Калоян Илиев-Кокимото често е свързван с провокативни художнически изяви. Някои от колегите му смятат, че е сред най-талантливите съвременни артисти, други - че търси скандала, за да се шуми около името му. "Възприемам се като конструктивен провокатор. Деструктивно е плюенето на псевдоконструктивистите", е отговорът на Калоян. Тази седмица той отново се оказа в епицентъра на мощна разправия - при това в родната му Варна. Градската галерия свали предстоящата му изложба "Еротична нотка в колелата на християнската машина", която трябваше да бъде открита днес. Случи се след настояване на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан заради Великите пости и съвпадение с отбелязването на девет месеца от кончината на митрополит Кирил. Реакцията на висшия духовник е предизвикана от три колажа със свещеници с изплезени езици и духовници, които си мислят за жени, оръжие и мъже. Паната са от 2010 г. и вече са показвани в София и Пловдив. Художникът определи случката като цензура. Гилдията в града защити колегата си. Фондацията за изкуство "Стоян Камбарев", за чиято награда Калоян бе номиниран през 2011-а, също подкрепи талантливия мъж. От там изпратиха отворено писмо до всички възможни институции в града с искане изложбата да се състои.
34-годишният график вече има 23 самостоятелни изложби и над 100 участия в национални и световни експозиции. Доста награди се мъдрят и в CV-то му. Първото особено важно отличие е гран при на четвъртото международно биенале на графика малък формат в Македония.
Дипломата му е от факултета по изобразителни изкуства във великотърновския университет "Свети свети Кирил и Методий". Именно там в края на 2003-а започва изграждането на образа и стила на Кокимото. Години по-късно престоят му в академията в полския град Лодз изиграва важна роля в движението напред.
"С изкуство се занимавам от началото на ХХI век. Макар и възпитан да бъда скромен, винаги съм знаел, че съм по-специален и съм на този свят с определена цел. Преди да преосмисля живота си и да започна на чисто, претърпях множество трансформации. По това време
мечтаех да бъда борсов агент
А роднините ми искаха да тръгна по стъпките на баща ми и да стана военен. Но аз вярвах, че всеки трябва да върви по своя път, поемайки отговорност за действията си. Усъвършенствам се духовно - като цяло и все нагоре. Ако го правя както трябва, то егото ми остава на заден план. Като артист съм много чувствителен - колкото и да не се вижда в работите ми и да не го показвам", разказва Кокимото.
Странностите на младия мъж личат още от псевдонима, който си е избрал.
"Кокимото е нещо между получовек и полукотка в полусвят. Защото аз съм хибрид. Създадох образа и визията на Кокимото и впоследствие той се превърна в нещо като супергерой. Защо точно котки? Аз съм анималист, обичам да рисувам животни - крави, кокошки, кози. Но като цяло котките са ми най-силните и подходящи същества, защото в тях намирам по нещо от себе си, от жените, от всичко, което обичам", обяснява художникът.
Странни са и имената, които дава на самостоятелните си експозиции - "Перманентно дежавю", "Любовта на егоцентрика минава през главата", Kokimoto SURPRISE, "Животът в розово","Шаблони на реалността" или "Порочен кръг: "Аз съм велик, защото съм велик!". Често избира и нетрадиционни места, за да излага визуалните си идеи. Като "Бетахаус" в София, където на 25 април ще открие най-новата си изложба "Духовно пътуване". Мястото е в сградата на бившата телефонна централа в столичния квартал "Лозенец". Наречено е от създателите си "офис за хора, които не работят в офис, и предлага бюрa под наем, които вървят с неформална среда, творческа атмосфера, мрежа от себеподобни и програма от културни събития".
В произведенията си Кокимото пресъздава отношенията между себе си и хората в условията на манипулирана реалност. Необикновените си светове представя в графики, рисунки, колажи, фотографии, инсталации. Творбите му съществуват в различна художествена форма. Една и съща работа например, той показва като графика, акрил на платно и инсталация от обекти, разположени в изложбеното пространство.
"Като съвременен художник посланията ми са социално ангажирани. Всичко, което е около нас, и ни вълнува, е в творбите ми. Казвам и показвам моя живот. Не правя нещо отвлечено, сюрреалистично, абстрактно, което никой не разбира. Работите ми са точни и ясни. Например, ако всички са се побъркали и луднали по птичия грип, аз правя нещо, свързано с него. А най-вече се вълнувам от себе си и не го крия", обяснява Кокимото.
Новият световен ред, ролята на съвременните икони в обществото и отношението към животните са само някои от темите, които многократно могат да се открият в работите му. От религия през политика до всекидневните абсурдни ситуации, Кокимото се интересува от емоционални и умствени състояния като нарцисизъм, копнеж за любов, красота. Често работи с вече съществуващ визуален материал, който обогатява със собствени разработки с повествователен характер.
Според художника определен тип от хора харесват нещата му и те са на възраст от 13 до 53. И доста самоуверено добавя: "Не мога да искам 60-годишни да си падат по картините ми, защото там има и неща, които те не разбират. Израснал съм по време на прехода и в творбите си говоря за миналото, настоящето и бъдещето."
Как се оцелява в среда, агресивно настроена към творчеството му? "Имам си метод, с който да се справям с всичко - самоиронията и хумора", категоричен е Кокимото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
