"Където злото властва" предлага неизпитвани тръпки
Интригата в романа се върти около убийство в музея на Едгар Алън По в Ричмънд, Вирджиния. Престъплението твърде прилича на подобно в Тронхайм, Норвегия.
Чистачката, която през целия си съзнателен живот не е прочела нито една книга, но е работила в музея достатъчно дълго, за да се наслуша за Едгар Алън По, веднага разбира, че сцената, която изниква пред очите й, сякаш е взета от страниците на книгите му. Бюстът на писателя се е сдобил с тяло. Окървавено тяло без кожа, с оголени мускули, кръвоносни съдове и сухожилия. От ужас чистачката не забелязва само служебната карта на шефа си, закачена на колана на панталона на трупа. Тя се втурва към кабинета на директора, за да позвъни в полицията. Там заварва бюрото обляно с кръв, а в кошчето за боклук - главата на шефа си.
По подобен начин колегите на главната библиотекарка в норвежката библиотека "Гюнерус" откриват трупа й - с одрана кожа и отрязана глава, само че заключен в секретното хранилище, където се пазят ценни ръкописи и книги с историческа и културна стойност.
Детективът от отдел "Убийства" в Ричмонд - Фелиша Стоун, и полицейският инспектор от Тронхайм Уд Сингсакер се заемат с разследването на убийствата, извършени по един и същ начин, но на половин свят разстояние едно от друго. И двете престъпления се оказват свързани с ръкописната Книга на Юхан от XVI век, която, по всичко личи, е дневник на средновековен сериен убиец, записан върху човешка кожа.
Нов кинороман на Борис Акунин
В новия кинороман Борис Акунин отново ни среща с младия, но сърцат Алексей Романов и аса на немското разузнаване - Зеп фон Теофелс, а техните приключения са по-необикновени от досегашните.
Двете велики империи, Германия и Русия, се изправят една срещу друга, войната е в ход, разузнаването и контраразузнаването са в не по-малко ожесточен конфликт от онзи по фронтовете. В "Странен човек" Майор Йозеф фон Теофелс е натоварен с тежка задача - компрометирането на самия ръководител на руското контраразузнаване.
Изобретателният му ум го отвежда в салоните на петербургската аристокрация, където той може да нанесе своя удар, а любовта на една жена му отваря път към заветната цел. Срещата с Распутин е изгодна, но и озадачаваща - възможно ли е тук да има нещо, което здравият разум да не може да обясни? Распутин - вечната загадка! Свят човек ли е той или шарлатанин, Божи пратеник или интригант, повличащ Русия към бездната?
Четем сага за чернокожа жена
"Дъщерята на слугинята" е сага, посветена на живота на една чернокожа жена в разкъсвана от расови противоречия Южна Африка. Това е и жизнеутвърждаваща история за приятелство, което надмогва разделението. Истински личности и събития вдъхновяват авторката Барбара Мъч да напише тази зашеметяваща история.
Годината е 1919-а и младата Катлийн напуска родната си Ирландия с амбицията да изгради нов живот в Южна Африка. Макар и наглед да има всичко - любящ съпруг, осигурен живот и две красиви деца, приспособяването към новата среда се оказва по-трудно, отколкото някога си е представяла. Самотна и изолирана, Катлийн намира утеха в покровителството си над малката Ада - дъщерята на чернокожата им икономка. Обучава я да чете и да свири на пиано - нещо, за което малкото момиче се оказва, че има вроден талант. Любопитството и привързаността към господарката й постоянно я подтикват да прелиства дневника й, за да разбере повече за нея, живота и тайните й.
Издадоха балканския Маркес
Орехови двори ("Летера") е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в. до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. Критиката определя творбата като "големия роман" в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович - като европейския Маркес.
Сараевско Марлборо (ИК Жанет 45) разказва за "нормалния живот при ненормални обстоятелства". В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои - лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце?
"Буик ривера" ("Панорама") е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай".
Разкази, дъхновени от София
Александър Шпатов спечели Наградата за литература на Столична община с този сборник.
#НаЖивоОтСофия съдържа двайсет разказа, смесващи с лекота измислица и реалност. По думите на преводачката Анжела Родел, "историите от сборника препускат по софийските булеварди, обживяват тихи улички и подземни лабиринти, сиви жилищни блокове и застрашителни монументи". Озвучени с интонацията на един истински софиянец, който обича града си, разкази като "Път с жълти павета", "Панелната църква" и "Влъхвите от Изток се возят само с ОК Супертранс" не само улавят пулса на столицата, но обясняват привързаността на нейните жители към един толкова странен и противоречив град.
Александър Шпатов несъмнено е сред най-свежите и разпознаваеми имена в съвременната българска проза, твърдят първите читатели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
