Десет страстни дни в Мексико променят пътя на великия съветски режисьор в началото на 30-те
Филмът на Питър Грийнауей "Айзенщайн в Мексико" изследва ума на един гений, изправен пред желанията и страховете на любовта, секса и смъртта. Съветският кинорежисьор Сергей Айзенщайн (Елмер Бек) е на върха на славата си след филмите "Стачка", "Броненосецът "Потьомкин" и "Октомври", сравняват го с Шекспир и Бетовен. Канят го в САЩ, но Холивуд го отхвърля, а консервативна Америка го злепоставя. Въпреки натиска да се върне в сталинската си родина, през 1931 г. той заминава за Мексико. В град Гуанахуато започва да работи по филма от 6 части "Да живее Мексико", разказващ за историята и културата на страната по време на революцията през 1910-1920 година. Финансирането е частно от прокомунистически настроени американци начело с писателя Ъптон Синклер. Гид на режисьора в мексиканския град е Паломино Каньедо (Луис Алберти), с когото той изживява бурна авантюра и губи девствеността си на 33-годишна възраст. Повлиян от разговори с Фрида Кало и Диего Ривера, Айзенщайн осъществява 50 снимачни часа заедно с обичайните си съратници Григорий Александров и кинематографа Едуард Тисе, преди спонсорите на лентата да се оттеглят от проекта. Десетте страстни дни променят пътя му в киното и според Питър Грийнауей филмите му след това, "Александър Невски" и "Иван Грозни", са различни. "Смея да твърдя, че мексиканското пътешествие е ключов момент за разгадаването личността на този изключителен човек, който смятам за един от най-великите режисьори. Айзенщайн е гений, който никога не се е побирал в тясната пропагандна рамка на диалектическия материализъм. Точно обратното, този свръхкултивиран интелигент, имал нещастието да живее по време на режима на Сталин, е бил подвластен на страховете си от секса и от смъртта. Престоят му в Мексико е от най-неизяснените периоди от живота му и заради това ми беше интересно да разбера какво точно му се е случило там", споделя британецът, който е и сценарист на лентата.
След като се завръща в СССР, Айзенщайн е набеден за родоотстъпник и е изпратен в изгнание за няколко години, а съветската филмова индустрия забранява внасянето на заснетия в Мексико материал. По инициатива на семейство Синклер филмът е обработен от холивудски редактори, а в САЩ излизат три кратки части от него през 1933-а и 1934-а. Айзенщайн, който никога не вижда довършените кадри, претърпява криза след изолирането му от проекта. През 1979 г. Александров съшива 90 минути от мексиканските кадри на Айзенщайн във филм, познат като "Que viva, Mexico!". Русия, която заема репресивна позиция спрямо хомосексуализма, се обиди от това, че Питър Грийнауей е представил по този начин един от основоположниците на съветското кино и остро го критикува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
