Поп Богомил от „Книга на царете“ отвежда Веселин Ранков от Хасково в Театъра на армията. Годината е 1984-а. Увертюрата на действието обаче започва в тракийския град. В първоначалното разпределение в тамошния храм на Мелпомена младият актьор трябва да изиграе самият владетел – така поне му обещава Иван Добчев. Ранков следва в Хасково своя гуру - дал му още във ВИТИЗ Гамаша в „Суматоха“, отказвайки щат в смятаната тогава за много по-престижна пловдивска Драма. Добчев обаче нещо го размотава за образа на монарха и го вкарва в расото на размирния свещеник – и в това е огромният късмет за Веско. Той изпрасква с бунтарско вдъхновение въвеждащия монолог на поп Богомил – тотална ерес не само по сюжет, но и по философия, послания и смисъл в стила на Маргарит Минков. Чува го точно този, който трябва – Леон Даниел. И го кани на жълтите павета - във военната трупа, където може да получи не само пагони, но и първокласна позиция. Ранков веднага се сдобива с пъстрото оперение на шута от „Дванайсета нощ“ на Шекспир. Оттогава до днес се разписва под 70 роли от афиша. На 6 април празнува 60 като Оргон от „Тартюф“ на Молиер в Армията.
Като тийнейджър обаче Веско хал хабер си няма от амбиции за звездна кариера. Батко му Краси иска да става морски капитан, докато малкият мечтае да бъде не просто лекар, а хирург. Бащата на двамата най-известни братя в тежката арт кавалерия е административен директор на болницата в родния им Балчик. Веско наднична из всички кътчета на здравното заведение. За да каже след години, че ако тогава най-много е искал да разбере какво има в човешкото тяло, по-късно е избрал да изследва човешката душа. Точно това прави Ранков с десетките си персонажи, оставайки фанатично предан на любимия си шекспиров модел - целият свят е сцена, а всички ние сме актьори. Неотдавна обаче се оказа, че винаги склонният да се представя като хомо луденс Веско, е адски сериозен като Ингмар Бергман в „След репетицията“ – по текст на самия корифей. В постановката на Валентин Ганев всички заедно се опитват да дефинират що за чудо е артистът, който почти винаги съществува на ръба на разума и за когото по традиция животът е сън. „Напоследък сме доста объркани – като че ли реалността е на сцената, а извън нея цари фалшът. Няма съмнение, че театърът е автор на всичко, което става на планетата Земя. Макар че да правиш театър, е като да ходиш по въже – само в мига, само тук и сега“, твърди Ранков. За него има единствено съвършенство – това на Господа Бога. То обаче е недостижимо за хората и стремежът им към него е в основата на всички изкуства. Веселин Ранков, който е доцент в своя си жанр, отдавна преподава в София, Пловдив и Балчик. Чаровният Овен има и лични завидни рекорди: трима сина и една дъщеря, водещ на Аскерите от самото им начало, над 20 сезона в „Много шум за нищо“ и почти толкова в „Колко е важно да бъдеш сериозен“. Вече порасналите и доста образовани момчета от най-новото поколение Ранкови се занимават с бизнес и космически технологии. Третият, Иван, игра главна роля в балканската трагикомедия „Омбре“, но не се е запънал да бъде актьор на всяка цена. Самият Веско казва за себе си: „Никога не съм бил на 60! Много вече са били, много – не. И едните, и другите са свършили по нещичко в своя кратък изминал живот. В началото е лесно –всяко дете играе и мечтае да стане нещо, което не е много ясно, но странно наподобява онова, което вършат възрастните. Също като в театъра –игра и после роли... За за дойдат и аплодисментите... Ако дойдат. Кои са основните роли в моя живот? Огромната прелест да бъдеш баща. Отговорност, самочувствие и много любов. Четирите ми деца са доказателство за преживян живот, чувство за процес, надежда за много щастие в това неясно бъдеще. Също като в театъра“. Ранков винаги признава, че в Армията е срещнал колегите, с които препускат из чудния лабиринт на „Дванайсета нощ“, „Лулу“, „Двубой”, „Кротката“, „Явява се разносвачът на лед“, „Животът е сън“, „В очакване на Годо“, „Хенрих Четвърти“, „Състояние на ума“, „Сега или никога“, „Тартюф“, „Арсеник и стари дантели“. „... Падахме, ставахме, губехме се и пак се намирахме. Помагаха ни Леон Даниел, Коко Азарян, Краси Спасов, Иван Добчев, Ники Ламбрев, Пламен Марков... Някои си отиваха... И оставахме тъжни. Други идваха – радвахме се. Театър. Сцена. Напоследък много сцени... И, разбира се, Зрители. Срещи. Там някъде, в другия лабиринт срещнах... Срещнах жените в моя живот. Мама. Майките на децата ми. Жената до мен. Професор Елка Михайлова. Професор Надежда Сейкова. Те всички ми дадоха въможност да се срещна с другите деца – онези от Академията, с любопитните за Театър очи, благодарение на които успях да съхраня и моето в мен. И онези жени, чиито парченца любов разхвърлях по пътя си... И... ...И брат ми. Човекът, без който никога нямаше да бъда това, което съм. По-големият, по-зрелият, по-силният, по-, по-, по-... Батко! Няколкото години в повече дават опора и сигурност, доверие и много общи неща. Едно от най-важните – Театърът! И.. ...И зрителят! Всяко представление започва различно. Свършва с аплодисменти. Забелязали ли сте кои човеци непринудено и с огромна радост се покланят на други човеци – Артистите! Покланят се на онзи изключително благодарен приятел и отвратително взискателен враг – Негово Величество Зрителят! Заради аплодисментите! Аплодисментите! ...Ако дойдат“. Малко преди юбилея си Веско Ранков сподели, че всеки човек на изкуството има достатъчно количество демони в себе си. Той се стараел да се освобождава от своите именно на сцената и пред камерите – хем се забавлявал, хем си вършел работата. Ранков обаче е толкова убедителен в забавата, че дама в някаква банка му рекла сърдито: „Вашият Васко в „Откраднат живот“ се оказа ужасен човек“. Ранков има и роля в новия комедиен сериал „Убий професора“ във Vbox7 – там е преподавател, който студентите не понасят, защото е студен и гаден. Всеки от тях има история с въпросния професор Кочев, който май ще се окаже някакъв гений на злото. Само Овен като Ранков, който винаги е движен от иронията и самоиронията, може да се ангажира с подобно превъплъщение, без да му пука от евентуални алюзии с бурни моменти от собствената му даскалска кариера. Веселин Ранков, който има десетки роли в театъра и киното, дава гласа си на реклами и сериали: от „Алф“ и „Напълно непознати“ до „Мистър Бийн“, „Черното влечуго“, „Ало, ало!“. Тембърът му е впечатляващ още от юноша. Още тогава снима в четири филма, като между тях има и един забранен. Самият Веско от дете е наясно със значението на думи като „забрана“. Защото е наследник на земевладелец депутат в няколко Народни събрания и републиканец, репресиран преди и след 9 септември. Майката на Ранкови не може да бъде учителка, защото е дъщеря на кулак. Ранков баща пък е николапетковист – дори за кратко е в затвора на Варна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
