Скоро родината ни ще е като на длан. Едно кликване с мишката и сайтът "Виртуална България" (www.bulgaria-vr.com), създаден от проф. д-р Боян Добрев, ще ни отведе до най-забележителните й кътчета: стоте национални туристически обекта, пещерата "Проходна", дори в Казанлъшката гробница. В реалния живот чудото край града на розите е недостъпно за простосмъртни. На професора обаче му е разрешено да влезе в залите и снима заради сайта. Пуснали го три пъти за по 30 минути. По-дълъг еднократен престой в гробницата не се разрешава. Причината: с присъствието си човек променя микроклимата и вреди на фреските. Макар и виртуално сега всеки от нас може да види онова, което е достъпно за малцината специалисти или чужденци с дебели джобове.
Раздели за видео, мултимедийни издания, галерии, документи, възстановки ще намират все по-широко място в новия сайт. Ще бъдат отразявани актуални събития от културния живот и неизвестни факти за забележителни българи. Примери вече има - изложбата на Бисера Винарова в Националния музей за изобразително изкуство, организирана съвместно с Български държавни архиви. Докато не застанал пред картините, професор Боян Добрев не е знаел нищо за авторката. Видял ги и разбрал едно: фактът, че сме родени в България, генетически не пречи на никого от нас да стане велик. От изкуствоведката Пламена Рачева Боян научава най-важното за художничката. Сам издирва още подробности.
Бисера е едно от петте деца на генерал Върбан Винаров, главен адютант на Александър I Батенберг и високопоставен масон. Ражда се в София през 1890 година. Самата Елисавета Консулова-Вазова става първата й учителка по рисуване. През 1908 г. семейството се мести във Виена, а Бистра заминава за Дрезден. Там влиза в така наречения Червен кръг, в който са Ото Дикс и Оскар Кокошка, свързва се с Василий Кандински. Познава Пикасо. Авангардистите са нейната слабост. Тя е една от тях. Прочути майстори на четката приемат красавицата като равна, обожават я, поразени са от чара й.
Когато отива в ателието на Роден, на вратата я чака Райнер Мария Рилке. "Съдбата ни е срещнала, значи е решила да бъдем заедно",
казва той. Отговорът е: "Не". От тази среща остават малко тъга и интимните стихове на Рилке. Гео Милев ги превежда и публикува в списание "Везни". През 1922 година Винарова
събира интелектуална Виена
на първата си самостоятелна изложба. Представя я бъдещият носител на Нобелова награда за литература Никос Казанзакис. Той също иска ръката й. Отговорът отново е отрицателен. Бистра вече преваля тридесетте. Добре че Господ лично се заема със семейното й положение.
Съвсем случайно старо познанство прераства в голяма любов. Някога Симеон Радев е интервюирал г-жа Елиза Винарова по повод кончината на нейния съпруг. Тогава почти незабележимо наоколо се е навъртала тринадесетгодишната й дъщеря. Авторът на "Строители на съвременна България" среща отново Бисера, когато е на 32. Той вече е солиден дипломат, единадесет години по-възрастен от дамата. През 1923 г. двамата сключват брак. И от този момент художничката изчезва. Затваря се, може би повлиявана от тогавашната традиция жената да си стои вкъщи. За осем години дипломацията отвежда семейството в много държави. В Америка то е в елитните светски кръгове, плува в аристократизъм. Художничката е щастлива да види отново своя учител от Виена, Ханс Хофман. Той вече е емигрирал зад океана и основал абстрактния експресионизъм в САЩ.
9 септември 1944 година не е най-добрият ден за хора като Бисера и Симеон Радев. Изкуството вече е подчинено на пропагандата, а картините на Винарова не работят в "правилната посока". Въпреки сложните политически промени и смъртта на съпруга й талантливата художничка успява да се задържи на гребена на вълната.
Бенчо Обрешков и Дечко Узунов хвалят
изкуството й, подреждат я сред основателите на българския импресионизъм. Мощната им подкрепа не остава без последствие. Комунистическата власт удостоява Бисера Винарова с два ордена "Кирил и Методий". Траян, осиновеният син на семейство Радеви, завещава картините й на Държавния архив. Между тях са и платната, върху които е рисувала своя съпруг, голямата си любов. Свидетели твърдят, че в последните си години бележитата българка винаги е имал до себе си портрет на Симеон Радев. Чакала го е да се върне.
Бухал му носи късмет
Боян Добрев е потомствен художник. Майка му Тамара Манева е учила живопис в Прага. Той завършва стенопис в НХА. През 1986-а рисува в училището на село Криво поле, Хасковско. В полунощ на стълбата му каца бухъл. Добър знак. Получава наградата на СБХ за най-добрата стенопис за годината. Преди няколко месеца авторът минал отново през селото. Боите са запазени, но училището е затворено.
По-късно художникът прави позлатени и посребрени дървени пластики със сюжети от българската история. Пазарът в Германия ги приема с възторг. Рисувай много, казва галеристът Райнер Матоушек. Продават се.
В "Стандарт" прочита, че фондация "Фулбрайт" обявява конкурс. Печели стипендията и през 1997 г. заминава за Чикаго. В Арт института посещава курсове по интерактивна мултимедия и уеб дизайн. Пише "Граматика на образа". През 2007 г. е номиниран за втори път за престижната стипендия "Фулбрайт" и преподава "Интерактивна мултимедия" в Калартс, Валенсия, Калифорния. Днес проф. д-р Боян Добрев завежда катедра "Стенопис" в Художествената академия. Веднъж го посетил непознат масажист, който имал намерение да открие сайт за продажба на недвижими имоти. Можеш ли да направиш за челната ми страница човек, който масажира сграда, попитал. Категоричният отговор бил: Не.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
