„Сърцето е като корабните платна – в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите станат на съшити с дебел конец кръпки, но тогава никаква буря не може да ги скъса отново“, казва Никос Казандзакис. Този цитат може да материализира цялата пластическа култура на Стоян Илиев. Чрез сложните натрупвания през предшестващите години той достига до днешната експозиция – ярка, многопластова, живописно осмислена и драматично съшита с конеца на знаковата естетика на автора“, пише д-р Людмил Веселинов, провокиран от творбите на Стоян Илиев, които могат да се видят в галерията „Сан Стефано“. Георги Константинов добавя за събрата артист: „Помня неговите участия в създаването на големи пана. Тях Стоян Илиев наричаше, кой знае защо, „конструкции“ или „инсталации“. Експертите припомнят за богатството на живописната пулсираща материя, за авторския протест - протест на емоцията, протест в защита на фолклорната съкровищница: чергата, шевицата, писаното яйце, обредността и митологията. Няколко поколения са израснали с оригиналните илюстрации на Стоян Илиев към приказките на Братя Грим, Ангел Каралийчев, Ран Босилек... Познаваме го и с мащабната му инсталация "Полюси 84" на третия етаж в НДК, както и със сграфитото на страничната фасада на сградата на БДЖ точно до Театър 199. Ученикът на Любомир Далчев и Дечко Узунов е сред най-изявените автори в декоративно-монументалното изкуство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
