Високо горе, във вселената на гениите, Чарли Чаплин едва ли знае кой е Васко Христов. Великият дори не подозира, че точно този човек смени развлечените му широки панталони и палто с протрити ръкави с нов елегантен костюм.
Васко вече тридесетина години е Чарли Чаплин. За това време той превърна някогашния малък и вечно гонен по екрана несретник в балетист, фокусник и любимец на елитните барове в Италия, Турция, България.
Излезе ли на сцената, най-често настъпва смут, изненада - след това залата се залива от смях, а накрая го изпраща с щедри аплаузи. Двойникът педантично е направил калкулация на зрителската любов: 20 на сто от нея той отрежда на себе си, обикновения артист, останалите са за гения Чаплин. Затова му благодари всеки ден.
Васко Христов, възпитаник на Софийското балетно училище, има късмета да започне кариерата си направо в Музикалния театър "Стефан Македонски". Той е на една сцена с колосите Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Минко Босев. Енергията, която излъчват големи артисти, взривява залата. Публиката е луда по тях. Билети няма за седмици напред. И този красив празник сигурно щеше да продължи дълго, ако не беше попаднал в програмата на тогавашния култов бар "София" (днес "Радисън"). Уж за малко. Дебютът е кошмар. Той, който от високата сцена на театъра почти не вижда публиката, сега е вцепенен. На метър от него на централната маса са бонвиваните Иван Славков, Янчо Таков и компанията им. Разстрелват го с очи. Танцува, без да знае какво, моли се по бързо да минат тези 3,5 минути, а когато всичко свършва, бърза да се извини за провала и да избяга завинаги. Странно обаче. Реакцията на балерините, оркестъра, режисьора не говорят за провал. Те го поздравяват. Уверяват го, че е страхотен. Само че от театъра не споделят възторга на баровците. Наказанията му се лепят на таблото за съобщения всеки ден. След последното предупреждение Васко взима крайното решение: по добре 350 лева за три танца на вечер, отколкото 150 за робски труд от осем сутринта до късна доба в театъра. Прощавай, голяма сцена. Грешка или не жребият е хвърлен. Везната от зодията му е претеглила така. Класическият балетист вече е в шоуто. На сцената са шестнадесет красавици, публика, която ухае на скъп парфюм, красиви курорти, море и плажове. Живот.
Магът Астор е човекът, който пръв започва да му говори за Чарли Чаплин. Шуменецът е влюбен в малкия голям човек. Познава филмите и живота му в детайли. "Ти би могъл да го направиш - казва му Астор. - Имаш физика, владееш пантомимата, танца."
Васко посреща идеята повече притеснен, отколкото ентусиазиран. Чарли е колос, Бог. "С това самочувствие дори не мога да се докосна до него", мисли си той. Започва да чете всичко, което намери за гения. Една мисъл го поразява. "Моята болка може да причини нечий смях, но не искам моят смях да причини ничия болка", пише Чаплин. Ето го ключът. После пак идват съмненията. За кой ли път отново разгръща биографията на Чарли: Роден на 16 април 1898 г. в Лондон. Живее в убийствена бедност. Приживе, на конкурс за двойници истинският Чаплин се явява инкогнито и заема трето място. Побеждава някакъв си чех, който играе по-добре от оригинала. Важни са щрихите, а не буквалната имитация е последният извод. Васко вече си е стъкмил някакъв костюм, но още няма кураж да се покаже с него. Тогава съдбата казва тежката си дума някъде в провинцията.
Минути преди да излезе на сцената, Астор получава телеграма. Баща му е починал. Печалната вест срива мага. Той обаче стиска зъби. Ще играем. Публиката е дошла. Салонът е пълен. Има режим на тока. Скоро ще го спрат. Обличай се като Чарли, подхвърля някой. Спектакълът трябва да започне някак си. Васко излиза на сцената, без да знае какво ще прави. Тръгва между публиката, която за първи път вижда любимия си филмов герой толкова близо до себе си. Малкият човек се прави, че търси нещо между редовете, а около него умират от смях.
Следващата поява на Васковия "Чарли Чаплин" започва с тежък фалстарт. Още с излизането си на сцената той се спъва в купчината кабели на оркестъра, полита напред и се спира чак под една от масите в залата. В този момент се появяват балерините. Макар и в шок успява да се включи в танца. Публиката е полудяла. Финалът е блестящ. Този път вече си повярвах, разсъждава с днешна дата двойникът. Докато в Мароко изпълнява сложен скок насред сцената, къса ахилес и губи съзнание. Не може да танцува седмици. Докато се лекува, учи фокуси. Чарли, вече неговото бъдеще, се нуждае от репертоар. Той може да бъде на сцената и куц, и болен, и стар. В Италия собственикът на лъскаво заведение иска балетът да е в латино стил. Красавиците да се накичат с пера и пайети, да танцуват самба и ламбада. До тях обаче Чарли Чаплин трябва да си остане същият. Него никой не може да го променя. Никой, отсича босът.
Да докоснеш гения
"Доста време след началото реших, че е време да си ушия сценичен костюм. Но не като неговия - прокъсан и развлечен, а елегантен. Защо ли? Не знам. От уважение. Художникът Ставри Калинов, автор на страхотната бронзова пластика на гения, казва, че го е сънувал със златни дрехи. И ореол. Мога да се облека като принц или с тежките доспехи на космонавт, но публиката едва ли би ми обърнала толкова голямо внимание. Към Чарли Чаплин тя е особено любезна. Обича го. Посяга да го докосне. Да му каже нещо. Въпреки че много добре знае: Той не е истински", казва Васко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
