Романтика и политика са основните теми във филмите, които ще се завъртят на тазгодишния кинофестивал в Кан. „Нима любовта и социалните вълнения не са солта на земята, на живота, на историята, на вечната младост“, коментира пред медиите художественият шеф на форума Тиери Фремо. И добави, че не Кан е политизиран, а режисьорите. След като дълго време бяха тиражирани хипотези и традиционните за седмото изкуство спекуалции, най-после стана ясно кои ще са конкурентите в 72-то издание, което стартира на 14 май. Доскоро имаше и много въпросителни около продукциите, които бяха на финалната права. Все още не е ясно дали Куентин Тарантино ще успее с „Имало едно време в Холивуд“. Но да не го мислим - като не го покаже на Лазурния бряг, ще го приготви за Венеция. Но със или без премиера, можем само да се надяваме, че Брад Пит и Лео ди Каприо, които са главните роли на ретро опуса, както и останалите звезди, ще дефилират по червения килим на Ривиерата.
Та сред акцентите в афиша на Кан 2019 са жени-режисьорки: 13 в селекцията, 4 в състезанието /за да няма лов на вещици/, генетични манипулации /може би за тийнейджърите/, художници и певци /за интелектуалците/, ченгета, мафиоти и магистрати /за ценителите на добрия стар трилър/, безработни и мигранти /за критиците, търсещи „послания“/. Но без мащабни исторически епоси – повечето драми са за малкия човек, който се бори с тегобите и неволите на големия свят. А математичките в Холивуд не спят – те искат точна статистика за съотношението в участието на двата пола /за третия още не са отворили дума, но скоро сигурно и това ще стане/. Още повече че „Варайъти“ излезе със смущаващи цифри – Евите били замесени само в 21 процента от проектите в конкурса, докато, виждате ли, в програмата на „Сънданс“ тяхното присъствие се измерило с цели 46 процента – как да не се възхитиш колко са напред с демокрацията и феминизма в Америка. Но извън закачките трябва да се припомни, че върху актуалния плакат на Кан е самата Аньес Варда, която си отиде на 90 през март. Сред добрите традиции на Лазурния бряг са билбордовете с лицата на големите дами в жанра, които се честват за различни юбилеи и събития.
Откриването на маратона е с „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш – заглавие и от конкурса. Девето участие на майстора в Кан и негово заглавие № 13. Защо този изключителен кинаджия иска да ни зариби със зомби сатира, засега можем само да гадаем. Всичко започва, когато пълчища зомбита нападат спокойно американско градче. Трима полицаи и една шотландка се опитват да се справят с агресорите. Актьорите, както винаги при Джармурш, са от първа класа – аристократката от Единбург с комунистически уклон Тилда Суинтън, Адам Драйвър, Клое Севини, Селена Гомес, Стив Бушеми, Дани Гловър, Том Уейтс, Иги Поп, Бил Мъри. Но нахъсването към премиерното творение на американеца е повече от сериозно – зрители в 400 киносалона във Франция ще го гледат в часовете, в които тече откриването на фестивала, тръгва и по екраните в Европа и света.
Антонио Бандерас влиза в кожата на Алмодовар
Антонио Бандерас, който вероятно скоро ще се появи в България за снимките на поредната порция от „Непобедимите“, влиза в кожата на своя стар приятел и гуру Педро Алмодовар за автобиографичния му филм „Болка и слава”. Според информацията, това е изпълнен с меланхолия разказ за битието и кариерата на един кинорежисьор. Като към професионалните терзания прибавим и личните – Алмодовар периодично обявява, че не знае какво да прави с живота си – няма съмнение, че ще гледаме нещо мъчително екзистенциално. Критици твърдят, че „Болка и слава“ се родее с „Осем и половина“ на Фелини.
