За да се направи хубав филм, не е нужно да се ходи до Холивуд. Необходими са трима корифеи и една циганска махала. Идеята е на Чарли Илиев. В началото бе словото. Щом има хубав сценарий, което днес се случва рядко, няма как към него да не се лепне някой режисьор - Джеки Стоев. Той пък си върви с компанията: инженерът, господ на звука Джони Пенков. Така се формира троицата. За повече от година тя превърна ромския квартал на Кюстендил в филиал на гиганта Боливуд, като засне повече от 80 часа материал. От тях за зрителите в киносалоните останаха шестдесет минути чисто злато. Истински "Хляб и зрелища".
Главният герой е Боби, който всеки Божи ден от петнадесет години става в 6,30 часа, за да има квартала хляб. Голямата му гордост е, че вечер в кафенето и по къщите всичките гледат неговата "Първа независима циганска телевизия". В програмата й има всичко, което е и в националните: интервюта, коментари на махленците, репортажи от рождени дни и абитуриентски балове. Политици няма, но злостни думи против тях не липсват.
Екранът е зает от млад левент: Георги Симеонов Стоянов. На 26, говори на английски. Български не знае. До него е майка му. Тя пък не разбира английски. Плаче. Когато синът е на три години, го дала за осиновяване, принудена от немотията. Георги бил най-малкият. Когато американската майка починала, му разкрили тайната: роден в България и по-точно в Кюстендил. Написал писмо. После дошъл. Сега живее шест месеца във Вашингтон, където е самотен - работи в пожарната и печели пари. Другата половина от годината е в гетото, където има голямо семейство и му е много хубаво.
Камерата продължава да броди из калните улици, да се провира между децата и каруците и да твори неповторим документ. Спира пред истински палат. Момчето, негов собственик, било много бедно, безработно и гладно. Решило, че в България няма бъдеще и заминало за Холандия. Ето го Иво днес. Богат и сериозен. Започнал с редене на павета. Харесали го. Направил си фирма, наел работници. Сега показва на компютъра новата машина, която си е купил. Сам с един шофьор тя застила 500 километра павета на ден. Това се случва в Антверпен. А тук седем души редят 7 квадрата, обяснява настоящият бизнесмен.
От екрана Боби разбива легендата, че циганите са мързеливи и второ качество. Той е самото доказателство: има две деца. Момчето иска да стане агроном. Купил е пет крави. Да се грижи за тях. За да стане печеливша фермата му обаче, трябват десет. ХХI век е, ние сме европейски цигани, твърди героят от екрана. Камерата се спира върху табела с цитат, възхваляващ успехите на химията. Под него е името на автора: Ломоносов. С гръм и трясък се появява местният Едисон. Направил от две стари леки коли камион с резачка за дърва. Пушек и стърготини. Машина на времето.
На всяка крачка нов герой: славеите от църковния хор, рокаджиите, красавицата от Лондон, заминала като миячка, а вече станала готвачка, изящните абитуриентки. И всичките щастливи. За седмица циганинът се смее повече, отколкото един германски чиновник за година, твърди инженер Джони Пенков. А Джеки Стоев допълва: Трагедията на българските цигани е, че са български цигани. Ако бяха швейцарски, щеше да е съвсем друго.
Малко е объркано, но може и да е вярно.
Ленин на плейбек
По книжарниците се появи най-странната книга. Тя има две корици, две заглавия: "А дано, ама надали" и "Надали, ама а дано" и двама автори, въпреки че всеки е сам за себе си: Джеки Стоев и Джони Пенков. Отгръщаш и почваш единия, после обръщаш обратно и захващаш другия. В средата авторите на "Историите със сексуален и политически характер" се събират.
Ето какво пише в книгата Джеки за веселите случки, съпътствали създаването на последния му филм: "Да пътуваш с Росинант": "Стефания /Колева/ игра ролята на бившата любовница на маестрото /Ицко Финци/, а Жанет Иванова - на настоящата му любовница. И, естествено, през цялото време между тях трябваше да прелитат искри. Правеха го добре, но на мен ми се искаше още повече достоверност. И затова взех режисьорски мерки. При удобен случай казах на Стефания: "Я каква хубава цица вадиш?! А Жанет защо казва, че са ти били увиснали?" А после право при Жанет, за да й подметна как Стефания разправя наляво и надясно, че са й били малки гърдите. И се започна една...
"Трябваше да снимаме любовна сцена между Дидо Мачев и Стефания Колева в цирков фургон. Исках отвън щраус да наблюдава това прелюбодеяние от прозореца. Фургонът неочаквано се оказа много висок и тогава се наложи да викна двама юнаци, които грабнаха щрауса за крака и го повдигнаха на високо. Аз стъпих на стол. Хванах щрауса за шията и започнах да движа главата наляво - надясно, наляво - надясно, наляво - надясно, все едно, че наблюдава сценката с неподправен интерес. Но най-важното беше, че сценката така направена, беше много интересна за зрителите".
Ето пък как изглежда един звезден миг за орденоносеца Джони Пенков: "... Получих орден "Кирил и Методий", втора степен. Този орден ми бе връчен за особено ефективно озвучаване на грандиозния концерт по повод 100 години от рождението на "Ленин" - три месеца репетиции в зала "Универсиада" под ръководството на особено талантливия режисьор Крикор Азарян. Огромно количество участници на сцената, повече от публиката в залата. Над 1000 войници участваха в масовите сцени. И нещо съвсем ново за времето си, през 1971 г. осъществихме стереофоничен звук. Така например Ленин /Николай Бинев/ подава реплика от лявата част на сцената и звукът определено се чува отляво, а Крупская /Илка Зафирова/ му отвръща отдясно. Звукът беше предварително записан, актьорите и певците само си отваряха устата... Плейбек.
Както и да е. Прибрах си доволен ордена, а той гордо лежеше във виненочервена кутийка с отпечатан със златни букви на капака надпис: "Орден "Кирил и Методий" II степен. Отгоре тържествено бе изписан гербът на НРБ.
Минаха години и дойдоха промените. Подтикнати от развихрилата се демокрация, крадци обраха дома ми и откраднаха ордена заедно с кутийката. Загубата обаче не бе голяма, защото от кварталния антиквар си купих същия орден, заедно с кутийката за пет лева".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
