65-метров стъклен купол ще покрие част от Ларгото
Ако доскоро за центъра на София се говореше най-често като за уникална локация, в която от десетилетия съжителстват християнски храм, джамия и синагога, от края на октомври столицата ще влезе в списъка на световните дестинации, разкриващи нови територии от римската империя. Тогава - на финала на 200-та дни, обявени от арт министъра Вежди Рашидов - ще бъде голямото откриване на културно-комуникационния античен комплекс "Сердика".
Градът, който никога не старее, въпреки че е на няколко хиляди години, ще утвърди престижа си пред търсачите на зрелищни археологически усещания. И ако все още не е ясно дали в обозримо бъдеще ще се появят останки от двореца на император Константин, то със сигурност ще можем да минем по улиците от неговия квартал, известен през четвърти век като Константиновия. Всъщност отдавна няма съмнения, че Сердика е била сред перлите на Източните провинции - богата и добре устроена. Сега - разбира се, с малко повече въображение - ще се почувстваме като наследници на патрициите. Любопитството е логично и закономерно - винаги е имало сериозен брой хора, както в ранни зори, така и в късни доби.
Вероятно някои родни и международни гидове най-после ще променят информацията си за центъра на българската столица най-вече като за образец на архитектурата от епохата на съветския диктатор Сталин. Не е безполезно периодично да се припомня, че въпросните билдинги израстват, след като бомбардировачите на Уинстън Чърчил разрушават половин София, известна в края на 30-те като "малката Виена".
Може би най-после ще бъде поставен краят на спекулациите с етикета "емблема на тоталитарното строителство". Още повече че под "Света Неделя" би трябвало да бъдат руини на областната управа, когато Сердика е била сърцето на вътрешна Дакия. Под хотел "Балкан" са разкрити части от градския съвет. При строежа на Булбанк са намерени фрагменти на четиридесет и две натрошени статуи на Аполон, Дионис, Афродита и други богове от тяхната компания на Олимп. Предполага се, че там е имало храм на Атина и Херакъл, изключително почитани от армията.
Четири асансьора ще отвеждат към подземните улици на Ларгото. Две от подемните съоръжения ще бъдат разположени край самата Ротонда на площад "Независимост". Третият ще бъде пред "Балкан", а четвъртият - пред ЦУМ, строен някога от отличния архитект Коста Николов. От западната фасада на единствения монобрандов социалистически мегамагазин, в чийто заден двор се провеждат сбирките на правителството, ще се спускат няколко тераси - отлична позиция за разглеждане на подробностите от пейзажа и за правене на снимки.
Стълбата, по която доскоро се слизаше от колонадата на ЦУМ към "Света Петка Самарджийска", вече е обърната перпендикулярно на предвестника на моловете. За да бъде в хармония с геометрията на древните улици. Стъпалата ще отвеждат към калдъръма, по който са дефилирали мъжки и женски крака, обути в толкова модерните и до днес римски сандали. Там, където в момента работниците действат с ръчни уреди и техника, ще има витрини - археологията ще се разглежда най-добре през тях. Всъщност това е мястото, където са експонирани най-много от разкритите обекти при разкопките.
Големият отвор на площада влиза в метална конструкция със стъклен купол - размерите му са 22 на 65 метра. Панорамната гледка отсега звучи повече от обещаващо. Естествената светлина ще придава задължителната доза автентичност на всичко онова, което ще се вижда отгоре. А отдолу, под "Независимост", ще има истинска улица - там, където са били жилищата и баните на прадедите ни, сега ще бъдат разположени бутици, дюкяни, галерии, обществени тоалетни.
Вероятно там някъде ще бъдат ситуирани останките от хан, строен през ХVII-ХVIII век. Да припомним, че императорските терми са под самата Ротонда. В страничните отделения все още личат устройства, които са били използвани като "парно" - с топъл въздух, и за вентилация на обширни помещения. Останките от древни жилища подсказват, че някога те са били с правоъгълна форма и с двор по средата, а отстрани са били обградени с колони и сводове. Вероятно са строени през IV-VI век, но са били обитаеми и през Средновековието.
Пешеходната зона под земята ще следва посоките на древните римски улици - част от които и сега се виждат в двора на Президентството и в подлеза под Министерския съвет. Потребителите на метрото ще минават и край изложените в станцията уникални антични находки. Там е и стената от османското владичество.
Тази територия от Сердика е стопроцентов Клондайк за археолозите. Досега те са разкрили няколко църкви, чиито останки се появиха при разкопките за метрото. Две са раннохристиянски, като едната е може би най-старата в Сердика - това подсказват строителните материали и самият градеж. Най-вълнуващото е, че са запазени части от стенописите, въпреки че главите на фигурите по тях не се виждат и не е ясно дали това са владетели или светци.
Други две църкви са от късното Средновековие - като по-малката, вероятно от ХIV век, е била в съседство със "Света Петка Самарджийска". В двора на другата има гробище, а самата тя е била действаща през XVII-XIX век, като може да се окаже, че е строена още през XIII-то столетие, коментира археологът Марио Иванов. В тях се различават части от изображения, надписи - вероятно с имената на ктиторите, и декоративни фризове.
В целия квартал през ХVI и ХVII век е имало около 40-50 християнски храма, които са били действащи и по време на османския период в историята ни. През 50-те години на миналото столетие обаче всичко е било пометено заради строителството на колектора с кабели, тръби и всичко останало под булевард "Георги Димитров".
Комплекс "Сердика" включва две улици от Римския период (IV-VI век), останки от резиденция, седем жилищни сгради, многоцветни мозайки. Реставрацията предвижда частично възстановяване на археологическите структури, на надлъжния и напречния профил, на тротоара на разкрития сектор от "Декуманус максимус", както и реконструкция на пиедесталите.
Консервацията на подовите настилки е особено прецизна. Целта: умела комбинация между сградите и улиците от античността с модерните комуникационни съоръжения на централна София.
Табели, информации и прожектори ще придават необходимия блясък на античния град.
Проектът е на Министерството на културата и е финансиран с близо 16 милиона лева от оперативна програма "Регионално развитие" на Европейския съюз. Той беше спечелен през предишния мандат на Вежди Рашидов. Тогава беше изпълнен и първият етап, когато бе разкрита археологията на площада пред Ларгото. През втората половина на 2013 година работата беше забавена и Ларгото се превърна в свърталище на клошари. Тогава археологически находки бяха обвити в найлони. Веднага, след като за втори път влезе на "Стамболийски" 17, Вежди Рашидов рестартира акцията заедно със своя екип. Известният художник винаги е споделял поредната си мечта, която през есента ще се превърне в действителност - Ларгото да бъде един от най-хубавите и най-посещавани родни музеи на открито.
Както вече се знае, подземният античен град "Сердика" ще кандидатства за влизане в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Заключителният етап предвижда благоустрояване на зоната на площад "Независимост" и под булевард "Мария Луиза" с обща площ 8000 квадратни метра. 4850-те квадратни метра под Ларгото обхващат пространството между съществуващите подлези на Източната Сердикийска порта на античния град, централния подлез с храм "Света Петка Самарджийска", пространството под пътната връзка между булевардите "Княз Дондуков" и "Тодор Александров" и под площада пред ЦУМ.
Зоната под "Мария Луиза" с площ 3150 квадратни метра обхваща пространството между Централния подлез с храма "Света Петка Самарджийска" и северния вестибюл на Метростанция II-8, като включва покритото пространство под трасето на булеварда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
