Новият филм на легендарния режисьор Пол Верховен „Тя" (Elle) вече получи десетки положителни критики. Той беше представен в конкурсната програмата на фестивала в Кан и беше избран за френското предложение за чуждоезичен „Оскар". Грандамата на френското кино Изабел Юпер прави страхотна роля в образа на Мишел – несломима жена, ръководител на успешна компания за видео игри, безмилостна в личния си живот, както и в бизнеса. След като неизвестен мъж я напада в дома й и я изнасилва, Мишел решава да го открие. Тя става символ на съвременната жена, независима и отговорна, целеустремена и противоречива, поела вече до голяма степен бремето на един все по-малко мъжки и съвсем не женски свят. Филмът е адаптация на „Ох..." на Филип Джиан.
Сред шедьоврите на Пол Верховен са „Първичен инстинкт", „Робокоп", „Зов за завръщане", „Звездни рейнджъри", „Човек без сянка", „Черната книга"... Носител е на награда „Сатурн" и номиниран за на „БАФТА", „Еми" и „Хюго".
Верховен говори за новия си филм, Изабел Юпер и кино критиката пред slantmagazine.com. Ето какво каза той.
- Господин Верховен, преди „Тя" да бъде показан на фестивала в Кан, очакванията бяха, че ще бъде еротичен трилър като „Първичен инстинкт", но всъщност не е ни най-малко. Как подходихте към този филм – чрез шаблоните на трилъра за разказване на история или започнахте с темата и градихте около нея?
- Бих искал да кажа второто, но в такъв случай заслугата няма да е изцяло моя, защото много от идеите са заложени в романа. Той е частично загадъчен относно случилото се с главната героиня, както и филмът. Мистерията и въпросът, който стои е – дали изнасилвачът е някой от работата, който тя тормози, или е съвсем друг човек? Тези трилър елементи са ясни в книгата. Те са противопоставени на всички взаимоотношения, които Мишел има - с баща си, майка си, сина си, любовника си, бившия си съпруг и т.н. Романът има два стълба. Единият е елементът на трилър, който понякога се премества на преден план, тъй като тя се опитва да разбера кой е изнасилвачът. А вторият - че освен това съществуват всички тези социални взаимодействия на различните герои. Докато четях романа, осъзнах тези два елемента и това, че не мога да приоритизирам единия от тях. Защото социалните отношения, които показвам, нямат нищо общо с изнасилването й. Дори много хора около нея никога не разбират какво й се е случило, включително и синът й. Със сценариста Дейвид Бърк решихме, че двете нива трябва да се редуват, както е направил и Филип Джиан. Не искахме да попаднем в ръцете на никой жанр.
- С Изабел Юпер в главната роля отново предлагате едно велико изпълнение, както и в предишните ви филми. Някои смятат, че ролята на Арнолд Шварценегер в "Зов за завръщане" е най-добрата и пълна работа, която е правил. По какво се различава работата ви с Шварценегер и Юпер?
- С Арнолд, както и с Елизабет Бъркли и Шарън Стоун, говорех много. "Прави това, не прави онова, погледни видеото." С Арнолд беше просто и лесно. Имаше много разговори - четене на сцените, непрекъснато обясняване на ситуацията къде се намираме според сценария - всички неща, които един режисьор обикновено трябва да прави. С Изабел Юпер се научих бързо, че трябва да й вярвам във всичко. Обсъдихме сериозно костюмите, грима и други подобни, както и хореографията на сцените, но ние никога не сме обсъждали психологията на героинята или нещо подобно. Оставях я да играе. Оставях я дори, когато тя продължаваше сцената по-далеч от мястото, където е трябвало да спре. Тя можеше да продължи и продължи все по-нататък, и аз не я спирах, а после използвах всичко във филма. Това, което тя направи, беше по-добре отколкото в книгата, сценария или в главата ми, а аз го приех веднага. Интуицията и талантът й са на такова високо ниво... Осъзнах, че Изабел знае повече като жена за това как героинята се чувства, отколкото аз.
- Днес се вижда възраждане на интереса към вашите филми в сравнение с 90-те. Дали тези нови възприятия съвпадат с това как вие ги възприемате?
- Може би. "Звездни рейнджъри" беше оплют в много ревюта. Беше наречен неофашистки и неонацистки филм. Имаше голямо неразбиране около него. По някакъв начин мнозина не гледаха наистина филма, или бяха толкова разсеяни, че не видяха, че той всъщност е атака срещу фашизма. Мисля, че бяхме тотално неразбрани от много хора. Но това е нормална реакция, след като видите Нийл Патрик Харис в нацистка униформа да казва: "Е, трябваше да жертваме много хора и може би трябва да жертваме и вашата група също." Ясно е, че говорим за фашизъм. Главният герой и приятелите му не са наясно с положението си. Те са наивни и вярват във фашистката утопия, заловени са в неофашистка мечта, така да се каже. Но идеята, че тези хора са герои, контрастира с всичко друго, противопоставя се на контекста. Това беше ясно за мен и не можах да разбера как хората не го виждат. Но това се случи. Със "Стриптизьорки" от 1995 г. беше подобно. Сексуалността във филма беше втората линия, начин да се продава за по-висока цена. Това също остана неразбрано. Мисля, че критиците толкова се разсейват от голите гърди, че не могат да видят останалата част от филма.
- Работата ви е разглеждана разнопосочно – като жанрови филми или арт кино. Смятате ли, че е трудно за критиците да разберат идеите ви?
- Разбира се, моят подход е доста различен от американския начин за изразяване. В САЩ искат ако има как да си изложиш идеята кратко и ясно на първата страница. Не обичат да има подривно, скрито значение, което се усеща, но е изразено по метафоричен начин. Това е толкова необичайно. Ако погледнете, да речем, „Междузвездни войни", там всичко е ясно, нали? Няма двойно значение. Това, което виждате, е това, което получавате, и това е добре. Това е направил Джордж Лукас и го направил чудесно. Но ние се стремим към нещо различно. Използвахме този жанр, за да изразим политическите си идеи и нашите възгледи за Съединените щати. Това е много необичайно за американското кино. Може би е по-европейски начин. Аз гледах на Щатите с възхищение и в същото време с цинизъм и съмнение.
- Върху какво работите в момента?
- По три проекта. Един от тях е написан от Дейвид Бърк, но филмът отново ще бъде заснет във Франция. Имам в главата си и идея за холандски игрален филм, както и за холандски сериал. Да не забравя и един проект, който ще бъде продуциран от Бил Меканик („Възражение по съвест"). Всъщност това е проект, който обмисляме от години, но понеже е ноар, а и главният герой умира, все не стигаме до него. Зрителят не искал да гледа това сега. Те искат героят да оцелее. Но за мен е интересен, защото действието се развива през 30-те и 40-те години на 20 век. Сега, заради парите и боксофиса, героят трябва да оцелее на всяка цена. За да има и продължение, ако се наложи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
