Войчех Кобжински режисира "Петокнижие Исааково" в Народния
Войчех Кобжински призна, че чете Анжел Вагенщайн на един дъх. Известният полски режисьор постави в Народния "Петокнижие Исааково" по романа на изключителния автор. Премиерите са в събота и неделя на камерната сцена. Кобжински попаднал съвсем случайно на романа, по който пише театралния сценарий - жена му го купила, глътнала го за отрицателно време и му го препоръчала. Войчех поканил Джеки за първата премиера в Полша. Като разбрал Вагенщайн какво е направил, му рекъл: "Човече, ти си луд!". "Мога веднага да защо се захванах. Заради посланието. А то е: Никога повече никъде по света никой да не пикае в чая на другия", резюмира Кобжински библейския принцип "Не прави лошо на другия, така, както не искаш, той да го прави на теб". И продължи: "Смехът е единственият начин да се преживеят трагедиите. Историята разказва за Исаак, който без да напуска родното си място, сменя пет националности. В един момент вече не знае кой и на кого да се кланя. Попада в два лагера - комунистически и нацистки".
Вагенщайн коментира: "И трите ми романа - "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" - са за кървавия XX век. За неговите войни, преврати и убийства - видени през очите на евреите. През февруари тази година в Испания издадоха трилогията за осми път. Почти съм изненадан, че я има и на български. Тя спечели почти всички големи литературни награди по света. Четат я дори в Китай. Мечтая да я видя в Япония. Има време, млади сме, животът е пред нас", пошегува се 92-годишният Вагенщайн. И призна, че въобще не се намесвал в пиесата на Войчех. "Аз съм кинаджия с 52 филма, от които 27 са игрални, снимани в 8 държави. Но съм много дисциплиниран и никога не съм бъркам в работата на режисьора. Още повече че в момента международните отношения са обтегнати заради Украйна и не искам да създавам напрежение между българи и поляци. Нашите актьори обаче дават повече, защото получават по-малко", коментира в характерния си стил Джеки. "Моята трилогия е антифашистка. Изпълнена е с призив за доброта, за братство. За освобождаване от омразата между народите, религиите и боговете. В "Сбогом, Шанхай" 30 000 евреи бягат от Германия, за да заживеят в крайните квартали на мегаполиса, които се превръщат в гето. Мизерията е страшна, но те са оцелели. Така че този отрязък от историята разказва за евреите, но всъщност той е за съдбата на Европа", категоричен е Джеки.
Анжел Вагенщайн: С радост бих счупил прозорците на Господ
- Господин Вагенщайн, можете ли вече да кажете дали сте оптимист или песимист?
- В трилогията говоря за това дали човечеството е научило уроците си. Мотото е: Ако Господ имаше прозорци, отдавна да са изпочупили стъклата им. Много бих искал човечеството да е умъдряло - и оттук нататък да го доказва. Но, както става ясно от моя скромен житейски опит, това не се случва. Хората повтарят едни и същи грешки - чупят едни и същи прозорци и всеки път акълът им идва твърде късно. Би било клише да кажа: Да, ставам оптимист - да се надяваме на по-добро бъдеще. Но никак не съм сигурен дали това е възможно.
- Вие бихте ли участвал в чупенето на прозорците?
- С огромно удоволствие. Но надали вече са останали здрави стъкла. Пък и често закъснявам. По принцип обаче съм еретик открай време. И това не е изненада за никого.
- Има ли тук и сега интелектуаци, които бихме могли да обявим за будители?
- България - като всяка нация, не искам да я поставям в скоби на изключение - винаги е имала светли умове. Без тях тя би умряла. Не мисля, че България е на смъртно легло. Но не искам да назовавам конкретни хора. Бъдещето сочи с обратна дата кои са били будителите "преди". Докато си будител, никой не подозира за това. И самият ти не си наясно с този факт.
- Кои са вашите будители и идоли от младостта?
- Бях и съм социалист - имената могат да се сменят, но идеята остава. Щом съм бил партизанин, значи идолите са съществували. Щом съм бил осъден на смърт, значи съм имал идеали. Те пораждат желанието да подражаваш на издигнатите от теб на пиедестал, да бъдеш смел. А сега ми се иска да съм русокос, висок и синеок. И по възможност - по-млад.
- Мислите ли да пишете пиеса?
- Вече го правя. Но и пиесите ми - като романите - са по-малко известни тук, отколкото по света. С огромно удоволствие започнах голяма театрална авантюра със заглавие "Хвърлени в Тибър". Това е сложна история, която връща много, много назад - в българо-римските отношения. Дано да имам време да я завърша.
- Кое подхранва днес вашето страхотно чувство за хумор?
- Принадлежа към народ, който никога не го губи. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не се опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика на XX век, в моята трилогия разказвам традиционни еврейски смешки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
