Рушен Видинлиев е отличникът в „18% сиво“ – новия филм на Виктор Чучков син по едноименната книга на Захари Карабашлиев, който тръгна из големите екрани. БГ актьорът, който е учил драма в Англия, влиза в А отбора на киното с ролята си на Зак – мъж между Изтока и Запада, между любовта и ревността, съсипан от фаталната раздяла със съпругата си. Руши е сдържан и лаконичен, в играта и поведението му няма и грам от типичното за две-трети от колегите му разточителство и бъбривост. Той успява да провокира неподправено човешко вълнение – изключителен дефицит и несбъдната мечта за почти всички родни продукции. Заслугата на Виктор Чучков син е ясна, като е редно да споменем още един важен факт – надали международните копродуценти биха дали парите си за протяжна по нашенски киноистория, чиито кадри се точат с минути и диалогът е със съмнителни художествени качества.
Руши печели червени точки и за още нещо – във филма личи, че той се е издигнал над собствената си суета като врял и кипял кинаджия, какъвто, разбира се, все още не е. „Докато снимахме, тотално не се интересувах как изглеждам. И понеже графикът беше много тежък, по някое време дори се разболях – и това се е отразило на физиономията ми. Няма актьор, който напълно може да избяга от аз-а си, но винаги е по-интересно да си някой друг. Не ми е интересно да играя себе си“, призна Видинлиев в „Преди обед“. И разкри, че е на път да осъзнае на макс сентенцията на Станиславски, че трябва да обичаш изкуството в себе си, а не обратното. Руши, който залага на мрачноватото излъчване в драматичния стил на Джъд Лоу, е от малкото кинаджии, които с всеки следващ персонаж пред камерите се изкачват със стъпало нагоре. Подава се на арт изкушението, когато е едва на 10. Дотогава си мисли, че бъдещето му е в тениса и всеки ден тренира на корта. Но след като го приемат в колежа Fettes в Шотландия, се включва активно във всички тамошни постановки. А когато влиза в кожата на Грегор Самса на Кафка, го режисира самият Стивън Беркоф. Трупата показва „Метаморфози“ на прочутия фестивал в Единбург. В ранната си младост дефилира като третостепенна мутра във втори състав, въпреки че е завършил "Театър и кино" в Англия и магистърска програма по късометражно кино в Ню Йорк. След като беше Батко Стаменов в политическата ретро пародия „Цветът на хамелеона“ на Емил Христов /“най-добър актьор“ от Българската филмова академия и други престижни награди, критици в Торонто определят играта му като "фина, но много експресивна"/, стана ченгето от Държавна сигурност Боян Тилев във „Времето е наше“ на Петър Позлатев. „Руши прави брилятно изпълнение – напълно в духа на емблематичните мъже в световната индустрия, които са далеч от театралните навици“, похвали го тогава режисьорът ветеран. Лъчезар Аврамов явно също е разбрал, че Видинлиев е неговият човек за „Снимка с Юки“, след като между първия кастинг, веднага спечелен от Руши, и първата клапа минават 8 години. Но се оказа, че търпението си е струвало, а и Видинлиев и японката Кики Сугино са чудесен дует. „Историята е интересна, човешка и много разбираема. Доста от българските филми са откъснати от действителността, а прекалената интелектуалщина в тях тежи. Зрителите трябва да бъдат съпричастни, да съчувстват“, споделял е Руши. „Той е прекрасен, помогна ми толкова много. А освен всичко друго, е ужасно забавен“, пък му е благодарна чаровницата от Страната на изгряващото слънце.
„В клиповете към песните ми съм бил едно към едно самият аз – но винаги съм знаел, че ще бъда актьор“, разказвал е Руши. В музиката дебютира през 2001-а с „Всичко се връща“. Издава четири изключително успешни албума, като много от парчетата в тях са евъргрийни. Печели пари и като режисьор на видеа, съавтор е и на доста песни - Мария Илиева („Думи“), Нина Николина („Вуду“), Лора Караджова („Спуснати завеси“)... Работи и по дебютните албуми на финалистите от Music Idol и X-Factor. Негови са текстове за композиции на Невена Цонева, Тома и Жана Бергендорф. Неслучайно вторият му албум се казва „Независим“. „Човек не бива да бъде зависим от когото и да било. Нито да се подава на излишни страсти, когато го хвалят или критикуват. Не бива да се мисли за Бог знае какво и да лети в облаците, нито да се надува, когато постигне нещо добро“, разкривал е принципи от философията си Руши. Той се разписва и в международни филми - „Magma“ на Иън Гилмор, "Далида“ на Джойс Бунюел, „Trade Routes“ на Джеймс Лофтус, „Double Identity“ на Денис Димстер, “Механикът“ с Долф Лундгрен, озвучава и Родни Копърботъм в българската версия на анимацията „Роботи“ на Крис Уедж. Прави и лайфове, като уточнява, че само взаимното вдъхновение с публиката има смисъл. Продължава да пее и най-старите си парчета, но с необходимата доза на самоирония, защото няма как да се откаже от своята история. А сега е замислил поредно зрелище, в което ще комбинира музика и театър. "Пътят е по-важен от целта. Значимите неща в живота идват, кoгато позабравиш малко, че ги искаш", твърди Руши.
Артистът е от малкото известни, които не говорят за личния си живот. Целият свят знае, че е син на милионерката Лора Видинлиева и че топ моделът Таня Илиева е майка на сина му, кръстен на дядо си Метин, и на дъщеря му, наречена на баба си. Самият той се грижи за малчуганите във всяка свободна минута, а има ли време, дори готви, хвалят го приятелите му, които не е сменял пред последните 15 години. Видинлиев и домочадието му живеят между къщата в Драгалевци и именията на родителката му в Кейптаун и Стреза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
