В Художествената академия няма място за гимназиста с особено дарование Румен Малчев
Художникът Румен Малчев за седми път се представи в софийската галерия "Арте". Престижното място често е обитавано от платната на Светлин Русев, Вежди Рашидов, Лъчезар Ошавков. Академици, министри, парижани - и редом с тях рисувач, който няма висше и дори не е напуснал любимото си село Окоп. Странно, но не и за галеристите. Присъствието на Малчев в "Арте" те считат за свой голям успех. Гордеят се, че са го открили за столичната публика. Случайно и завинаги.
Двама художници са твърде много в една селска къща, където утрото почва достатъчно рано с грижите из двора и продължава на полето. От дете Румен обича да се любува на натюрмортите на майка си. После ляга на пода и започва своите цветни фигурки. Веднъж седмично пътува от Окоп до Ямбол при учителя си Йордан Гинев. Продължава в школата на Тодор Ялъмов, безспорен корифей, педагог, възпитал десетки художници и архитекти.
На приемния изпит в Софийската художествена гимназия нещата изглеждат страховити. 3500 кандидати са борят за 45 места. Румен е в контингента на децата от село. Само 5-6 от тях ще имат шанса да влязат. На масата са поставени кубове, гърнета, топки. Имате шест часа да покажете какво можете, казват им. Висок побелял мъж със синя дочена престилка се върти между учениците и се взира в рисунките им. Прислужникът, преценява малкият Малчев, подразнен от любопитството му. Човекът отново се увърта край него, пита го от къде е, при кого се е учил да рисува. Потупва го по рамото: Добре. На петия час Румен е готов, а привечер напрегнато чака резултатите. Появява се същият мъж с дочената престилка. Сега вече е облечен в костюм и елегантна вратовръзка - директорът на гимназията Петър Бунарджиев. Момчето от Окоп е прието сред първите. Отредена му е стипендия за особено дарование. Подобна чест имат само още двама негови съученици. В девети клас учителите му преценяват, че е вече завършен художник. Отличник. Рисува фигурални композиции, а в свободното време - портрети на гарата. Петнадесет минути и скицата е готова. Продава ги по за десетина лева. Понякога за по-малко.
В края на 1989 година България е на улицата. Митингува. Преходът не е много мил към изкуствата. Особено даровитият ученик от гимназията след два несполучливи опита остава извън художествената академия. Казват му повече да не си губи времето: местата са заети за пет години напред.
Животът обаче иска своето. Започва работа в някакъв склад, вечер рисува и трупа картините си. Минава време, докато се реши да ги покаже. Един мексиканец веднага купува две. Разказва, че родителите му са индианци, че някога и той мечтал да стане художник. Първите пари, спечелени от картини, отиват за платна и бои. Те са по-ценни от хляба.
Да се завърне на село, Румен решава с изненадваща категоричност. И то в момент, когато всички бягат към София. Затваря се и продължава да рисува със същия хъс. Но идва време да излезе на светло. Да се покаже на местна почва, където никой не го познава. Първата му самостоятелна изложба в ямболската галерия "Кирил Кръстев" пълни залата с любопитни. Кое е това момче? Живее в чужбина, отвръщат "информираните". Как ли са го накарали да дойде чак тук, чудят се останалите, а в това време поне върху шест платна се появява точка -продадено. Ямбол, градът, в който се е родил големият Жорж Папазов, е видял селянчето, опознал го е и го е признал.
Бил е жарък юлски следобед, когато от галерия "Арте" позвънили спешно на един от важните си клиенти. Къде си? В Ямболско, при художник. Следва солидно разузнаване и Румен най-после е открит. Веднага го канят за изложба. Малчев обаче мисли четири месеца, докато каже "да". "Труден съм", откровен е той. Иска да бъде сигурен в себе си. И в тях. Въпрос на доверие. Притеснява се винаги, когато имам изложба. "Предната вечер не мога да спя, независимо дали показвам картините си на софийската улица "Раковска" или в читалището в Окоп. Защо на село ли? Вярно, че тук никой нищо няма да купи, но се чувствам длъжен. Нека хората да видят какво правя. И те идват, гледат, интересуват се, а вълнението ми е същото, както, ако ме оценят най-компетентните критици".
Картините на Румен Малчев не могат да бъдат причислени към нито един стил или школа. Определят ги като магически реализъм. Странно, след като авторът им не е чел нито Маркес, нито който е да е друг представител на жанра. Изкуството затова е интересно, защото е загадка. Не може да се обясни. Както Румен не може да каже защо удря в края на всяка картина една кадмиева жълта четка. Това е нещо продиктувано отгоре. Като сънищата, които го въртят в леглото и карат да ги рисува. Доволен е, че това, което създава в малката селска къща стига толкова далеч: Германия, Америка, Франция, Англия, Австрия, Швейцария. Знае със сигурност, че негови картини в частни колекции съжителстват с шедьоври на Густав Климт, Пабло Пикасо, Златю Бояджиев, Майстора... Затова преди хляба купува боите. По навик. И защото вече не може без тях.
Живей в облаците
Машините работят с пълна пара и произвеждат пара. Парата не прави облаци. От истинските облаци тече бъдеще. Животните са страховити и нежни. Надават вой. Вървят в хаос: от село Окоп са се проточили. Трябва да обичаш да сънуваш, да рисуваш, се обажда таен глас. Изложбата пристига на колесница, тя е първа, след нея се редят голи истини, немощни хвалби, обещания и голи женски тела.
...Сюреалистично ти желая да живееш в облаци, бели и щастливи.
Пожелание на покойния вече художник Георги Зайков-Зайо при откриването на изложбата на Румен Малчев в Ямбол-1997г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
