Майстора спасил автора на творбата Атанас Стайков от партийни наказания
Паното, изобразяващо сватба между християнин и мюнсюлманка, се пази в смолянска галерия
Уникална картина от средата на ХХ век, изобразяваща родопска сватба между християнин и мюсюлманка, чака реставрация от специалистите в Художествената галерия в Смолян. Автор на монументалното платно "Родопска сватба" е първият смолянски художник Анастас Стайков, който работил по него няколко години, но когато го завършил през 1957 г., бил наказан от тогавашната комунистическа власт. Автентичният шедьовър е с размери 4 на 2,50 м, върху платното са запечатани 120 фигури в паметния семеен ритуал на влюбени от две вероизповедания. В многофигурната композиция ясно са вплетени символите на двете изповядвани в Родопите религии и освен художествена има и друга стойност. "Картината има историческа стойност, дори драматична, защото това платно е повлияло върху живота на талантливия художник до края на дните му. При представянето на картината в Пловдив през 1958 г. изложбата е посетена от 35 000 души, а творбата е приета много добре от публиката", обясни директорът на Художествената галерия в Смолян Иван Пеев. Художникът е обвинен от съюза на художниците в натурализъм и бягство от соцреализма и е понижен от член на СБХ в кандидат-член. Тогава единствен Владимир Димитров - Майстора подкрепя родопския творец и заявява, че платното е истинска българска картина, истинска българска живопис, но думите му били подминати. Заради обидата Стайков оставя четките и спира да рисува цели 15 години.
Сега картината се съхранява в Художествената галерия в Смолян, през годините е минала през Окръжния народен съвет, била е в местен музей и в учителския институт, но после е прибирана на и на руло престоява в различни складове, заради което днес е в окаяно състояние. Приживе авторът, станал родоначалник на три последващи поколения художници, я прибира, а сега дъщеря му Мария Стайкова я дарява на галерията, която ще я реставрира със средства от дарителски фонд "13 века България".
Платното с монументални размери е уникално не само със сюжета си на почти немислимата за онова време сватба между християнин и мюсюлманка, но и с историята на автора му Анастас Стайков. Наричат го скандален, чешит и още се разказват спомени и истории за тежкия му характер. Така или иначе той ще остане в историята на художествената живопис като първия художник на Смолян, а платното "Родопска сватба" като едно от най-критикуваното и обсъждано след появата си.
Стайков бил приятел на големия Чудомир, той е един от групата, наречена "бараците", към обособеното арт общество се причисляват още Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец - и четиримата са известни с гениалните си родопски картини. Рисуваната през средата на миналия век "Родопска сватба" обаче оставя белег в живота му, преобръща го и едва не го отказва от четките заради наказанието и отхвърлянето от соцвластта. Болезнената тема за насилствената религиозна смяна има дълбоки исторически корени и до днес е деликатен въпрос за хората на Родопите. Скандалът с картината обаче не е заради младоженците от двете вероизповедания в центъра на гигантското платно от 8 квадратни метра. Соцкритиците я определят като твърде реалистична, а стилът е отхвърлен след 9 септември 1944г. като буржоазен и неотговарящ на партийната линия. Картината хвърля бомба сред верните на партията изкуствоведи, художникът е наречен "ретрограден", още повече че през 30-те години е живял в Париж, което бележи и отношението към творчеството му. Художникът не докосва бои и четки 15 години, а след това започва да рисува в съвсем друг стил - темпера пейзажи, фигури, а в галерията в Смолян се пази уникалният автопортрет на Стайков, който показва не само силен характер, но и истински майстор. Любовта към рисуването и родните Родопи, които присъстват в цялото му творчество, се оказват по-силни от обидата и партийното низвергване и Стайков рисува непрестанно до края на дните си през 1988 г.
Макар и силно повредена и подлежаща на тежка реставрация, дори днес личи изключителна детайлност на образите, сякаш застинали на фотохартия. Завършена през 1957 г., в разгара на сталинския режим, стегнал държавата, тя предизвиква смут и остри дискусии в арт обществото, а още с първата си поява на изложба последвал лавинообразен скандал, а картината се оказва най-обсъжданата творба в тогавашния печат с над 30 публикации.
Само през 1958 година 35 000 души са посетили галерията в Пловдив, за да видят творбата, която днес се реставрира в Смолян. Лошото й състояние не позволява да се излага или снима, но когато бъде възстановена, със сигурност ще бъде един от бисерите на колекцията в художествената галерия на родопския град.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