Братята от Белгия Жан-Пиер и Люк Дарден влизат в битката за „Златната палма“ с „Младият Ахмед” – за радикализацията на младеж в родината им. Кен Лоуч, който няма навик да „дава път на младите“, се включва в надпреварата с „Жалко, липсваше ни” – за шофьор снабдител, който със зъби и нокти изхранва семейството си. Терънс Малик се завръща със „Скрит живот” – за австриеца Франц Егерштетер, мъченик от римо-католическата църква, осъден от нацистите през 1943-а заради отказ да служи в армията на Хитлер. С големите ще се конкурира и доскорошният вундеркинд от Квебек Ксавие Долан, който вече порасна и празнува 30. Той ще покаже „Матиас и Максим”, изпълнявайки и главната роля, с която анализира и собствената си сексуалност.
Почти 80-годишният Марко Белокио ще изненада публиката с „Предателят” - за Томазо Буксети, първия разкаял се мафиот от прословутата сицилианска мафия. Румънците набраха скорост и влизат в надбягването със „Свиркащите” на Корнелиу Порумбою, който е от поколението на новите отличници. В главната роля пък е Влад Иванов от "„4 месеца, 3 седмици и 2 дни“. Южнокорейците са в програмата с „Паразитът” на Бонг Джоон Хо, а китайците с „Езерото на дивите гъски“ на Диао Инан в стила на Фриц Ланг – филм ноар за гангстер и проститутка. Бразилците акостират на „Кроазет“ с „Нощен ястреб” на Клебер Мендонса Фильо и Жулиано Дорнелес.
Четири са продукциите на домакините. Арно Деплешен се представя с „Рубе, една светлина” – за полицаи, които се превръщат в герои. „Клетниците” – първия игрален пълнометражен филм на Ладж Ли – отвежда към парижкото предградие, където се подвизават персонажите на Виктор Юго.
В състезанието участват Селин Сиама с „Портрет на девойка в пламъци” и Жюстин Трие със „Сибил”. „Франки” на Айра Сакс с Изабел Юпер, Грег Киниър и Мариса Томей ще защитава честта на независимото американско кино. Действието се случва в Синтра – един от най-красивите градове на Португалия. Сенегалската режисьорка, родена в Париж Мати Диоп, показва „Атлантик”, австрийката Джесика Хауснер – „Малкият Джо”: така се казва вид растението, чието оцеляване е под въпрос. Елиа Сулейман от Израел е в конкурса с „Това трябва да е раят” - за изгнанието на палестинците.
Извън конкурса се откроява „Rocketman” на Декстър Флетчър за Елтън Джон, който без съмнение ще направи щуро шоу в Кан, както и „Диего Марадона” на Асиф Кападиа. Огромно е любопитството към „Най-хубавите години от живота” на Клод Льолуш - второто продължение на култовия „Един мъж и една жена” („Златна палма”, 1966) с Жан-Луи Трентинян и Анук Еме. Предишното продължение „Един мъж и една жена – 20 години по-късно” малко разочарова феновете на легендарната романтика. В „Особен поглед” са обявени 16 заглавия, от които 6 първи филма и една анимация. Засега е известен само шефът на журито – великият кинаджия от Мексико Алехандро Гонсалес Иняриту. Ливанката Надин Лабаки, направила разтърсващия „Капернаум”, е начело на „Особен поглед“. Колумбиецът Сиро Гера е президент на журито на „Седмица на критиката“.
Почетна палма за Ален Делон
Почетната „Златна палма“ 2019 е за Ален Делон –през годините са я получавали Жана Моро, Уди Алън, Бернардо Бертолучи, Джейн Фонда, Клинт Истууд, Жан-Пол Белмондо, Мануел де Оливейра, Аньес Варда и Жан-Пиер Лео. За никого не е изненада, че 83-годишният титан на седмото изкуство дълго време се е колебаел дали да приеме и дали да дефилира по червения килим на своя живот. Тиери Фермо разказва, че Делон все пак е решил да уважи режисьорите, с които е работил.
