на Бенчо Обрешков е чакал двадесет години. След смъртта на собственика го купил от сина. Такъв е Боян Радев - упорит и мощен в желанията си като вол. От тези му странности печели и родната ни държава. Не той, други разказват как е успявал да върне забележителни антики направо от границата. Купувал ги в последния момент. Понякога с риск на живота си. Звучи героично. А може би патриотично. Както и да го кажем, на Боян Радев му отива. Някога в името на победата и родината той махна кървавата си превръзка и спечели златен медал. Днес дарява не само картини, а и душата си. И твърди, че това го прави щастлив.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
