Преди 110 години великият фокусник се ражда във Враца
В многобройните страници на родната история, изпълнена с всемогъщи царе, гениални артисти, велики спортисти, реалити звезди и обикновени дизайнери има само една личност, удостоена с почетното гражданство на Враца, село Скриняно, Кюстендилско, София и Париж. Имам привилегия в рейса, банята и на гробищата, шегувала се по този повод тя.
В сряда врачани изпълниха до краен предел концертната зала на общината, за да отбележат 110-тата годишнина от рождението на своя знаменит съгражданин Евстати Карайончев-Мистър Сенко. Цялото магическо войнство: Астор, Ирко, Мандраг, до най-младите Мис Корли и Тео Меджик излязоха на сцената, за да покажат майсторството си и се преклонят пред таланта и делото на Учителя.
Духът на бедното сираче, тръгнало от сокаците на града под Вола и достигнало световните върхове на илюзионното изкуство, сякаш витаеше сред зрители и артисти в зъзнещата вечер. Дори сценичният му костюм напусна за два часа местния исторически музей, за да блесне на сцената, внушавайки: Легендите никога не умират.
Малкият Евстати Христов тръгва от Враца за София едва десетгодишен. В цирка го отвежда не някакво чудо, а мизерията. Там е приятно празнично и се забравя гладът, и мъката по загиналия на фронта баща. Трудолюбив, пъргав, находчив, малкият бързо печели симпатиите на гастролиращия под псевдонима Мистериозният турчин илюзионист Делоне. А когато французинът си тръгва, остава на малкия си помощник само един фокус. И той тръгва да го показва. Публиката си търси в плевни, селски седянки, кръчми и дори рейсове. Спи под пейките на шапитото, продава сладолед и лимонада, мете и чисти клетките на животните и най-вече не престава да създава новите си трикове. Забелязал способностите му, Лазар Добрич го прави шеф на манежа на собствения си цирк "Независимост". В него играят двама клоуни. Единият от тях обаче - Светослав Танчев-Сенко, неочаквано е запленен от чара на най-красивата дама от акробатическата трупа. Обладани от страст, двамата забягват в Германия. Тогава Евстати, който знае репликите на всички артисти, навлича смешния костюм и надява червения нос. Съпругата на шефа е толкова изумена и очарована, че започва да скандира: Сенко, Сенко. Публиката повтаря заедно с нея. Така се ражда първата част от псевдонима на величието. Втората също е плод на случайността. След заминаването на французина помощникът мигом си приписва внушителното: Мистериозният. Машината, която печати афишите обаче, се оказва тясна за такава широка дума и тогава печатарят решава да я съкрати. Така Мистър Сенко вече е факт. Много скоро той ще измъкне българското илюзионно изкуство от панаирджийските палатки и ще го качи на сцената и целият свят ще научи за него.
През 1930 година на фестивала на илюзионистите в Лайпциг публиката вече е нервна. Предусеща провала. Времето, откакто конферансието е обявило името на следващия участник, тече неумолимо, а сцената продължавала да стои все така гола и празна. Тогава изведнъж под прожекторите излиза мъж с черен фрак, извинява се за закъснението, сваля главата си и си тръгва.
За този номер българинът получава втора награда. Първата завоюва германец, който изкарва на сцената истински слон, покрива го с бял чаршаф и след като дръпва покривалото, огромното животно изчезнало.
През 1961 година в Индианополис с главата си под мишница Сенко печели американската награда на илюзионистите. В България той е народен артист, герой на социалистическия труд, носител на два ордена "Кирил и Методий", любимец на народа и много важно... на Тодор Живков. Само врачанинът може да си позволи да се шегува с първия по такъв пеперлив начин.
Сред артистите на честването в сряда беше и един възрастен мъж, към когото всички изразяваха особено уважение. Преди повече от половин век Стефан Татулов обръща гръб на родния си Благоевград, напуска работата си в минно-геоложкото предприятие и цъфва в София. 25 години, до смъртта му, той ще остане неотлъчно до Сенко. Ще бъде негов приятел, помощник, асистент. Заедно ще обикалят България, ще пътуват и в чужбина: "Пътувахме с пет тона реквизит, спомня си Стефан, на когото патронът ще даде псевдонима Мистер Сенко. Имали сме по четири представления на ден. Все при препълнени зали. Сенко беше голям патриот, винаги носеше и развяваше българския трибагреник. Много обичаше Русия.
Веднъж Тодор Живков го попита:
- Какво правиш?
- Фокуси - отвърна му Сенко.
- И аз също, ама в друг вариант - разсмя се Първия.
Артист, поет, писател, Татулов вече има книга, посветена на Ванга, а стихотворението за Сенко, написано специално за честването, бе изпратено с бурни ръкопляскания от врачани:
"Сенко, Сенко-
маг прославен
на боговете знатни равен!
Неподкупен,
с божи дар-
на магията-
ти Цар.
Българин фин,
със сърце исполин!
С усмихнато лице
и ловки ръце.
Смело
първи на земята,
ти свали без страх
Главата!"
Астор, който след години също успешно ще маха главата си, си спомня за първата му среща с величието. Случило се в родния му Шумен. След спектакъла на Сенко той чака пред хотела да се срещне с него. Мерцедесът спира, магът тръгва към вратата и точно когато хваща тежката месингова дръжка, младият тогава Антраник го спира:
- Бих искал да ви попитам, има ли в София такова училище, в което може да се учи вашето изкуство?