Луи Люмиер е шеф на първото жури през 1939-а
Първото издание на кинофестивала започва на 1 септември 1939 година с „Гърбушкото от Нотър Дам“. Той е отговор на събитията по време на биеналето във Венеция, на което награждават профашистките филми „Олимпия“ на Лени Рифенштал и „Пилот Лучано Сера“, сниман от сина на Бенито Мусолини - Виторио. Тогава международната гилдия обсъжда възможността да бъде основан фест с жури, което раздава справедливи отличия. Тогавашният министър на образованието на Франция, адвокатът Жан Зе, е двигателят на форума на Ривиерата. Почетен председател на журито е самият Луи Люмиер. Но датата за старта се оказва страшна – нацистка Германия напада Полша и избухва Втората световна война. Следващото издание е от 20 септември до 5 октомври 1946-а. Сред най-ухажваните актриси е Мишел Морган. Жан Кокто, който предпочита собствения си пол, възпява чара й от сутрин до вечер. От 1952-а тържеството на седмото изкуство започва да се провежда през май. През 1953-а в Кан изгрява Бриджит Бардо – тя е само на 18 и все още дори не е звезда, а само влюбена в Роже Вадим красавица. Не след дълго самият Пабло Пикасо се прехласва по Бардо, която набира сериозна скорост. Същата пролет Одри Хепбърн се появява по „Кроазет“ – малко преди славата й да гръмне след „Римска ваканция“. Сред най-впечатляващите двойки са Вивиан Ли и Лорънс Оливие. През 1955-а холивудската красавица Грейс Кели е представена на Рение, принца на Монако, който малко по-късно ще стане нейн съпруг. През 1958-а Жана Моро танцува върху маса в един от крайбрежните ресторанти. През 1963-а на плажа пред „Карлтън“ Клаудия Кардинале се появява с петнист и красив леопард като увертюра към премиерата на „Гепардът“ на Лукино Висконти. Компания й прави Бърт Ланкъстър. Филмът получава „Златна палма“.
През 1948-а и 1950-а Фестивалният дворец остава празен – няма пари за голямото шоу. През 1968-а пък го закриват пет дни по-рано заради студентските вълнения, които обхващат цяла Франция. Награди не се присъждат. Мартин Скорсезе си тръгва от Кан със „Златна палма“ за „Шофьор на такси“. Американската филмова академия не удостоява режисьора с нито един „Оскар“, въпреки четирите номинации. Затова пък на Лазурния бряг го посрещат като шампион.
Отначало звездите получават само „гра при“. от 1955-а започва присъждането на „Златната палма“ – символ на Кан, изобразен върху герба на града. През 1964-а се връщат към стараха схема и чак през 1975-а „Палмата“ окончателно се превръща в големия трофей. Дизайнът й също се сменя няколко пъти. Визията, която познаваме сега, е стилизирана през 1997-а за половин вековния юбилей на форума.
За разлика от „Оскарите“, където между режисьорите има дори четирикратни носители на статуетката, то „Златната палма“ досега не е връчвана на един и същ кинаджия повече от 2 пъти. И дори те са само шестима, като между тях са Франсис Форд Копола, Емир Кустурица и Михаел Ханеке. За първи жена получава „Златна палма“ за режисура през 1993-а и това е новозеландката Джейн Кемпиън за «Пианото“. През 2017-а София Копола прави фурор с The Beguiled и получава гран при. Филмите в конкурса са 19 – толкова са златните листа в мечтаната палма. 24 са стъпалата, които водят до входа на Фестивалния дворец /който вече стои доста вехто на фона на останалия разкош в Кан/.
Червеният килим е с дължина от 60 метра – сменя се преди всяка официална прожекция. Всяка година на Лазурния бряг са акредитирани не по-малко от 4000 журналисти. Бюджетът за фестивала, който не пада под 20 милиона евро, се дели между държавата, кметството и управата на региона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
