София. 25 години от създаването на първия частен театър „Диалог" ще отбележи на 3 юни режисьорът Бойко Илиев с представлението „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла". Режисьорът ще отпразнува юбилея на сцената на „Сълза и смях" в компанията на актьорите Иван Радоев, Елена Петрова и Мариела Тупалова. Бойко Илиев е автор на документалната пиеса по писма на Яворов, Лора и Мина и я посвещава на 100 години от смъртта на големия поет. Постановката е продукция на Драматичен театър „Антон Страшимиров" - Разград в колоборация с продуцентска къща „Евро Диалог".
През есента на 1988 г. група актьори от ДТ „А. Страшимиров" – гр. Пазарджик, под ръководството на Бойко Илиев, създават два спектакъла: „Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев и „Стриптийз в открито море" от Сл. Мрожек, с което поставят началото на Театър „Диалог". Официална рождена дата на театъра е 31 май 1989 г. във Военният клуб в София с „Убийството на Гонзаго" от Н. Йорданов. Поетът и драматург Недялко Йорданов, вече сериозно име в българската литература и поезия по онова време, се превръща в своебразен кръстник на театъра. Той присъства на премиерата на „Убийството на Гонзаго" и връчва символично един голям кръст на Бойко Илиев. Режисьорът го приема с благодарност и като че ли този кръст предопределя пътя му.
Следват „Житие и страдание" по Софроний Врачански, „Това е абсурд" от Иван Кулеков /спряна на 4 ноември 1989 г. от ГПУ и разрешена след февруари 1990г./, „Подли, отчаяни, ненужни" от Д. Милев, „Гърдите се събуждат първи" по Иван Кулеков, „Реквием за Хамлет" по Х. Мюлер и Том Стопард, „Бог" от Уди Алън, „Калигула" от А. Камю, „Макбет" от Х. Мюлер и Шекспир, „Смърт" от Уди Алън, „Хубавата Клара" от Фасбиндер, „Идиот" по Достоевски, „Стига ми толкова, оставам в леглото" от Кренделсбергер, „Постоянството на веселието и мръсотията" по Р. Кьоно, В. Ерофеев, „Пътуване към Нирвана" от А. Копит, „Плъховете" от П. Турини, „След репетицията" по Бергман, „В полите на Витоша" от Яворов, „Нора" от Ибсен, „Красотата ще спаси света" по Достоевски, „Кожа и небе" от Д. Динев, „Брачната илюзия" от Е. Асус и други.
Бойко Илиев за работата на режисьора:
„Всеки режисьор сам търси своя път към актьора и би трябвало да бъде верен на себе си в зависимост от това какъв театър иска да прави. Режисьорът не бива да преминава отвъд човешките взаимоотношения в името на една илюзорна цел – т. нар. страхотен, гениален спектакъл. Най-благодарен съм, когато успея да предавам моите мисли и емоции на актьора отсреща, а той ги поеме, развие ги и твори сам. Защото актьорът е този, който се среща с публиката , неговите очи, неговитя дух, неговият мозък прескачат рампата и стигат до зрителя. Режисьорът е посредник между драматурга и актьора, межуд актьора и публика. Затова той трябва да бъде много внимателен какво съдава."
В документалната пиеса на Бойко Илиев обаятелната Елена Петрова е Лора, Иван Радоев е Яворов, а младата актриса Мариела Тупалова пресъздава ефирния поетичен блян на поета – Мина. Елена Петрова споделя, че образът на Лора не й е чужд с целия му драматизъм, сила, страст и крайни чувства. Тя разкрива, че е трябвало да работи дълго и да дълбае навътре в себе си, за да придаде на героинята си автентичност и истинност.
Любовта на Лора и Яворов, нейният трагичен край напомнят за древна поема за любовта и смъртта. Писмата на Лора и Мина сами по себе си са произведения на изкуството и ги разкриват като необикновени човешки същества, създадени извън всякакви мерки. Техните две имена са се слели завинаги, обкръжени от светлините на поезията и легендата. Яворов, окаяният слепец, отхвърленият от обществото, сиромахът без средства за съществуване, опозореният от мълвата, заподозреният в убийство не престава да повтаря до смъртта си: „милата ми Лора". В мрака на своята слепота той вижда неизмеримото величие на любовта, по-силна от живота и смъртта...
Постановката ще бъде представена на 18 юни във Варна в театър „Балгаран".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