- Не знам, аз току-що се връщам от Лондон - малко високомерно отвръща Сенко и потъва в хотелското фоайе..
През годините само Сенко е можел да си позволи да нарече Живков: Колега. Защо колега? - противопоставя се Първия?
И вие крадете, и ние, ама ние връщаме, разяснил философията си магът.
Майсторът е бил категоричен в едно: Големият артист трябва да знае кога да слезе от сцената. Приживе неговият син Христо разказваше: Предстоеше ни представление в Галиче. Афиши, разлепени из цялото село, съобщаваха: "Магичен спектакъл: Сенко и син". В утрото на спектакъла обаче баща ми се качи на мерцедеса и отпраши за София. Но преди да тръгне, ми каза: Прощавай сине, аз бях дотук. Днес навършвам шестдесет години и се пенсионирам. Оставям ти целия реквизит, като за това ще ми плащаш десет процента от доходите си.
Според Корли Сенко е бил изключително стриктен в подредбата и съхранението на документите си. Чиновниците се хванали за главата, когато изчислили каква трябва да бъде пенсията на прочутия маг: 3300 лева! Три пъти повече от заплатата на Тодор Живков. Разбира се, такава "несправедливост" не била допусната, но и след корекциите доходите на народния артист с прогимназиално образование надвишавали значително тези на професорите. Изключително щедър, той отделял значително суми за паметници, помощи за гръцките политемигранти, децата на загиналите граничари.
Всеки ден големият артист паркирал мерцедеса си пред модното тогава кафене на грандхотел "София"/днес "Радисън"/. Постоянно присъствие на неговата маса били художникът Дечко Узунов, борецът Боян Радев, режисьорът Хачо Бояджиев. Никой нямал шанса да похарчи и лев, щом е седнал със Сенко. Артист по душа, магът винаги носел в джобовете си по някой фокус и с удоволствие забавлявал хората на улицата. Веднъж гърмяща цигара така уплашила една сервитьорка, че тя изтървала таблата с питиетата.
Снахата:
Задигна пистолета на Гьоринг
- Какъв човек беше мистър Сенко?
- Дисциплиниран, трудолюбив. Гладни няма, има мързеливи, казваше. Вече беше пенсионер, но не спираше да прави нещо. Ръцете му непрекъснато работеха. Беше изключително остроумен и боготвореше зрителите. Жени се три пъти. Първата и третата му жена имаха едно и също име: Елена. Втората бе италианка, актриса, почина млада. Христо, моят съпруг, известен като Сенко-младши, беше единственият му син. И докато аз наричах свекъра си татко, Ицо се обърна към него така само на гроба му. Приживе казваше: Баща ми или шефе.
- Кои бяха приятелите му?
- В къщата идваха много хора. Често това бяха деца от околните училища. Искаха да ги учи на фокуси. Той ги приемаше с радост. Сред близките му бяха актьорите Адриана Будевска и Стефан Гецов. С него пиеха "Столичная водка". Землякът му професор Маждраков и Дечко Узунов предпочитаха уиски. Самият Сенко обичаше по малко ракия и пушеше винаги с цигаре.
Веднъж заминахме в Лондон, за да търсим реквизит. Тогава в хотела дойде Петър Увалиев, взе ни и заедно отидохме в китайски ресторант. Беше много приятно. Със свекъра ми си говореха като стари приятели.
- Сенко беше тук, остави си главата да я обръсна и излезе да се разходи - това е слух, който пускали бръснарите в малките градчета, където гостувал магът. Срещу това получавали гратиси са представленията. Вярно ли е това?
- Такава е легендата. Но истината, е че именно тази реквизитна глава пазеше къщата. Когато тръгваше за чужбина, свекърът ми я слагаше на дивана и хвърляше едно одеяло. Така създаваше илюзия, че е в стаята, спи и никой не смееше да влезе.
- Кои са най-невероятните неща, които сте чували за своя свекър?
- Например, че немците са го искали за министър на икономиката. Звучи невероятно, макар че беше истина. На двадесет и осмата сесия на тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ след спектакъл на Сенко премиерът на Германия Хорст Хондерман казал на своя колега Станко Тодоров: Искам да ми дадеш Сенко за министър на икономиката. А моля, моля не ме понижавайте, опънал се магът.
- Какъв е случаят с пистолета на Гьоринг?
- Преди началото на спектаклите Сенко обичал да застава на на входната врата и любезно да посреща гостите. А вече на сцената той започнал да вади и връща "откраднатите" вещи. През 1936 година в Германия той се увлякъл дотам, че прибрал кортика и пистолета на високопоставения нацист. Като разбрал какво се е случило, Гьоринг побеснял и демонстративно напуснал спектакъла.
Сенко беше легендарна личност, но нито за миг не забравяше откъде е тръгнал и не се замайваше от ласкателствата и славата. Появеше ли се на улицата, хората се струпваха около него. Обичаха го. И той им отвръщаше със същото. Сутрин събираше боклукджиите, правеше им фокуси и ги даряваше с вино и ракия. За да пристигнат писмата му, беше достатъчно на плика да пише: България, София, Мистър Сенко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
