Алтън Ловеч бил гордостта на българите
Проф. дин Николай Овчаров
За разлика от доста други градове, след падането на България под османска власт, живописно разположеният на Осъм Ловеч не губи значението си. Някогашния замък на Иван Александър от ХIV в. на хълма "Хисаря" тъне в руини, но градът процъфтява неимоверно по склоновете и край реката. Пътешественици като Хаджи Калфа, Евлия Челеби, Ами Буе и Феликс Каниц го описват като оживено средище и го наричат често Алтън Ловеч (Златния Ловеч). По някои данни най-големият разцвет на Ловеч идва през 1780-1784 г., когато достига 20 000 жители. За сравнение през ХХ в. такъв брой на населението е достигнат едва в края на 50-те години. Иначе в административно отношение селището първо се е числяло към Никополския санджак, а после минава на подчинение към Търново.
Макар Ловеч да се разпростира доста край Осъм, през този период общественият живот е съсредоточен в квартал "Вароша" непосредствено под руините на Иван-Александровия замък. Тукашните жители са основно търговци, фурнаджии, бакали, бакърджии. Те строят богати и просторни къщи, а още в 1846-1847 г. са разкрити безплатни и достъпни за всяко дете училища - Горнокрайското и Долнокрайското. От 1870 г. вече в специално школо могат да достигат до знанията и християнските девойки. А веднага след откриването на Горнокрайското училище там даскалува Петко Славейков. Ловчанлии често устройват в откритото в 1870 г. читалище "Наука" сказки, подобни на описаните от Вазов в "Под игото".
Поради стратегическото си значение града често страда при зачестилите руско-турски войни от ХVIII-ХIХ в. В 1784 г. е обсаден и опожарен, а през 1806-1812 г. на два пъти е освобождаван. По време на Освободителната война 1877-1878 г. за селището избухва истинско сражение. Командващият османските войски в Плевен Осман паша изпраща 8-хилядна армия, за да изтласка русите от Ловеч. Те са принудени да се изтеглят временно, а турците подлагат на клане местните християни.
Повторното овладяване на града става от 40-хилядна армия
под командването на ген. Имеретински, който на 22 август заема важния град.
Но хората от Ловеч далеч не са разчитали само на освобождението отвън. Тук Васил Левски извършва една от най-сериозните си дейности и не случайно неговата статуя се извисява днес над Осъм. През 1869-1872 г. той редовно посещава селището, криейки се в къщите на "Вароша". А именно Ловешкия революционен комитет е избран за централен или Привременно правителство.
"Варошът" е красиво място, но няма как разходката ми в старинния Ловеч да не започне от символа му - прочутия Покрит мост. Построен е от Уста Кольо Фичето по поръчка на Високата порта през 1872-1874 г. Той е единствен на Балканите и е замислен като транспортна връзка между двата бряга на Осъм. Моста е изграден върху пет каменни устоя, има дължина 84 м и широчина 10 м. Цялата горна част е от дърво, като за сглобките не са използвани никакви метални части, а само дървени клинове. Украсен е с наивни скулптури, характерни за Възраждането.
Поради широчината на съоръжението ловчанските търговци и занаятчии съветват майстора да го направи покрит. Така се появяват 64 дюкянчета, строени в две редици край пътното платно. Нощем моста е осветяван с газови фенери и вероятно те стават причина за пожара, унищожил го изцяло през 1925 г.
Днес уникалното творение на Фичето е възстановено максимално близо до оригинала.
Продължавам към "Вароша" и излизам на неговите калдаръмени улици. Аз самият имам старинна къща в красивия Златоград и гледам с окото на ценител. Тукашната възрожденска архитектура е по-различна, но не по-малко красива. Повечето къщи са построени през 1850-1870 г. и, за разлика от други места из България, нямат дюкяни в долните етажи. Причината е ясна - търговската дейност е била съсредоточена на Покрития мост и по търговската улица. Най-характерни представители са Драсовата и Рашовата къщи. Едната е типичен пример за устройството на дома на заможен ловчанлийски търговец, докато другата е от 1835 г. и показва бита на едно интелигентско семейство от епохата.
За мен обаче е най-интересна църквата "Успение на св. Богородица", която е от 1834 г. и е сред най-ранните примери на възрожденска култова архитектура у нас. А годината на изграждане научавам от релефните плочи, вградени във фасадата на храма. Макар днес да е доста изоставена, не може да не направи впечатление ажурния дърворезбен иконостас, дело на тревненски майстори.
Но тук аз се запознавам с един важен спор от последния век. Негов свещеник е бил скандалният поп Кръстю, който, според утвърденото мнение на историците, предава Левски в Къкринското ханче. През последните години набира скорост кампания на ловчански интелектуалци, смятащи че свещеника е набеден от свои врагове. До последно след Освобождението той се опитва да се защити, но не му дават право на отговор.
Днес неговите бранители дори са изградили в църквата малък музей, а на входа е поставена мраморна плоча. Както винаги истината за такива събития е обгърната в мъгла. Може би някога ще бъде намерен документ, хвърлящ светлина върху този исторически епизод.
Разказът на Евлия Челеби
Преминалият оттук в средата на ХVII в. турски пътешественик пише: "Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на реката Осъм и се свързва с три моста. В града има 30 храма, от които 7 са джамии. Има всичко 3000 големи и солидни къщи. От прозорците на къщите край реката стопаните можели да ловят риба. Има също и каменни сараи (дворци), а също 7 малки и големи ханища. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани".
Саможертвата на Пачо Шишков
По време на битката през 1877 г. има много епизоди на героизъм и храброст. Така ловчанлията Пачо Шишков успява с една единствена пушка "Уинчестър" да задържи черкезката конница няколко часа и даде възможност на жени и деца да се изтеглят от града по севлиевския път. Накрая е пронизан от куршум и, още жив, е хвърлен в пламъците на горящата му къща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
