От „Guardian“ обявиха списъка със 100-те най-добри книги, излезли след 2000-та година. Сред тях се открояват дебютни романи, полемики, исторически шедьоври, проникновени мемоари. Ето кои заглавия влизат в топ 100 и кои от тях са излезли на български език, цитирани от economy.bg.
1. „Вълци“ от Хилари Мантел /„Еднорог“/, 2012. Двубоят между две изключителни личности, решил съдбата на един народ, е в центъра на този напълно различен разказ за царуването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е точно онзи праведен мъченик, какъвто ни го представя канонът на историята. „Злодеят“ Томас Кромуел също се очертава като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, който дърпа конците на крале, издига и сваля кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и поставя държавния интерес над личния... През 2015-а „Вълци“ и „Доведете труповете“ са екранизирани като телевизионен сериал. Последният роман за Томас Кромуел - The Mirror and the Light, ще бъде публикуван през март 2020. Дългоочакваната книга ще завърши популярната историческа трилогия.
2. „Gielad“ от Мерилин Робинсън, 2004. Медитативният, дълбоко философски роман е разказан чрез предсмъртни писма, написани от възрастния пастор Джон Еймс през 50-те години до неговия 7-годишен син. Това е книга за наследството, което никога няма да се върне, напомняне за вълнуващата, временна красота, която може да се намери в ежедневието. Както пастор Еймс казва: „Има хиляди хиляди причини да живеем този живот, всяка от тях е достатъчна.“
3. „Време секънд хенд: Краят на червения човек “ от Светлана Алексиевич /„Парадокс“/, 2016. Авторката е събрала записвани в продължение на години в края на миналия и началото на този век истории на стотици обикновени хора, преживели епохата на Съветския съюз. Както самата Алексиевич пише в сайта си, за свой писателски жанр е избрала гласовете човешки: на хората от улицата, зад стъклата на прозорците… Острата и откровено човешка лична позиция на писателката за случващото се в родината ѝ и в Русия изобщо среща обществен отглас по-често в чужбина. А там, където е родена и отраснала, я хулят и официалната позиция на институции и критика не е изпълнена с любов.
4. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро /„Лабиринт“/, 2016. Романът проследява съдбата на трима приятели. 31-годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в изолирано привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми. Защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много? Определен от списание „Тайм“ за най-добър роман на 2005-а и включен в списъка на 100-те най-красиви книги от последния век, „Никога не ме оставяй“ може да бъде причислен и към антиутопиите. И да се чете като сбъднало се мрачно пророчество, като притчова литература с дълбок подтекст и нравствен заряд, заложен между редовете. Но е преди всичко книга за загубите, които търпим, за живота като горчив избор, за нелекия жребий в свят, където всичко е за продан.
5. „Аустерлиц“ от В. Г. Зебалд /„Стено“/, 2013. Eдин от най-нетрадиционните писатели на нашето време разказва за човек, на когото като дете са отнети езикът и името и който след това не може да се почувства като у дома си никъде в този свят. Роман за дълбока социална травма – за откритието, че всъщност не принадлежим изцяло към света, в който живеем. За анонимността, която може да е страшно бреме. Зебалд е удостоен с многобройни литературни награди, между които „Мьорике“, „Хайнрих Бьол“, „Хайнрих Хайне“, „Йозеф Брайтбах“. Умира през 2001-а при автомобилна злополука няколко месеца след публикуването на книгата.
6. „Кехлибареният далекоглед“ от Филип Пулман /„Бард“/, 2004. Третата книга от вълшебната трилогия „Тъмните му материи”, която отключва вратата към свят, паралелен на нашия, и все пак населен с различни създания, като смесва наука, теология и магия с крайно фантастичен и вълнуващ резултат. История за момче и момиче с мисия от съдбата. Лира и Уил, обикновени деца, оставени в извънредно опасна ситуация в края на втората книга, сега се оказват изправени пред смъртна опасност. Ала на помощ им идват стари приятели: Йорек Бирнисон - бронираната мечка и ученият - д-р Мери Малоун. Има и нови съюзници, високите един лакът ездачи на водни кончета с отровни шпори и мулефа, странни създания с колела, които имат дарбата да виждат Праха.
7. „Between the World and Me“ от Та-Нехиси Коутс, 2015. Коутс е журналист и писател, който се превърна в глас на тъмнокожите в САЩ. „Между света и мен“ е написана под формата на писмо до неговия син и е посветена на расовите отношения в Америка - от ежедневната несправедливост и полицейското насилие до историята на робството и Гражданската война. Дръзките, но и поетични размисли на Коутс за това какво означава да си черен американец днес, го направиха един от най-важните интелектуалци и писатели в САЩ.
8. „Есен“ от Али Смит /„Лист“/, 2018. Първият роман от поредицата „Сезони” на британската писателка. Историите на Даниел Глюк и Елизабет Деманд са пътуване, започнало някъде през 30-те години на ХХ век и още несвършило. Той е на 100 и е на легло, а тя – на 32, лектор по история на изкуството. Тази книга събира в един сезон личното и глобалното и разказва по необичаен начин за уж обичайни неща – детство, влюбване, амбиции, остаряване, смърт. В същото време ги съчетава с болезнени теми като Брекзит, екология, социално неравенство, войни.
9. „Облакът атлас“ от Дейвид Мичел /„Прозорец“/, 2012. Един от най-забележителните постмодерни гласове в литературата на XXI век съчетава приключенско повествование с типична за Набоков страст към загадките, наблюдателност в изграждането на героите и вкус към философските и научните разсъждения в традицията на Умберто Еко, Харуки Мураками и Филип К. Дик. Резултатът е блестяща и оригинална литература, колкото дълбока, толкова и занимателна. Шест истории, които са наредени една в друга като кукла матрьошка, превеждат читателя през различни времена и места –от XIX век в далечния Тихи океан до постапокалиптично бъдеще на Хаваите. В хода Мичъл разкрива каква е връзката между отделните герои, как се преплитат съдбите им и как душите им се носят във времето и пространството като облаци в небето.
10. „Half of a Yellow Sun“ от Чимаманда Нгози Адичи, 2006. Романът разказва за последствията от гражданската война в Нигерия през призмата на различни политически и лични борби. Авторът проследява икономическото, етническото, културното и религиозно напрежение сред различните народи на Нигерия и изследва бруталното наследство на колониализма в Африка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
