Семейството на Стефан Данаилов се събра в столичния храм „Свети Седмочисленици“ 9 дни, след като душата му напусна изтерзаното от диагнози, лекарства и процедури тяло. На 9 декември, когато Ламбо можеше да навърши 77, фамилията и учениците ще пийнат и ще хапнат – така, както обичаше той. Очаква се в кино „Одеон“ да се завъртят някои от филмите на Мастера. Между тях вероятно ще бъде „Правила“ – 20-минутната късометражна лента на Ясен Генадиев, заснета през 2017-а. В нея Ламбо буквално изнася урок по актьорско майсторство, който ще остане за вечни времена. Неговият герой е пенсионираният домоуправител Михаил Дражев, който почти не говори, но твърде ярко присъства – с мъката по починалата си съпруга, с мъката по сина си, който е далеч от България, с мъката по внучето, за което дори не знае дали е момче или момиче. „Вуйчо ми занесе снимка на Мария – цялата история беше много лична за него“, разказва племенницата му Росица Обрешкова. Всичко звучи доста директно, тъй като в „Правила“ на Ламбо партнират двама от любимите му ученици – Дарин Ангелов и Евелин Костова. „По сценарий трябваше да съм усмихната, а на мен през цялото време ми се плачеше“, признава сега Евелин. Както се знае, последната роля на Мастера в голямото кино е в „Завръщане“ на Ники Илиев. В комедийната драма за четирима приятели от Пловдив професорът изрича пророческата реплика, която е сбогуването му със зрителите: „Светът върви и след края на нашите дребни животи. Затова е хубаво да оставим нещо в него. Нещо повече от една снимка“. Самият той през последните няколко месеца остави много – изумителната си харизма и вечният си чар в представленията на „Актрисата“ – постановката, с която успя да обиколи няколко града. В нея той командери Аня Пенчева, Кирил Ефремов, Иван Панев, Ненчо Илчев и Павел Иванов – всеки от тях любим човек и ученик в голямото училище на живота и актьорлъка, наречено „Стефан Данаилов“. Ето какво още сподели Росица Обрешкова за своя знаменит и непрежалим вуйчо.
- Госпожо Обрешкова, сънувате ли вуйчо си?
- Да. Идва, започва да ми говори, задява ме с типичните за него фрази от сорта: „Айде, ма, стига с тези глупости“ и си тръгва. Събуждам се, осъзнавам, че на живо го няма и се моля пак да заспя и той пак да се върне. Майка ми е родена на 26 ноември. Той си отиде през първите минути на 27 ноември. Може би тя си го прибра, за да не мъчи. Те бяха безкрайно свързани. Майка ми беше готова на всичко за него. Ако някой й беше поискал да си отреже ръката, за да я даде на вуйчо ми, щеше да грабне ножа, дори без да се замисли. До последно се шегуваха с болежките си. Тя му се кипреше: „Виж как съм се гримирала, виж колко съм готина“. Той й отвръщаше: „Стига, ма, гад такава – нали знаеш, че не виждам“.
- Ще споделите ли някои от последните думи на Мастера?
- Най-важното, което каза, беше: „Искам хората да ме запомнят като актьор – на сцената!“. Не желаеше и да чуе за отлагане на представление заради това, че не може да ходи или заради някакви болки. „Глейте си работата, ще играя“, не се колебаеше той. Истината е, че след смъртта на Мария вуйчо ми изпадна в дълбока депресия. И тъкмо ролята в „Актрисата“ го върна към живота и към професията. Това беше последната му воля – да остане жив в сърцето на публиката. Никой от нас не предполагаше, че ракът е стигнал до белите му дробове. Но дори и да знаехме, надали щяхме да го убедим да остане на легло. Нима трябваше да се затвори в апартамента като в гробницата на Тутанкамон? Нямаше да е честно към него. Точно тази старост хич не му се харесваше. Обичаше да е весело. Правеше си с шеги с почти всяка драма. Но можеше и да плаче.
- Какво най-много харесвате в нрава му?
- Никога не е казал лоша дума за никого. Никога не го е раздавал моралист. Никога не е съдил хората. Не се маскираше на цензор. Когато нещо не му харесваше, го изстрелваше в очите на другия, който пък си признаваше: Мамка му, Мастера има право. Абе, не преправяше хората.
- Как са внуците на Ламбо през тези толкова печални дни?
- Много много са тъжни. За тях беше любимият дядо. Владо се държи. Жена му Виктория е плътно до него. Тя е изключително свястно, сладко и благо момиче. Ламбо много я харесваше. Обръщаше се към нея със „снахичката“. Тя не знае български, може да каже само „Благодаря“ и „Довиждане“. Братовчед ми и Вики отдавна са заедно, тя винаги е била наясно кой е Стефан Данаилов, но въпреки това се посмути от хилядите на поклонението.
- Какво планирате за „Актрисата“?
- Много ни е тежко да вземем решение. Терзанията са големи. Как да продължим без него? И дали въобще да продължим. Но това е последната режисьорска работа на вуйчо ми и не бива да се затрива. Вероятно за финал ще пуснем кадри с Ламбо от спектакъла и думите, с които се обръщаше към публиката след аплаузите. От друга страна, като нищо ще тръгнат приказки, че си правим реклама на негов гръб. Не знам, наистина не знам какво ще стане с „Актрисата“. Вуйчо обичаше лично да контролира всичко, да менажира, да ръководи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
