След 14 успешни представления през април тази година мюзикълът "Фантомът на операта" се завърна в София за още 9, които ще се играят до 5 септември в зала 1 на НДК. Зрителите отново могат да видят впечатляващите декори с огромния полилей, въртящата се сцена и да чуят на живо симфоничния оркестър, който пресъздава музиката на Андрю Лойд Уебър. На пресконференция преди откриващия спектакъл "Дневник" успя да се срещне с част от творческия екип, както и с актьорите, които влизат в главните роли в мюзикъла.
"Имам много дълга история с този спектакъл, близо 15-годишна", казва Надим Нааман, който играе Фантома. За първи път влиза в състава на "Фантомът на операта" в Лондон, като част от хора, след това дълго време пресъздава образа на Раул, а от една година слага маската на самия Фантом. Нааман разказва, че не му е било трудно да направи тази смяна, защото познава историята, героите, музиката, но осъзнава колко сложен е този герой.
"Играейки Фантома, всъщност играеш двама герои, защото зад неговата маска се крие тъжен и самотен мъж, който е отхвърлен от обществото. Трябваше първо да се науча да пресъздавам този герой, за да мога след това да изиграя уверения, харизматичен, но измислен образ на Фантома", казва той и за него най-предизвикателната част като актьор е да изиграе точно тази тъмна страна.
"Мисля, че за всеки от нас е трудно да си представи какъв би бил животът, ако сме самотни още от деца, с родители, които са ни отхвърлили, без семейство, без приятели, без подкрепа, но въпреки това трябва да намерим начин да съществуваме. Затова единственият вариант е да си измислим нова самоличност и да си сложим маска", допълва Нааман. От героя си научава, че независимо колко труден е животът, ако имаш добри намерения и си мил, винаги ще има хора, които те подкрепят.
"Трагедията на Фантома е, че той среща Кристин, която показва грижата си към него, но не по романтичния начин, и той я отблъсква, защото се случват твърде много непростими неща. Но мисля, че тя го научава на това как да контролира темперамента и емоциите си и че може да живее без своята маска."
"Фантомът на операта" е адаптация на едноименния роман на френския писател Гастон Льору. Историята пренася публиката в Париж на 30-те години на миналия век, когато мистериозният Фантом обикаля потайностите на Парижката опера. Хипнотизиран от таланта и красотата на младата актриса Кристин, той се влюбва в нея. Без да знае за чувствата на Кристин към Раул, Фантомът предизвиква драматичен обрат в събитията, но показва, че любовта понякога спасява и преобразява хората.
В ролята на Кристин в представленията този път влизат две актриси - Джорджия Уилкинсън и Бриджит Костело. За Костело това е първа среща със софийската публика и казва, че е привилегия да бъде част от този екип. Завършила е музикален театър в университет в Лондон и е играла Кристин във "Фантомът на операта" на сцената на Уест енд, както и на тази в Операта в Сидни.
Разказва, че за ролята се е подготвяла в продължение на години и се изисква много работа, особено по отношение на вокалното майсторство. От своята героиня Кристин е научила, че една от най-важните връзки, които имаме, е тази със себе си. "Много е важно по пътя, по който вървим, непрекъснато да опознаваме себе си през опита ни, през отношенията с другите. Защото животът не е черно-бял, има много трудности и човек трябва да бъде добър, състрадателен и да умее да усеща хората, и най-вече това, от което те се нуждаят", казва още тя.
Лара Мартинес, която играе Карлота, заявява, че е много благодарна на българската публика, защото след успеха предишния път те се връщат отново в София. В продължение на шест години играе Карлота в мюзикъла, който се поставя на Уест енд в Лондон, а в този формат е от четири, така че също има дълга история с "Фантомът на операта".
За нея най-предизвикателното нещо е вокалното майсторство, защото трупата играе по осем спектакъла на седмица. "А Карлота през цялото време е много енергична и да пресъздам тази енергия, без това да се отрази на пеенето ми, мисля, че е най-трудната част за мен. Но мисля, че съм се усъвършенствала в това и се надявам да продължа така", разказва Мартинес.
Най-любимата ѝ част от работата по спектакъла са репетициите и креативният процес, в който заедно с екипа решават кое как би могло да се направи. И е много щастлива, че следващата спирка на мюзикъла е в Лисабон, защото за първи път ще може да излезе на сцена с "Фантомът на операта" в родината си. "Наистина съм много развълнувана", казва тя.
Хореографът Юън Джоунс и музикалният директор Бен Марк Търнър обаче усещат отговорността, но едновременно с това и вълнението да работят по най-дълго играния спектакъл на Бродуей - 14 хиляди представления за 35 години. "Това е от онези неща, които винаги си искал да направиш. За мен е сбъдната детска мечта", казва Търнър, който в ролята си на музикален директор трябва да координира оркестъра и да следва основата, която е поставил Андрю Лойд Уебър с неговата красива музика.
Джоунс създава хореографията за мюзикъла пред десет години и за него най-трудна била сцената с маскарада, по време на която излизат всички актьори и освен това е дълга над седем минути. Гледал е спектакъла на лондонска сцена поне 15 пъти.
"Да създадеш нова хореография за такъв спектакъл е предизвикателство, но и невероятно приключение", казва той. Докато се е подготвял, не е спирал да слуша музиката.
"Независимо дали чистех къщата, дали разхождах кучето, просто слушах, отново и отново, докато не започнах да си представям цели сцени, историите, които искам да разкажа. Така започнах с няколко движения в кухнята, после си записах всичко и се получи. Но много често правим промени в хореографията и с всеки следващ спектакъл имам усещането, че става все по-добре и по-добре", казва Джоунс.
"Фантомът на операта" се смята за един от най-успешните мюзикъли, носител е на над 70 престижни театрални награди, включително седем "Тони" и четири "Оливие".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
